Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3544

София, 09.07. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.04.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4050/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано e по касационна жалба на Д. С. В. срещу въззивно решение № 827/15.06.2023 г. по в. гр. д. № 113 /2023 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 262533/28.07.2022 г. по гр. д. № 4304/2021 г. на Софийски градски съд, с което 1) е отхвърлен искът на Д. С. В. срещу Прокуратурата на Република. България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за разликата над присъдения размер 8 000 лева до предявения размер 100 000 лева; 2) е отхвърлен искът на Д. С. В. срещу Прокуратурата на Република. България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в общ размер на 13 320.08 лева.

Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република. България (нататък и ПРБ) не е подала писмен отговор на касационната жалба.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

Въззивният съд е очертал предмета на спора.

Отразил е доводите за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за причиняване на средна телесна повреда чрез нанасяне на удари с ръце в главата - престъпление по чл.129, ал.2, предл.1, алт.2 вр. ал.1 НК, извършено на 21.09.2012 г., по което е оправдан с влязла в сила присъда.

Въззивният съд е установил и съобразил следните факти:

Обвинителният акт срещу жалбоподателя-ищец е внесен 12.07.2013 г.. Образувано е н. о.х. д. С присъда от 13.06.2016 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. С решение от 24.01.2018 г. по въззивно дело присъдата е потвърдена. Същият ден оправдателната присъда е влязла в сила.

От правна страна:

По иска за неимуществени вреди:

Въззивният съд е приел, че незаконното обвинение на ищеца се е отразило негативно на психиката му, на контактите му и на социалния му живот.

Съобразил е продължителността на наказателното производство - 4 години, 6 месеца, 24 дни, вида на наложената мярка за неотклонение - „парична гаранция“ в размер на 100 лева; че ищецът е бивш служител на Министерство на отбраната и на Националната служба по охрана (сержант); че е неосъждан.

От свидетелските показания съдът е приел за установено, че повдигнатото обвинение е причинило на ищеца притеснения, неудобство и трудности в семейството, в ежедневието и в работата в период, в който ищецът е бил трудоспособен. Ищецът е член на ловна дружинка, а вследствие на отнетото оръжие в хода на наказателното производство е бил принуден да се лиши от хобито си, респ. от важни за него социални контакти. Повдигането на такова обвинение несъмнено води до накърняване на честта и доброто име на личността.

Не е установено по отношение на ищеца да са проведени множество на брой процесуално-следствени действия. Взетата мярка за неотклонение - „парична гаранция“ в размер на 100 лева също не е довела до ограничаване на правата на ищеца, предвид занижената и степен на тежест спрямо останалите мерки на социална принуда. Липсват данни за претърпени болки и страдания, които да са с по-голям интензитет от обичайните в сходни хипотези.

В случая образуваното наказателно производство се е отразило негативно на ищеца и в професионален план, на авторитета и служебната му репутация, т. к. при определени професии, между които и военните, очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са завишени и неоснователното обвинение срещу тях има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера.

Изключително негативно отражение върху ищеца е оказало и прекратеното му трудово правоотношение (с „Л. С. ЕАД като шофьор на автобус) поради отказан достъп до работното му място за това, че е бил посъдим за умишлено престъпление.

Така съдът е определил справедливия според него размер на обезщетение за неимуществени вреди на 8 000 лева.

По иска за имуществени вреди:

Липсват доказателства за извършено плащане по представени договори за правна помощ и съдействие в досъдебното производство, образувано по обвинение срещу Д. В..

Неоснователно е искането за заплащане на адвокатско възнаграждение по граждански дела по трудов спор пред СРС и СГС, както и осъждането на Д. В. да заплати на „Л. С. ЕАД юрисконсултско възнаграждение по този спор, защото липсва причинна връзка между повдигнатото обвинение и трудовия спор и защото сторените в гражданския исков процес разноски се присъждат по правилата на чл.78 ГПК и е недопустимо претендирането им в друг процес.

Наказателното производство срещу ищеца е приключило на 24.01.2018 г. с постановяване на решение по в. н.о. х.д., с което оправдателната присъда е потвърдена. Същият ден оправдателната присъда е влязла в сила. Трудовият договор с Д. В. е прекратен със заповед от 28.02.2018 г. поради обективна невъзможност на ищеца за изпълнение на трудовия договор, доколкото ищецът не е отговарял на условията и критериите за издаване на постоянен пропуск. Но не може да се обоснове извод за наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и прекратяване на трудовото правоотношение, защото заличаването на полицейската регистрация е извършено със заповед на директора на ГД Национална полиция от 25.04.2018 г., към което заличаване Прокуратурата на Р. България няма отношение. Съгласно чл.18 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС 336/24.10.2014 г. полицейската регистрация се снема служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания. При това положение не може да се изведе пряка причинна връзка между незаконното обвинение и неполучените трудови възнаграждения за периода от 26.06.2018 г. до 08.03.2019 г..

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателят Д. В. поставя следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, при предявен иск по ЗОДОВ и длъжен ли е съдът, прилагайки чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се ППВС № 4/1968 г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка, съобразявайки чл.4, ал.1 ЗОДОВ?

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД : въззивният съд е обсъдил конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които според закона и установената практика имат значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.

Въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя Д. В. за релевантните за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди конкретни обстоятелства, включително тези обстоятелства, които са изтъкнати в доводите в касационната жаба за неправилност на въззивното решение: че поради незаконното обвинение ищецът не е могъл да се ползва от законно притежаваните от него оръжия; че поради незаконното обвинение ищецът е останал без работа; за обществено злепоставяне; за доброто име на високоотговорен човек, с което ищецът се е ползвал; за значението на високото служебно и обществено положение, което ищецът е заемал и е изпълнявал работа, свързана с отговорност в публичен интерес (бивш военен и служител на НСО). Всички тези обстоятелства са приети за релевантни и всички те, с изключение на оставането без работа поради незаконно уволнение, са приети за установени по делото и са съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

2. Следва ли съдът при определяне на обезщетението за имуществени вреди, включително такива от пропуснати ползи, да се съобрази с особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и тяхното настъпване, като несъмнена, сигурна и реална възможност за увеличаване имуществото на пострадалия, да определи обезщетение съобразявайки чл.4, ал.1 ЗОДОВ?

Въпросът е обуславящ в първата му част – за задължението на въззивния съд (и на всеки съд по съществото на спора) да се съобрази с особеностите на всеки конкретен случай (с конкретните релевантни за спора факти). В тази част вторият въпрос представлява разновидност на първия разгледан въпрос. Но както беше обосновано при отговора на първия въпрос, този въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика.

Въпросът не е обуславящ във втората му част, доколкото не е основан на установеното по делото, а на неприетите за основателни твърдения на жалбоподателя - въззивният съд е обосновал извода си за липсата на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените от жалбоподателя имуществени вреди (изводите са описани по-горе и не следва да се повтарят).

Не е налице противоречие с посоченото от жалбоподателя решение от 07.07.2020 г. по гр. д. № 3445/2019 г. на III г. о. на ВКС, в което е прието, че причинна връзка между незаконното обвинение и прекратяването на трудовото правоотношение има, когато обективната невъзможност на работника да се яви на работа, е резултат от наложена незаконна ограничителна мярка (в случая „задържане под стража“ и „домашен арест“). В настоящото дело въззивният съд е приел, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е забавеното заличаване на полицейската регистрация, извършено със заповед на директора на ГД Национална полиция от 25.04.2018 г., към което заличаване Прокуратурата на Р. България няма отношение, тъй като съгласно чл.18 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС 336/24.10.2014 г. полицейската регистрация се снема служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания (жалбоподателя - ищец).

От изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по поставените от жалбоподателя правни въпроси.

Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради това настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят Д. В. няма право на разноски, а ответникът в касационното производство ПРБ не е направила искане за присъждане на направени разноски, не е представила списък на разноски и доказателства за извършени разноски, поради което и на нея разноски н следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 827/15.06.2023 г. по в. гр. д. № 113 /2023 г. на Софийския апелативен съд, с която е потвърдено решение № 262533/28.07.2022 г. по гр. д. № 4304/2021 г. на Софийския градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.