№ 60151София, 08.10.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 994 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.250 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 65710, подадена по пощата на 09.07.2021 г. от Е. Д. П., за допълване на определение № 60260/15.06.2021 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.288 ГПК.

Молителката поддържа, че е сезирала въззивния съд с две жалби – основна жалба и жалба-допълнение, като във втория документ подробно развила оплаквания срещу мотивите на първоинстанционния съд по направеното от нея своевременно възражение за нищожност по чл.42 ЗН на процесното завещание. Въпреки това въззивният съд се произнесъл само по първата въззивна жалба и съдържащите се в нея оплаквания срещу другото възражение за унищожаемост на завещанието по чл.43, б.“а“ ЗН. Възражението по чл.42 ЗН за нищожност на завещанието е било предмет на въззивното производство, но неправилно съдът е приел, че предмет на това производство е единствено възражението по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаемост на завещанието. Съставът на ВКС също пропуснал да се произнесе по валидността на завещанието и свързаните с това въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Молителката иска съставът на ВКС да допълни определението си по чл.288 ГПК. Счита, че както решението на въззивния съд, така и определението на ВКС противоречат на чл.6 ЕКПЧ, тъй като отказът на съда да се произнесе самостоятелно по направени от страната възражения и по определени фактически въпроси, които са ключови за решаването на спора, е нарушение на чл.6, §1 ЕКПЧ.

Ответникът И. К. К. оспорва молбата. Счита, че не е налице хипотезата на чл.250 ГПК за допълване на постановеното определение по чл.288 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Молбата по чл.250 ГПК е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок.

Неоснователно е искането за допълване на определението по чл.288 ГПК. Касационното производство се състои от две фази – по допускане на касационно обжалване и фаза по същество. Предмет на първата фаза е преценката дали подадената касационна жалба отговаря на предвидените в закона критерии, за да може да бъде разгледана по същество от ВКС. Когато ВКС не допуска касационно обжалване, той се произнася с окончателно определение, което влиза в сила и препятства възможността за достигане на делото до втората фаза на касационното производство. Определението, с което не се допуска касационно обжалване, изчерпва цялото искане на жалбоподателя за първата фаза на касационното производство и затова не подлежи на допълване по реда на чл.250 ГПК. Да се приеме обратното означава да се допусне друг резултат по първата фаза, с което на практика да се отмени първоначалното определение по чл.288 ГПК, а това е недопустимо.

В настоящия случай предмет на касационната жалба е било решение № 260058 от 18.12.2020 г. по в. гр. д. № 279/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 108 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 3024/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на ответницата Е. Д. П., че ищецът И. К. К. е собственик на основание универсално саморъчно завещание от 09.05.2007 г., оставено от С. А. М., на осем земеделски земи и три имота в урбанизирана територия в землището на [населено място], като за два от имотите ответницата е осъдена да предаде и владението на ищеца. По този иск ответницата Е. Д. П. е направила своевременно две възражения – за нищожност на саморъчното завещание по чл.42, б.“б“ и б.“в“ ЗН и за унищожаемост по чл.43, б.“а“ ЗН. Първоинстанционният съд е събрал доказателства и е изложил мотиви и по двете възражения, като ги е приел за неоснователни. Недоволна от решението е останала Е. Д. П., която е подала две въззивни жалби от 12.02.2008 г. В първата, която е подписана лично от жалбоподателката, се излагат оплаквания само във връзка с мотивите на съда по чл.43, б.“а“ ЗН. Във втората, озаглавена жалба-допълнение, подписана от адвокат Л. П., се излагат оплаквания срещу мотивите на първоинстанционния съд както по чл.43 ЗН, така и по чл.42 ЗН. Въззивният съд е приел в решението си, че в жалбата, с която е сезиран, се съдържат оплаквания единствено срещу изводите на първата инстанция по възражението за унищожаемост на завещанието, затова е посочил, че на основание чл.269 ГПК ще анализира само тези оплаквания. Не се е занимавал с възлажението за нищожност по чл.42 ЗН. От своя страна ВКС в определението по чл.288 ГПК е приел, че въпросите в изложението към касационната жалба, свързани с възражението за нищожност на завещанието по чл.42, б.“б“ ЗН, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като те не са били предмет на въззивното производство.

При тези данни следва да се приеме, че спорът за валидността на завещанието е бил предмет както на въззивното, така и на касационното производство. Този спор обаче не може да се разреши в производство по чл.250 ГПК по изложените вече съображения. Съставът на ВКС е постановил окончателен акт, с който не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и този резултат не може да бъде променен по реда на чл.250 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Е. Д. П. молба по чл.250 ГПК за допълване на определение № 60260 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 994/2021 г. на ВКС, I-во г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: