О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3076
София, 18.06.2024 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 4040 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 251 от 11.05.2023г. по гр. д. № 129/2023г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 641 от 06.12.2022г. по гр. д. № 694/2022г. на Ямболски районен съд. С него са осъдени Д. М. Д. в качеството му на ЕТ „Динев-Д. М.“, ЕИК128000203 и „Еврокам“ ЕООД, ЕИК128597634 да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на „Аргос 2006“ ЕООД, ЕИК128614553 да упражнява правото си на ползване върху незастроената част от дворно място в [населено място], представляващо поземлен имот с площ 5889кв. м., с идентификатор № ***, за които им е предоставено ползването на 1276 кв. м., оцветени в синьо на скица, която представлява неразделна част от решение № 1/09.02.2018г. по в. гр. д.№ 368/2017г. на Ямболски окръжен съд, КАТО възстановят за своя сметка състоянието, като премахнат поставената телена ограда в югозападната част на имота и я поставят на границата за разпределение на ползване, съгласно решението на Ямболски окръжен съд, да извършат строителните работи, които са необходими за премахването и разчистването на терена на работилница и тоалетна и да преместят в своята част чрез автокран бетонов гараж - работилница.
Касационната жалба е подадена от ответниците по иска ЕТ „Динев-Д. М. и „Еврокам“ ЕООД чрез пълномощника им адв. С.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК и поради очевидна неправилност.
Ответникът по касационната жалба „Аргос 2006“ ЕООД чрез адвокати Д. и А. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците ЕТ „Д.-Д. М.“ и „Еврокам“ ЕООД да премахнат обекти, разположени в западната част на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] и попадащи в разпределената за ползване на ищеца „Аргос 2006“ ЕООД реална част от имота, а именно: сграда с площ от около 20 кв. м., представляваща пристроена и преустроена работилница с тоалетна; преместваем стоманенобетонов гараж с площ от 19 кв. м. и телена ограда.
Ответникът ЕТ „Динев-Д. М.“ счита иска за недопустим, тъй като не притежава право на собственост в поземления имот, нито постройки, предвид договора от 30.12.2008г. за прехвърляне на търговското предприятие. Ответникът „Еврокам“ ЕООД поддържа, че не е участвал в производството по разпределение на ползване и то не го обвързва. Двамата ответници считат, че посочените в исковата молба сгради са търпими строежи и не подлежат на премахване, както и че оградата и сградите не създават пречки при ползването на собствени на ищеца обекти според тяхното предназначение.
Установено е от фактическа страна, че ищецът „Аргос 2006“ ЕООД е собственик на 1288/5889 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], находящ се на [улица], в урбанизирана територия, както и е собственик на самостоятелни обекти, построени в този поземлен имот. Имотите са придобити от ищеца с два договора за покупко-продажба, оформени нотариални актове от 2008г. и 2019г. Продавач по договорите е „Стомид“ ООД.
Ответникът Д. М. Д. в качеството си на ЕТ „Динев - Д. М.“ е придобил на 07.04.2000г. чрез покупко-продажба от Кооперативен съюз-гр. Ямбол 775/4650 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 4650 кв. м., съставляващо парцел *-* в кв.142 по плана на [населено място], заедно с построените в това дворно място гараж №10 със застроена площ от 54 кв. м., гараж №11 със застроена площ от 54 кв. м., гараж №12 със застроена площ от 54 кв. м. По кадастрална карта придобитият от ЕТ „Динев-Д. М.“ имот представлява 775/5889 ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** и сграда с идентификатор ****, с предназначение: складова база, склад, с площ 162 кв. м. С Договор за продажба на предприятие по чл.15 ТЗ от 30.12.2008г. Д. М. Д., в качеството си на ЕТ „Динев-Д. М.“ е продал на „Еврокам“ ЕООД, представлявано от управителя Д. М. Д., търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в т. ч. и придобитият по силата на нотариалния акт от 07.04.2000г. недвижим имот. „Еврокам“ ЕООД се е снабдил през 2021г. с констативен нотариален акт за собственост на 775/5889 ид. ч. от ПИ с идентификатор № ***, целия с площ от 5889 кв. м. и на изградения в този имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с предназначение склад, с площ от 162 кв. м.
С Решение № 1/09.02.2018г., постановено по гр. д. № 368/2017 г. на Ямболски окръжен съд на основание чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено ползването върху незастроената част от дворното място ПИ с идентификатор № *** между „Стомид“ ООД, „Аргос-2006“ ООД, О. Я. „В. Е. АД, „Спарум“ ЕООД, „Дениз 89“ ЕООД, „Дикс 2001“ ЕООД, „Хит“ ЕООД, ЕТ „Д.-Д. М.“ и „ЕВН България Електроразпределение ЕАД, съгласно скица Приложение №1, представляваща неразделна част от решението, като на „Стомид“ ООД и „Аргос 2006“ ООД са предоставени 1276 кв. м., оцветени в синьо на скицата, а на ответника ЕТ „Динев-Д. М.“ са предоставени 771 кв. м., оцветени в розово на скицата. В производството по чл.32, ал.2 от ЗС ответникът „Еврокам“ ЕООД не е участвал. Въз основа на влязлото в сила решение в полза на „Стомид“ ООД и „Аргос 2006“ ЕООД е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 242/2019г. В хода на това производство е установено, че в частта за преминаване, отредена на „Стомид“ ООД и „Аргос 2006“ ЕООД, е налице застроена сграда и гараж, които застроявания не са отразени на скицата към съдебното решение. С Удостоверение за търпимост от 03.07.2019г. е удостоверено, че сграда, находяща се в имот с идентификатор ***, представляваща тоалетна с площ от 10 кв. м. е търпим строеж и същата не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Приетата пред първата инстанция комплексна техническа експертиза установява, че съществуващите в югозападната част на ПИ № *** обекти /сгради, огради и преместваеми обекти/, попадащи в разпределената за ползване на „Аргос 2006“ ЕООД реална част, не съответстват на заснетите в кадастралната основа на регулационния план от 2005г. Части от работилница и тоалетна, бетонов гараж-работилница и ажурна ограда попадат в границите на терена, отреден за ползване на ищеца, като по този начин ограничават широчината и радиуса на предвидения с решението по чл.32, ал.2 ЗС транспортен достъп. Достъпът до обектите, собственост на ищеца, според разпределеното ползване се осъществява чрез транспортен подход в западната част на имота. Ширината от 6 метра на същия е съобразена с нормативните изисквания, като осигурява две ленти за леки коли на основното улично платно и една лента за камиони на основното улично платно. Съществуващата на място в момента светла ширина на транспортния достъп в най-тясната част на прохода е 3,05м., измерена от регулационната граница на имота до ортогоналната проекция на бетоновата козирка на тоалетната и не отговаря на минималната нормативна ширина от 3,5 м. за камиони. В другите части светлата част на прохода е по-голяма - 4,05 и 4,20 м. Разположените частично в границите на терена, отреден за ищеца обекти: работилница и тоалетна, бетонов гараж-работилница и ажурна ограда ограничават широчината и радиуса на предвидения от съда транспортен достъп. Според вещото лице преминаването на камиони през този подход е възможно, но е затруднено. Вещото лице сочи, че за обектите работилница и тоалетна и бетонов гараж-работилница тече процедура по чл.224а ЗУТ за забраняване достъп до строеж. Телената ограда в югозападната част на имота, както е разположена на място, не отговаря на границите на разпределението на ползване и също навлиза в площта, предоставена за ползване на ищеца.
По делото са представени две писма до ищеца от „Тиада“ АД и „Т. транс“ ООД, с които уведомяват, че не е възможно извършване на доставки на стоки до складовете на ищеца на [улица], тъй като достъпът не позволява свободното преминаване на товарни автомобили, а пренасянето на стоките на ръка от входа на имота до складовете е много затруднително.
Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Х. потвърждава, че ищцовото дружество има проблеми в търговската си дейност след извършеното от съда разпределение на ползването на съсобствения имот, свързани с упражняваната от ищеца търговска дейност. Дружеството се занимава с доставка и реализация на стоки - едрогабаритни мебели, което налага преминаване на тежкотоварни автомобили през отредената за ползване на ищеца част от имота. Това било невъзможно поради изградените обекти и пристройки: гараж, разширение към тоалетна, доизградена пазачница. Свидетелят Б. И. поддържа търговски отношения с ищцовото дружество от 10 години и също сочи, че тежкотоварните автомобили, с които доставят стоки на ищеца не могат да достигнат до складовите помещения, тъй като проходът е тесен, а автомобилите са бордови, с дължина 18 метра. Пречка за преминаването е изградена постройка. В тази ситуация се наложило ищцовото дружество да осигурява транспорт до складовете на свидетеля в [населено място], откъдето натоварва стоките си на бус с по-малки размери и така ги транспортира до собствените си складове в Я.. Свидетелят И. И. е наемател на процесния гараж и твърди, че гаражът е поставен на терена в началото на 1991 година и заема частта от имота, ползвана от Д. М., като граничи с тоалетната. Според него в образувалия се проход е възможно да преминават тежкотоварни автомобили и свидетелят е виждал минаването на пожарна кола. Сочи, че покривът на гаража не навлиза в образувалия се проход, както и не навлизат и части от изградената тоалетна. Свидетелят П. П. също твърди, че изградените от Д. М. тоалетна и гараж не създават пречки за ищцовото дружество.
При тези фактически данни въззивната инстанция е счела, че следва да уважи иска. Посочила е, че извършеното разпределение на ползването на незастроената част от поземления имот е задължително за съсобствениците и за последващите приобретатели от съсобственици до настъпване на изменение в обстоятелствата, а именно промяна в дяловете в съсобствеността или в положението на имота. При наличие на разпределено ползване неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС са онези действия на някой от съсобствениците, посредством които осъществява ползване на дворното място по начин, различен от уговорения. Съдът е посочил, че изграждането на постройка в съсобствен имот само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, но ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността и противоречи на установения режим на ползване на имота, то петиторната защита по чл.109 ЗС е приложима и последните могат да искат премахване на постройката. В случая приетата експертиза и гласните доказателства установяват, че обектите, разположени частично в границите на терена, отреден за ползване на ищеца, а именно: работилница и тоалетна, бетонов гараж-работилница и ажурна ограда ограничават широчината и радиуса на предвидения от съда с решението по чл.32, ал.2 ЗС транспортен достъп, осъществяван чрез транспортен подход в западната част на поземления имот. По този начин се създава пречка за ищеца да осъществява търговската си дейност чрез доставка на стоки. Следователно налице е ползване на дворното място от ответниците извън рамките на притежаваните от тях права и в отклонение с установения режим на ползване на имота. Ето защо са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.109 от ЗС, за което е без значение, че постройките са със статут на „търпим строеж“.
Съдът е приел, че искът е основателен и против двамата ответници, доколкото е установено, че фактическата власт върху обектите се осъществява от Д. М. Д. в качеството му на едноличен търговец и на едноличен собственик и управител на дружеството „Еврокам ЕООД. За неоснователни са намерени доводите на ответниците, че решението по чл.32, ал.2 ЗС е непротивопоставимо на ответника „Еврокам“ ЕООД, тъй като не е участвал в производството по делото. „Еврокам“ ЕООД е правоприемник на ЕТ „Динев-Д. М.“ и разпределението е задължително за него. Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трето лица, при липсата на други промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, не съставлява основание да се иска ново разпределение на ползването, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика. Не е налице промяна в обстоятелствата, които да правят извършеното реално разпределение несъответно на новото фактическо положение. В тази насока съдът се е позовал на практиката по Решение № 57 от 29.06.2021 год. на ВКС по гр. дело № 3007/2020 год., ІІ г. о, ГК, Решение № 97 от 10.07.2013 год. на ВКС по гр. дело № 866/2012 год., I г. о., ГК, Решение № 25 от 22.04.2014 год. на ВКС по гр. дело № 3985/2013 год., II г. о., ГК. Изтъкнал е, че по делото не се твърди и не се установява настъпила промяна в обема на правата на съсобствениците /в т. ч. тяхното съотношение/, след осъществените разпоредителната сделка от страна на ЕТ в полза на „Еврокам“ ЕООД, а от друга страна няма съмнение, че процесните постройки са съществувала към момента на постановяване на решението, а ажурната ограда е изградена след това. Поради това ответникът „Еврокам“ ЕООД е обвързан от разпределението на ползването на дворното място. Договорът за прехвърляне на търговското предприятие, сключен между ЕТ „Динев - Д. М.“ и „Еврокам“ ЕООД не е вписан в Службата по вписванията - Ямбол. Макар и вписването на този договор да не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на търговското предприятие, то има оповестително действие и цели да внесе яснота и определеност по отношение на трети лица относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимите имоти, включени в търговското предприятие. Ответникът Д. М., упражняващ търговска дейност като ЕТ, е участвал като ответник в производството по разпределение на ползване и не е навел възражения, че не е собственик на поземления имот, каквито възражения изтъква в настоящето производство.
Съдът е намерил за неоснователни и доводите на въззивниците за недопустимост на иска по чл.109 ЗС по отношение на ответника Д. М. в качеството му на ЕТ, поради това, че не притежава право на собственост върху обектите, чието премахване се иска. Допустимостта на иска по чл. 109 ЗС не е обвързана от правото на собственост на ответника; искът е допустим както против лица, които са собственици, респ. съсобственици на имота, така и против лица, които са чужди за съсобствеността, но упражняват фактически действия върху имота на ищеца, с които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост.
По горните съображения Ямболски окръжен съд е потвърдил решението на първата инстанция.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:
От страна на касатора са формулирани два процесуалноправни въпроса, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката по Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК и с Решение № 12 от 26.03.2019г. по т. д. № 606/2018г. на І т. о. Въпросите са: 1/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения, както и да изложи самостоятелни мотиви по тях; 2/ задължена ли е въззивната инстация да подложи на самостоятелна преценка събраните доказателства, включително тяхното приемане/неприемане и годност, както и да обсъди в пълнота защитните тези на страните в рамките на пределите на въззивното производство.
Поставени са и няколко материалноправни въпроса, за които се навежда противоречие с практиката и значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ може ли да се приеме, че две лица търговци могат едновременно да осъществяват действия/бездействия, с които се създават пречки на ищеца-съсобственик да упражнява правото си на собственост в пълен обем; 2/ следва ли да бъдат установени и доказани конкретни действия/бездействия за всеки от ответниците - търговци, с които се създават пречки за ищеца; 3/ при настъпило през 2008г. правоприемство и липса на доказателства за упражнявана фактическа власт от страна на ответника - едноличен търговец, следва ли да се приеме, че той носи отговорност по чл. 109 ЗС; 4/ следва ли да бъдат установени и доказани конкретни пречки за ищеца - съсобственик да упражнява правото си на собственост в пълен обем; 5/ при липса на установени и доказани пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост, следва ли да се уважи иска по чл. 109 ЗС; 6/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора възражения на страните, касаещи предпоставките за уважаване на негаторния иск. Тези въпроси касаторите намират за разрешени в противоречие с практиката по Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК, Решение № 33 от 06.04.2010г. по гр. д. № 27/2009г. на ІІ г. о., Решение № 23 от 09.04.2014г. по гр. д. № 5465/2013г. на ІІ г. о. и Решение № 60160 от 30.11.2021г. по гр. д. № 1518/2021г. на І г. о.
Поддържа се и очевидна неправилност на въззивния акт.
Поставените процесуални въпроси в случая не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Въпросите са израз на оплакванията на касатора за неправилна преценка на доказателствата и необоснованост на изводите на решаващия съд, но правилността на тази преценка не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК. Съдът е изложил ясни и разбираеми мотиви, посочил е какво приема и въз основа на кои доказателства, дал е изричен отговор на възраженията във въззивната жалба. По този начин е изпълнил задълженията, произтичащи от Тълкувателно решение № 1/2013г. ОСГТК и от нормата на чл. 235, ал.2 ГПК за мотивиране на акта и за формиране на собствени решаващи мотиви. Не кореспондират със съдържанието на мотивите твърденията, че съдът не е обсъдил фактите, че работилницата, тоалетната и гаража са построени преди постановяване на решението за разпределение на ползване; че за работилницата и тоалетната е издадено удостоверение за търпимост; че те са само частично разположени в терена, предоставен за ползване на ищеца; че преминаване на камиони е възможно, макар и затруднено. Всички тези обстоятелства са обсъдени и взети предвид от съда.
