4№ 2097/26.04.2024 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3963 по описа за 2023 г.
Обжалвано е решение № 158/09.05.2023 г. по гр. д. № 178/2023 г., с което Окръжен съд – Русе, потвърждавайки решение № 1637/21.12.2022 г. по гр. д. № 7051/2021 г. на Районен съд – Русе, е отхвърлил исковете на Ц. А. К. за унищожаване на договорите по н. а. № 162/06.08.2021 г. и по н. а. № 163/06.08.2021 г., с които наследодателят В. А. М. е дарил, а по втория – продал на ответника П. Г. Г. съответно 1 % ид. части, а по втория 99 % ид. части от собствените си 1/2 ид. части от едно жилище в [населено място] и от един урегулиран поземлен имот, застроен с еднофамилна жилищна сграда в [населено място], общ. Сливо поле, Обл. Русе поради измама (чл. 29 ЗЗД), евентуално – като сключени от дееспособния наследодател, който към сключването им не е могъл да разбира или да ръководи действията си (чл. 31 ЗЗД).
Решението се обжалва от Ц. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Възможно ли е при сключването на договора дееспособно лице да не е могло да разбира или да ръководи действията си, ако се е намирало в такова състояние, което му пречи да прецени значението и съдържанието на извършените от него действия, както и последиците от същите, и в следствие на това състояние, макар да е разбирало действията си и да не е могло да ги ръководи? 2. Сензорната депривация – състояние, в което едно лице изпада, когато продължително време е било лишавано от храна, възможно ли е така да засегне интелектуалните и волевите процеси в неговия мозък, та да изключи възможността му да разбира и/или да ръководи действията си, и каква е възможната продължителност на това състояние? 3. Страната, която е сключила договора в такова състояние и която е в изключително тежко общо здравословно състояние, може ли вследствие на това да бъде въведена в заблуждение от насрещната страна по договора за неговия предмет и/или за правните му последици? 4. Длъжен ли е съдът да назначи повторна комплексна експертиза и сам да определи състава й според сложността на въпроса, включително като прецени, че в установяване на релевантните факти са необходими знания от различни области на науката? и 5. Съществено нарушение на процесуалните правила ли е съдът сам да назначи състава на допуснатата тричленна експертиза? Касаторът счита, че въпросите обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че в резултат на допуснатото съществено процесуално нарушение – не е изслушана, въпреки да е било необходимо, експертиза с вещо лице-диетолог, делото е останало неизяснено от фактическа страна, и това е причина за неправилното прилагане на чл. 29, ал. 1 и на чл. 31 ЗЗД – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК.
Ответникът П. Г. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.
За да отхвърли исковете на Ц. К. наследник на В. М., който дарява на ответника П. Г. 1 %, а след това – продава собствените си 1/2 ид. части от имотите, описани в договора за дарение по н. а. № 162/06.08.2021 г. и за покупко-продажба по н. а. № 163/06.08.2021 г., въззивният съд е приел, че фактическият състав по чл. 29, ал. 1 ЗЗД, въведен като основание на двата иска за унищожаването на двата договора поради измама, изисква наследодателят на ищеца умишлено да е бил въведен в заблуждение от ответника за предмета и/или за правните последици на договорите и да ги е сключил вследствие на заблуждението. Приел е, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че наследодателят е нямал приятели, близки и роднини, които да са били добре запознати с живота, намеренията и очакванията му, с проблемите, които е имал, и с конкретните причини, поради които се е разпоредил със собствеността си. Приел е, че при неблагоприятни за ищеца последици на доказателствената тежест, въззивният съд е длъжен да изключи измамата като основание за унищожаемост на договорите.
