О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2922

гр.София,

09.10.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: В. Р.

Членове: Г. М.

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр. д. № 4006 описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Обжалвано е определение № 2104 от 15.08.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 917/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частна жалба против Определение № 140/03.02.2023 г. по гр. д. № 1037/2020 г. по описа на ОС – Благоевград, с което производството е спряно на основание чл. 631, ал.2 ГПК до приключване на дело C – 427/22 на Съда на Европейския съюз.

Частният жалбоподател – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно пр5идобито имущество/КПКОНПИ/, чрез процесуалния си представител, поддържа доводи за неправилност на определението.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

За да постанови определението си и остави без разглеждане частната жалба съставът на АС - София е приел, че с атакуваното определение на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал.1, изр. 1 ГПК производството е спряно до произнасяне по дело C – 427/22 на Съда на Европейския съюз. Прието е, че в процесуалния закон не е предвидена възможност за инстанционен контрол на определението по чл. 633 вр. чл. 631, ал.1, изр. 1 ГПК, поради което частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно.

Правилно апелативният съд е приел, че разпоредбата на чл.631 ал.1 изр. второ ГПК изрично предвижда, че определението, с което се отправя преюдициално запитване до СЕС и се спира производството по делото, не подлежи на обжалване. Но неправилно приема, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 във вр. с чл.631 ал.1 изр. първо ГПК и неговото определение също не подлежи на обжалване.

Изключението по чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК се отнася само до съда, който е отправил преюдициално запитване до СЕС за тълкуване или валидност на норми от правото на Европейския съюз и е спрял производството по делото, с което е сезиран. Изключението не се прилага за сходна хипотеза, която надхвърля смисъла и приложното поле на чл. 267 ДФЕС (преди чл. 237 ДЕО). Такава е хипотезата, в която гражданският съд е установил, че до СЕС вече има отправено преюдициално запитване за тълкуването или валидността на норми от правото на Европейския съюз, които приема да са от значение за висящото пред него дело, достигнал е до извода, че е излишно повторно да сезира СЕС с преюдициално запитване, но е спрял производството до произнасянето на СЕС.Обжалваемостта на определението за спиране на производството по висящо дело пред различен от сезиращия СЕС с преюдициално запитване съд, е процесуално обоснована от необходимостта да се проведе инстанционен контрол за правилността на преценката на съда досежно относимост на нормите на правото на ЕС, чието тълкуване е поискано с отправеното вече от друг съд преюдициално запитване, към предмета на спора в спряното производство. Очакваното произнасяне на СЕС по отправеното от друг съд преюдициално запитване следва да е от съществено значение за произнасянето по същество по следващото спряно дело – да е необходимо за разрешаване на спора по същество с оглед тълкуване на приложимо общностно право с оглед изяснените по делото факти и обстоятелства, а не по принцип. Именно преценката в тази насока на съда, постановил определението за спиране на производството, следва да бъде подложена на инстанционен контрол. В този случай предметът на проверката в производството по жалбата се изчерпва с това дали друг национален съд е отправил преюдициално запитване до СЕС за съответствието на приложимия по делото закон с разпоредба от правото на Европейския съюз, а ако това е така и пред СЕС е образувано дело, дали СЕС се е произнесъл по това дело. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд обективирана в определение № 71/04.03.2021 по ч. г.д.№.315/2021, ІV ГО, определение № 99/12.03.2020 по ч. г.д. № 648/2020, IV ГО, определение № 72/05.02.2020 по ч. г.д.№.143/2020, III ГО, определение № 187/03.05.209 по г. д.№. 411/2017, IV, опр.№.425/30.10.2020 по ч. г.д.№.3117/2020, ІІІ ГО/, която настоящият съдебен състав споделя.

При тези данни се налага извод, че определението, с което депозираната частната жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на Апелативен съд – София за продължаване на действията по разглеждането на частната жалба по същество.

Предвид изложените съображения съдът:

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯВА определение № 2104 от 15.08.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 917/2023 г. по описа на Апелативен съд – София.

ВРЪЩА делото на същия състав на този съд - за продължаване на действията по разглеждането на частната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Не споделям изложеното от мнозинството на състава, че определенията, с които се спира исковото производство поради отправено по реда на чл.628 и сл.ГПК преюдициално запитване от друг съд, са обжалваеми, по следните съображения:

Така както отправянето на преюдициално запитване е резултат на суверенна преценка на запитващия национален съд, чието определение за спиране не подлежи на обжалване, така независима и автономна е и преценката на следващ съд, когато спира производството по висящото пред него дело поради вече отправено преюцициално запитване. И в двете хипотези основанието, причината, необходимостта от спиране са идентични - гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС, а целта на спиране на производството и в двата случая е възприемане на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС. Идентичността на предприетото процесуално действие предпоставя и еднакъв режим за обжалваемост на постановения акт.

И в двете хипотези на спиране преценката на съда коя е приложимата за спора материалноправна норма и дали за правилното му разрешаване следва да се приложи разпоредба от правото на ЕС или да се съобрази акт на СЕС, е част от същинската правоприлагаща дейност, която дейност е вътрешно присъща и е изцяло в компетентността на съответния решаващ съд. Проверката за правилността на преценката на последващия постановяващ спиране съд за относимост на нормите на правото на ЕС към предмета на спора, инстанционната преценка дали отправеното от друг съд преюдициално запитване е от съществено значение за произнасянето по същество по конкретния спор, контролът дали преюдициалното заключение ще бъде необходимо за разрешаване на спорните въпроси при изяснените по делото факти и обстоятелства, представлява неоправдана намеса в процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил спирането.

Както квалификацията на спорното материално право и преценката на относимите за спора правни норми е в суверенната власт на конкретния решаващ съд, така и становището му, че следва да приложи пряко на правото на Съюза, предмет на тълкуване в отправено преюдициално запитване до СЕС, е изключително правомощие на същия съд. Обратното становище означава контрол върху вътрешното убеждение на националната юрисдикция да приложи норма от правото на ЕС, която не е допустима на този етап от производството. Изводът за необжалваемост на определението за спиране при отправено вече искане за преюдициално заключение не обуславя за резултат безконтролност на акта на постановилия го съд - проверката за законосъобразност на определенията, които не подлежат на самостоятелно обжалване се извършва при инстанционната проверка на постановения от този съд акт по съществото на спора. Същевременно принципът за решаване на спора в разумни срокове не следва да ограничава и да бъде за сметка на разумното прилагането на принципа за ефективност и законосъобразност на резултата от съдебното производство.

Допълнителен аргумент в тази посока са изложените в т.2 на ТР № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС мотиви във връзка с обжалваемостта на определение на ВКС за спиране поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо значение за спора, което определение е сходно на определението на последващия съд за спиране на производството на основание вече отправено преюдициално запитване. Съгласно тези мотиви, да се допусне обжалване на постановено в тази хипотеза от състав на ВКС определение за спиране, би означавало да се допусне контрол на неговата преценка за това дали изведените от жалбоподателя правни въпроси, които са включени в предмета на тълкувателното дело, са обусловили изводите на въззивния съд. Това би довело до косвен контрол от друг състав върху преценката за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Ето защо считам, че обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 140/03.02.2023г. по гр. д. № 1037/20г. по описа на АК - Благоевград, с което производството е спряно на основание чл.631, ал.2 ГПК до приключване на дело С- 427/22 г. на СЕЕ, следва да бъде потвърдено.

съдия А. Ц.