Първите три от материалноправните въпроси са свързани с изводите на съда, че и двамата ответници са легитимирани да отговарят. Въпросите са разрешени от съда, имат значение за изхода на спора и покриват общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Не е установено обаче допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито това по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК (последното просто е посочено, без да бъде мотивирано спрямо някой от въпросите). Не е налице визираното противоречие с Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК, според което за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е необходимо да се докаже, че ответникът (без значение дали е собственик на имот или не) извършва действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. В случая съдът е приел за установено от събраните свидетелски показания, че действията, с които се пречи на ищеца, се извършват от физическото лице Д. М. Д., който се явява както едноличен търговец (видно от справката в Търговския регистър, че едноличният търговец, независимо от извършената продажба на търговското предприятие през 2008г., продължава да съществува и не е заличен към момента), така и едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „Еврокам ЕООД. Именно поради това и предвид факта, че страна в производството по разпределение на ползване е бил едноличният търговец, а дружеството се явява негов правоприемник по силата на договора по чл. 15 ТЗ, съдът е счел, че следва да уважи иска против двамата ответници. Още повече, че при установените конкретни обстоятелства е невъзможно разграничаване дали действията на физическото лице са от името на едноличния търговец или от името на дружеството. Така приетото от въззивният съд съответства на практиката по соченото решение № 33 от 06.04.20210г. по гр. д. № 27/2009г. на ІІ г. о., според което материалноправната легитимация на ответника по чл. 109 ЗС предполага извършване на фактическо действие от негова страна, противоречащо на установения режим на ползване на имота и водещо до накърняване правата на другия съсобственик. В същия смисъл е и Решение №23 от 09.04.2014г. по гр. д. № 5465/2013г. на ІІ г. о., което се позовава на първото.
Въпросите от четвърти до шести са свързани с доказването на конкретни пречки за правото на собственост на ищеца като предпоставка за уважаване на негаторния иск. Несъмнено е от самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Така че, уважаването на този иск предполага доказване от страна на ищеца не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело - виж мотивите на т.3 на Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК. В същия смисъл е и сочената от касатора практика по Решение № 23 от 09.04.2014г. по гр. д. № 5465/2013г. на ІІ г. о. и Решение № 60160 от 30.11.2021г. по гр. д. № 1518/2021г. на І г. о. В последното решение се подчертава, че е възможно и строеж, което е законен или търпим, да бъде премахнат или редуциран по реда на чл. 109 ЗС, ако създава пречки на ищеца. Въззивното решение не противоречи на тази практика. Съдът, след обсъждане на експертизата, на свидетелските показания и на писмените доказателства, е счел, че обектите на ответника (работилница, тоалетна, ограда), които не са взети предвид при разпределението на ползването, съществено стесняват пътя за достъп на товарни автомобили до складовете на ищеца и правят преминаването им твърде затруднително, което съставлява пречка за правото на собственост на ищеца, изхождайки от упражняваната от него търговска дейност - търговия с обемни и тежки стоки.
Обжалваният акт не страда от очевидна неправилност. Това основание за допускане на касационно обжалване визира квалифицирана форма на неправилност, която е установима пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без анализ на извършените от страните и съда процесуални действия, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, на събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. В случая такива видими пороци на обжалваното определение липсват. А и касаторът не сочи конкретно в какво според него се изразява очевидната неправилност на обжалвания съдебен акт. (В изложението са налице съображения, свързани прехвърляне на поименни акции от капитала на ответното дружество и вписване в акционерната книга, които очевидно не касаят настоящия спор).
Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
От страна на ответника по жалбата е поискано присъждане на разноски, но липсват доказателства за направени такива, не е приложен и списък на разноските. Поради това разноски не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251 от 11.05.2023г. по гр. д. № 129/2023г. на Ямболски окръжен съд по касационната жалба на Д. М. Д. в качеството му на ЕТ „Динев-Д. М.“, ЕИК128000203 и на „Еврокам“ ЕООД, ЕИК128597634.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.