О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3401

София, 03.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 4013/2023 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. С. и Р. Г. С., и двамата със съдебен адрес - [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Я. С., срещу въззивно решение № 642 от 16.05.2023 г. по в. гр. д. № 3036/2022 г. на Софийския апелативен съд частта, с която след частична отмяна на решение № 260026 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 238/2020 г. на Окръжен съд – Перник са отхвърлени исковете им срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на разликата над 160 000 лв. до 200 000 лв. на М. С. и разликата над 140 000 лв. до 200 000 лв. на Р. С., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на сина им И. Р. Г., настъпила при ПТП на 10.03.2019 г. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивната инстанция е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт Р. К., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд е приел, че заявената за разглеждане искова претенция е по чл. 432, ал. 1 КЗ, като са...