Въззивният съд е съобразил, че втората група искове с правна квалификация чл. 31 ЗЗД са предявени от наследник, т. е. за уважаването им е необходимо преживе да е било искано поставянето на наследодателя под запрещение, в случай че по делото се установи той да е страдал от душевна болест или слабоумие, или е необходимо доказателствата за недееспособността да произлизат от двата договора – допълнителните алтернативни предпоставки по ал. 2. Въззивният съд е приел, че ищецът не е твърдял преживе да е искано поставянето на дарителя/на продавача под запрещение, а и от събраните доказателства – писмените и чрез заключението на комплексната съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, не се установява наследодателят да е страдал от психично заболяване. Заключил е, че първата допълнителна предпоставка по чл. 31, ал. 2 ЗЗД не е налице. Въззивният съд е приел, че от никой от двата договора не произлизат доказателства за недееспособността на наследодателя. Мотивирал се е с това, че те имат типичното съдържание на дарението, респ. на покупко-продажбата. Така е изключил и втората допълнителна предпоставка по чл. 31, ал. 2 ЗЗД за уважаването на исковете, предявени от ищеца/от касатора като наследник на дарителя/на продавача. Заключил е, че исковете по чл. 31 ЗЗД са също неоснователни.
Настоящият състав не намира, че първият повдигнат въпрос обективно може да се свърже с мотивите на обжалваното решение. Първо, начинът, по който е формулиран, не се свързва с разгледания спор, а е поставен хипотетично. Второ, положителният отговор произтича пряко от фактическия състав на основанията за унищожаемост на договорите по чл. 29 и чл. 31 ЗЗД. Следователно по него е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Тя е изключена и по втория. Той също не може да се свърже с решението, а начинът, по който е формулиран, съдържа фактическо твърдение – че наследодателят е сключил двата договора в състояние на сензорна депривация, вследствие на което към сключването на договорите не е могъл да разбира и да ръководи действията си, и задача към експертиза. Обсъденото в решението заключение на допуснатата комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза е изключило възможността наследодателят да е страдал от душевна болест или слабоумие, но е допуснало възможността към сключването на договорите той да е бил в състояние на сензорна депривация. В откритото съдебно заседание, в което заключението е прието, ищецът/сега касатор е поискал, а първата инстанция е допуснала изслушване на допълнителна експертиза от вещо лице – диетолог, поставяйки вторият повдигнат въпрос като задача, определяйки възнаграждението на диетолога и давайки 5-дневен срок за внасянето им от ищеца (чл. 160, ал. 1 ГПК). В следващото открито съдебно заседание определението е отменено поради липса на платежен документ (чл. 253, пр. 3, вр. чл. 160, ал. 2 ГПК). Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение ищецът/сега касатор е направил същото доказателствено искане, но то е отхвърлено със съображения, че първата инстанция правилно е отменила своето определение – ищецът не е внесъл възнаграждението за диетолога. Изложеното изключва възможността повдигнатите процесуално-правни въпроси (№ 4 и № 5) също да са обуславящи. Първо, никой от тях не може да се свърже с обсъдените процесуални действия. Не е искано, респ. допускано изслушването на повторна или допълнителна комплексна експертиза (обратно въпрос № 4), нито действащото ни процесуално право предвижда възможност за тройна експертиза по гражданското дело (обратно въпрос № 5). Никой от процесуалноправните въпроси не е свързан с установяването на фактическия състав по чл. 29 ЗЗД, нито с допълнителните алтернативни предпоставки по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, които следва да бъдат установени, за да бъдат уважени исковете на наследника. Само при установяването им – поискано запрещение преживе, когато към сключването на договора наследодателят е страдал от душевна болест или слабоумие, или когато доказателствата за неговата недееспособност произлизат от самия договор, законът признава универсалното правоприемство в правото на унищожаване по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Според мотивите в решението, събраните доказателства изключват първата алтернативна предпоставка, а типичното съдържание на двата договора – втората. Изводът е, че дори ако бяха доказани твърденията, за които ищецът/сега касатор е поискал изслушването на допълнителната експертиза от вещото лице-диетолог, резултатът по спора не би бил по-различен.
Последният повдигнат въпрос (№ 3) е хипотетичен, не кореспондира с обсъдените в решението доказателства, а по него също е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ищеца остават направените по делото разноски, включително пред касационната инстанция.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 158/09.05.2023 г. по гр. д. № 178/2023 г. на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.