Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:С. Ч. С. К. при секретар С. И. и с участието на прокурора Рая Бончеваизслуша докладваното от съдиятаС. К. по адм. дело № 1266/2021

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. С. З. и Главния архитект на О. С. З. против Решение № 459/03.11.2020 г., постановено по административно дело № 187/2020 г. по описа на Административен съд – С. З. С оспореното решение, постановено по жалба на Т. К., е обявена нищожността на Заповед № 2753/06.10.1992 г. на Началник отдел ТРЖПС на О. С. З. и главен архитект, одобряваща проект за изменение на дворищна регулация между парцели XI-587 и XIII-589,590 в кв. 26 по плана на кв. „Лозенец“.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици, като се оспорва възприетия от съда правен извод за нищожност на процесната заповед.

Ответната страна – Т. К., оспорва касационната жалба посредством писмен отговор, изготвен от пълномощник – адвокат М. Г., която изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила, както и се присъдят сторените от доверителя й разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от В. К., който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.

Останалите ответни страни – М. И., Д. Т., З. Б., М. Л., Е. Т., Т. Т., А. К., редовно призовани, не се явяват.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Относимите за спора факти са правилно установени посредством събраните по делото доказателства, описани са в съдебното решение и не са спорни между страните. Спорът е правен и касае извършената от първостепенният съд преценка относно порокът, от който страда процесната заповед, доколкото същата е била оспорена по реда на чл. 149, ал. 5 АПК, с искане за прогласяване на нейната нищожност.

За да прогласи нищожността на процесната заповед, съдът е приел, че е издадена от некомпетентен орган, доколкото по делото не е установено спазване на изискването на чл. 184 ЗТСУ /отм./, съгласно което делегирането на правомощия от страна на кмета по издаване на заповеди за изменение на подробен градоустройствен план, е допустимо само след съгласуване с Министъра на регионалното развитие и благоустройство, каквото в случая не е установено. Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл.6, т.7 ЗТСУ /отм./, в приложимата за случая редакция, измененията на подробните градоустройствени планове, се одобряват от кмета на общината. С разпоредбата на чл.184, ал.1 ЗТСУ /отм./ е предвидена законова възможност за делегиране на тези правомощия на заместник кмета и на главния архитект, но при спазване на определени условия : 1. Решение на съответния общински съвет, разрешаващо делегиране на правомощия от страна на кмета и 2. Съгласие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството за това. По делото е представено позитивно решение на общинския съвет, но не е установено наличие на съгласие от страна на Министъра на регионалното развитие и благоустройството за прехвърляне на функции по чл.6., т.7 от ЗТСУ /отм./ на главния архитект, издател на акта в конкретния случай. Тежестта на доказване на този положителен факт, свързан с изпълнение на условията за валидна делегация по смисъла на чл. 184 ЗТСУ /отм./, лежи върху административния орган, който не е съумял да се справи с тази тежест. Съответни документи, удостоверяващи волята на общинския съвет и на министъра, като част от валидното упражняване на властнически правомощия по делегация от страна на главния архитект, е следвало да бъдат част от относимата преписка, независимо от изтеклия продължителен период от време. Респективно, липсата на един от документите по преписката и по делото, води до единствения възможен извод - за неговото изначално отсъствие. Поради неизпълнение на законовите условията, при които е било допустимо делегирането на правомощия по изменение на градустройствения план, следва да се приеме, че издателят на оспорената заповед не е разполагал с валидно правомощие за това при условията на делегация, поради което като правилно съдът е обявил нейната нищожност.

По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба - Т. К., следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 459/03.11.2020 г., постановено по административно дело № 187/2020 г. по описа на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА О. С. З. да заплати в полза на Т. К., ЕГН : [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Севдалина Червенкова

/п/ Стефка Кемалова