О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2151

София 30.04.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети април през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. Д. П.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4088 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената от К. П. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. касационна жалба против въззивно решение № 38 от 1.02.2023г. по в. гр. д. № 703/2022г. на Окръжен съд Пазарджик.

Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Предметът на допустимата касационна жалба е определен с определение № 2385 от 7.08.2023г. по ч. гр. д.№ 2956/2023г. на ІІІ г. о. на ВКС, което е постановено по повод на частна жалба срещу разпореждане на въззивния съд за връщане на подадената касационна жалба. Със същото е прието, че от предявените от ищеца К. четири иска – за установяване съществуването на трудово правоотношение, за сумата от 5 024.78лв., незаплатено трудово възнаграждение за м.11. и м.12.2019г., за сумата от 4 997.50лв., командировъчни пари за престиран труд за 73 работни дни извън България на територията на ЕС и за сумата от 684.50лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на касационно обжалване подлежи въззивния акт само относно иска по чл.128 КТ /с оглед цената на иска, която е над 5 000лв./ Досежно останалите искове, разпореждането за връщане на касационната жалба е потвърдено и е влязло в сила на 7.08.2023г.

За да потвърди първоинстанционния акт досежно иска по чл.128 КТ, въззивният съд е съобразил следните установени по делото факти: Прието е за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което К. П. К. е полагал труд при „К. Г. 71ООД, считано от 7.10.2019г., на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, по безсрочен трудов договор, при осем часа работно време, за минималното към момента на сключването му - трудово възнаграждение, което е 560лв. Размерът на възнаграждението е установен въз основа на гласни доказателства /показанията на свидетеля Р./ и прието по делото заключение на експертиза. Въззивният съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи друг размер на възнаграждение. Съдът е отказал да цени като такова доказателство обявата за работа в „Jobs.bg“, която е преценил като публична оферта, адресирана до неограничен кръг адресати. Посочил е, че сключването на трудов договор става въз основа на пряко договаряне, при съвпадане на насрещни волеизявления за постигане на конкретен резултат. В случая, вещото лице, изготвило приетото по делото заключение след извършена проверка в счетоводството, е установило, че трудовите договори на всички шофьори са сключени при еднакви условия, че няма разлика в методиката на изчисляване на техните месечни възнаграждения и командировъчни и че дължимото възнагражде-ние на ищеца за претендирания период е било надлежно изплатено.

В подадената касационна жалба, касаторът твърди допуснати от съда нарушения на нормите на чл.280, ал.3, т.3, във вр. чл.236, ал.1, т.8 ГПК. Позовава се на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните поставени шест въпроса: 1. Силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, обхваща ли указанията на въззивния съд по чл.236, ал.1, т.8 ГПК? 2. При липса на валиден писмен трудов договор, как следва да се определи размера на иска за обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение?Когато единствените данни са свързани с постигнати устни договорки между работник и работодател, не следва ли съдът да определи по реда на чл.162 ГПК размера, след като е установено основанието?, 3. При наличие на акт на ЕС, предвиждащ хармонизация на европейското законодателство по отношение на работното време в областта на международните превози, следва ли той да се приложи вместо КТ, когато е сключен трудов договор за извършване на международните превози и липсва подписан трудов договор?,4. Когато първоинстан-ционният съд е приложил неприложимо право, норми регулиращи други отношения, длъжен ли е съдът служебно да се произнесе по валидността на акта?, 5. Параметрите на недействителен – поради липса на форма - трудов договор, могат ли да с доказват с косвени доказателствени средства – интернет обява, която е станала повод добросъвестен работник да потърси конкретния работодател и да започне да престира труда си, без да подпише трудов договор? и 6. Счетоводството на работодателя, което заобикаля закона и е в ущърб на работника, с цел избягване на заплащане на социални и здравни осигуровки от работодателя, позволяващо вместо уговорена заплата да се начисляват командировъчни пари, може ли да постави работника в по-неблагоприятно положение в случай на съдебен спор, как следва да бъдат заведени исковете на работника, за да получи дължимото му се – независимо под каква форма е записано в счетоводството и следва ли съдът да толерира това неправомерно поведение на работодателя, от което той извлича ползи? Позовава се на конкретна съдебна практика, която прилага.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, както защото поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, така и поради липса на посочените от касаторката специални основания за допустимост по тях. Съображенията:

Въпросите не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т. д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС указания, съгласно които поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е от „значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства“.

В случая, първият поставен въпрос /дали указанията пред кой съд и в какъв срок се обжалва решението се ползват със сила на пресъдено нещо/ въобще не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и няма значение за изхода на спора.

Вторият поставен въпрос, касаещ приложимостта на чл.162 ГПК при определяне на размера на иска за обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение при липса на сключен трудов договор, също не е от значение за изхода на спора, защото в случая – въззивният съд е приел, че размерът на трудовото възнаграждение /в размер на минималната за страната работна заплата/ е надлежно установен с ангажираните по делото доказателства – гласни и заключение на приета експертиза. В този смисъл, съдържащото се във втората част на въпроса условие – че единствените по делото данни са свързани с постигнати устни договорки между работник и работодател – не отговаря на установените факти. По начинът, по който е поставен, въпросът не съответства на приетото от въззивния съд, въз основа на ангажираните доказателства, а в настоящата фаза по допустимост касационният съд не извършва преценка за правилност и не може да „обсъжда събраните по делото доказателства“. Независимо от това, за пълнота на изложението и с оглед цитираната от касатора практика /вж. решение по гр. д.№ 2392/2013г. на ІV г. о.на ВКС/, следва да се посочи, че е вярно, че когато изискването за писмена форма на трудовия договор не е спазено, ако работникът е добросъвестен, отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор. На работникът се дължи трудово възнаграждение и съдът може да определи размера му, но само ако няма достатъчно данни за уговорения размер, но настоящият случай не е такъв, защото размерът на трудовото възнаграждение е приет за надлежно установен. В тази връзка, ирелевантен за изхода на спора е и петият поставен от касатора въпрос, касаещ възможността на установяване с косвени доказателства на параметрите на недействителен трудов договор. В случая, косвените доказателства са неприложими, защото – както вече беше посочено – са налице преки доказателства / гласни и експертиза/.

Третият въпрос, касещ приложението на чл.6 от Регламент 561/2006г. за хармонизация на някой разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния превоз, също е ирелевантен, защото посоченият Регламент не намира приложение. Същият урежда по задължителен начин въпроси, свързани с работното време и почивките, които по настоящия спор не се поставят. В случая спорният въпрос е свързан с размера на трудовото възнаграждение, а той не се урежда от посочения акт.

Отговорът на четвъртия поставен въпрос се съдържа в горецитираната т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т. д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения важи и за фазата по чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Това е първата проверка, която съдът дължи и в случая – след извършването й, настоящият съдебен състав не счита, че съдът се е произнесъл по предмета, по който е бил сезиран, разглеждайки фактите и произнасяйки се по искането, така както те са били заявени.

Шестият поставен въпрос също не е свързан с решаващите доводи на въззивния съд, защото съдържа множество условия /че счетоводството на работодателя заобикаля закона и е в ущърб на работника, с цел избягване на заплащане на социални и здравни осигуровки от работодателя, че работникът е поставен в по-неблагоприятно положение при съдебен спор, че е налице неправомерно поведение на работодателя, от което той извлича ползи/, никое от които не се установява.

Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, може да се произнесе за наличие на основание за допустимост само, ако соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а в случая –няма поставени подобни въпроси.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 38 от 1.02.2023г. по в. гр. д. № 703/2022г. на Окръжен съд Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :