О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1267

София, 20.03.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3981 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на СУ „Св. Св. К. и М.“, [населено място], чрез адв. П. против решение № 123/30.06.2023 г. по в. гр. д. № 250/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, с което като е отменено решение № 174 от 12.05.2023 г., постановено от Районен съд Ловеч по гр. д. № 173/2023 г., са уважени предявените от О. Н. П. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед № 283/31.01.2023 г. на директора на СУ „Св. Св. К. и М.“, [населено място] за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор по учебната част и за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение в размер на 15,65 лв. за периода от 01.02.2023 г. до 08.02.2023 г., ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до окончателното изплащане.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил действащата след 01.01.2016 г., в резултат на измененията...