О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 739

Гр. София,05.10.2023г.

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО Т.О. в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска т. д № 1516 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх.№4448/08.07.2023г., подадена от ЗП Ж. Р. И. чрез процесуалния му представител – адв. Д. Н. Д. срещу решение №156/03.07.2023г. по в. гр. д.№156/03.07.2023г. по в. гр. д.№175/2023г. на ОС-Сливен, с което съдът е потвърдил решение № 93/06.04.2023г. по гр. д.№1051/2022г. на РС – Н. З. с което е отхвърлен предявения от ищеца срещу О. Н. З. иск с правно основание чл. 26, ал.1 пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за наем под №332/21.06.2022г. за предоставените за ползване три броя пасища, описани с номера ПИ №000097, №ПИ 000750 и №ПИ 000810.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК размерът на цената на иска по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем е наемът за една година. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК постановява, че размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2 на същия текст. В конкретния случай искът е за съществуване на договор, който няма за предмет вещни, а облигационни права върху имот, а именно договор за наем, поради което и цената му се определя спрямо стойността на договора. В тази връзка е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове /определение № 167/19.03.2015 г., постановено по ч. т.д. № 403/2015 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т. о., определение № 49/09.02.2015 г., постановено по т. д. № 1204/2014 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т. о., определение № 56/25.02.2013 г., постановено по т. д. № 331/2012 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т. о. и др. В договора №332/21.06.2022г. за отдаване под наем на земеделска земя –публична общинска собственост, чиято нищожност се претендира, наемната цена общо за всички посочени имоти / общо 13 на брой/, посочена в табличен вид в чл.1.1 от договора е в размер на сумата от 3577,45 лв. – годишен наем, като за стопанска година наемът е определен на 1783,51 лв. общо за всичките имоти, а само за процесните три сумите са съответно – 777,64 лв., 230,37 лв. и 285,39 лв., която сума съставлява годишен наем или общо за трите имота в размер сумата от 1293,40 лв. Следователно цената на иска, който е за частична нищожност на договор за наем, възлиза на сумата от 1 293,40 лв., тъй като това е годишния наем за процесните три пасища.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая претенцията не е за право на собственост, а за нищожност на договор за наем, а цената на иска е под прага за допустимост на касационно обжалване. Както се прие по т. 2 на ТР 2/2015г. на ОСТГК по т. д. 2/2015г. договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл.1, ал. 3 от специалния Закон за аренда в земеделието. В случая се претендира нищожност на гражданскоправна сделка. Предявеният иск е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и цената на иска, определена от стойността на договора, възлиза на 1293,40 лв. и съобразно специалното правило на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК е под праговете за допустимост на касационно обжалване.

С оглед горното съдебният акт на въззивния съд, срещу който е подадена касационната жалба, не подлежи на касационно обжалване, а жалбата като подадена срещу акт, неподлежащ на касационен контрол, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх.№4448/08.07.2023г., подадена от ЗП Ж. Р. И. чрез процесуалния му представител – адв. Д. Н. Д. срещу решение №156/03.07.2023г. по в. гр. д.№156/03.07.2023г. по в. гр. д.№175/2023г. на ОС-Сливен, с което съдът е потвърдил решение №93/06.04.2023г. по гр. д.№1051/2022г. на РС – Н. З. с което е отхвърлен предявения от ищеца срещу О. Н. З. иск с правно основание чл. 26, ал.1 пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за наем под №332/21.06.2022г. относно описаните имоти и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по т. д. № 1516/2023г. на ВКС, 2 т. о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/