О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1747

гр. София, 10.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4103 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК:121076907, срещу онази част от Решение № 177 от 25.05.2023 г. по в. гр. д. № 185/2023 г. на Апелативен съд – Варна, в която след отмяна на Решение № 9/13.01.2023 г. по т. д. 165/2021 г. по описа на ОС – Силистра в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Л. С., ЕГН: [ЕГН], срещу ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от загубата на баща й Л. В. К., починал на 26.10.2016 г. в резултат на ПТП от същата дата, за горницата над 50 000 лева до предявения размер от 90 000 лева, вместо което касаторът е осъден да заплати на ищцата допълнително сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – морални болки и страдания от загубата на баща й Л. В. К., починал на 26.10.2016 г. в резултат на ПТП от същата дата, на основание чл. 432 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че съдът е постановил обжалваното решение, нарушавайки чл. 52 ЗЗД, и без да се съобрази със задължителните за съдилищата разяснения в ППВС № 4/1968 г. относно критериите за справедливо обезщетяване на увредените. Определеното обезщетение счита за прекомерно завишено, несъобразено както с действително претърпените от ищцата страдания, така и с обществено-икономическата конюнктура в страната към датата на произшествието. Моли въззивното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба В. Л. С. е подала отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за осъществили се всички правопораждащи претенцията на ищцата юридически факти - валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите между делинквента и Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД към датата на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП); предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение, и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице и вредите.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат, като е приел съпричиняване от пострадалия в размер на 50 %.

Спорен на етапа на въззивното производство е бил единствено въпросът за размера на дължимото от застрахователя обезщетение за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 50 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева.

Апелативният съд е посочил, че съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД на обезщетяване подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следвало да се определи към момента, в който се е осъществило основанието за обезщетяване, а при преценка относно размера му било необходимо да се отчетат и онези вреди и страдания, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето. Въз основа на свидетелските показания въззивният съд установил, че макар да не живеели в едно домакинство, отношенията между ищцата и нейния баща били много близки, те често се срещали и разговаряли по телефона. Ищцата изключително тежко преживяла загубата на своя баща. Анализирайки заключението към съдебно – психиатричната експертиза, апелативният съд приел, че в резултат от внезапната смърт на своя баща ищцата отключила разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика. Първоначалната душевната травма била с висок интензитет и довела до дезорганизация в ежедневието й, като тъгата от загубата продължавала и понастоящем.

Позовавайки се на разяснения в ТР 1/2021 г., постановено по тълкувателно дело № 1 по описа за 2021 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, въззивният съд посочил, че размерът на заявената претенция не съставлява решаващ фактор при преценката относно действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване. Счел е, че еквивалент на болките и страданията, понесени от ищцата В. С. в конкретния случай, е сумата от 180 000 лева. Приел е, че именно тази сума е съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Посочвайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие, а следва да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта, апелативният съд е приел, че именно динамиката в икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди. Позовал се е на практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II ТО, Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II ТО, Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II ТО.

При окончателното определяне размера на обезщетението въззивният съд е отчел степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 50 %. Така от общо определените 180 000 лв. след приспадане приноса на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат въззивният съд е приел за дължими от застрахователя 90 000 лева и затова е присъдил допълнително (над присъдените от първата инстанция 50 000 лева) още 40 000 лева.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1.Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?“;

2.„Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, обществено икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да ги отразяват?“;

3.„Включва ли се в съдържанието на редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер на обезщетение за неимуществени вреди да присъди по справедливост по смисъла на т. 2 от ППВС № 4/1968 г., практиката на съдилищата по повод близки случаи, без да има големи различия в установените обстоятелства, постановени в период, близък към момента на процесното увреждане?“;

4.„Следва ли въззивният съд да обсъди и разгледа целия доказателствен материал и да изложи мотиви във връзка с кредитиране на доказателствата?“;

5.„Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението, над обичайния такъв в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон?.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВС в ППВС № 4/1968 година.

Иска се също достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че произнасянето на ВКС по следните въпроси би допринесло за правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и развитието на правото:

1.„Непрекъснатото нарастване на лимитите на застрахователно покритие за неимуществени вреди и тяхното периодично осъвременяване, стоящо в основата на динамиката в икономическата конюнктура, представяла ли обективно обстоятелство, което е от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?“;

2.“Включва ли се в съдържанието на редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер на обезщетение за неимуществени вреди да присъди по справедливост по смисъла на т. 2 от ППВС № 4/1968 г., нарастването или намаляването на лимитите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите на предявен иск срещу застрахователя?“.

Въведена е допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при твърдение, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с аргумент, че по първия въпрос е формирана съдебна практика, която се нуждае от осъвременяване, а по втория - липсва съдебна практика, като се поддържа, че и по двата въпроса липсва изрична правна норма, която да отговаря на тези въпроси.

Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените от застрахователя въпроси могат да бъдат обобщени и прецизирани в съответствие с разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос отнсно приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване да е обуславящ изхода на спора, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4 от 1968 г., а също и с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС.

Останалите повдигнати от касатора въпроси ще се разгледат в решението по чл. 290 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 177 от 25.05.2023 г. по в. гр. д. № 185/2023 г. на Апелативен съд – Варна в частта, в която след частична отмяна на Решение № 9/13.01.2023 г. по т. д. 165/2021 г. по описа на ОС – Силистра Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК: 121076907, е осъдено да заплати на В. Л. С., ЕГН: [ЕГН], допълнително сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – морални болки и страдания от загубата на баща й Л. В. К., починал на 26.10.2016 г. в резултат на ПТП от същата дата, на основание чл. 432 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.

УКАЗВА на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната му жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 800 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на IV ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.