О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2973

гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4005/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Н. Б., чрез пълномощник адвокат Н. В. и В. П. Ш., срещу определение № 1962 от 04.07.2023 г. по гр. д. № 2277/2023 г. на ВКС, I г. о., с което не е допуснато касационното обжалване на определение № 158 от 19.01.2023 г. по ч. гр. д. № 137/2023 г. на Софийски апелативен съд.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, с твърдения за постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 391, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК, тъй като представените документи към молбата за обезпечение на иска обосновавали вероятната основателност на предявения от ищеца иск, поради което приложимата разпоредба е чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:

Частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл. 274, ал 3 ГПК не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му. Утвърдена в българския граждански процес е концепцията за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл....