Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 3115/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Столична община чрез юрк. Н. Т. срещу Решение № 715/31.01.2024 г., постановено по адм. д. № 5711/2023 г. по описа на Административен съд – София град в частта, с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на З. А. А. от гр. София сумата от 30 902 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в надплатени суми за закупуване на жилище – апартамент №12, находящ се в гр. София,[жк], [адрес] , произтичащи от бездействието на Столична община, район „Надежда“ да се произнесе своевременно по заявление вх. № РНД17-ГР94-2456/22.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, а предявеният от З. А. А. иск за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община – отхвърлен изцяло като неоснователен.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Столична община, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответникът, З. А. А. от гр. София, редовно призована, не се явява. Представляват се от адв. Б., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в обжалваната му част по съображения, подробно развити в отговор на жалбата и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред АССГ е образувано по обективно съединени искове, предявени от З. А. А. от гр. София срещу Столична община за присъждане, както следва : на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 902 лв., изразяващи се в надплатени суми за закупуване на общинско жилище – апартамент № 12, находящ се в гр. София,[жк], [адрес], както и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3424,20 лв., представляващи заплатения наем за 60 месеца в периода от 20.03.2018 г. до 20.03.2023 г. - по 50,07 лв. месечно, и двата вида вреди - причинени й от бездействието на администрацията на Столична община, район „Надежда“ по нейно заявление вх. № РНД17-ГР94-2456/22.12.2017 г. за закупуване на посоченото жилище, ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба – 15.06.2023 г. до окончателното изплащане на претендираните суми.

С обжалваното решение АССГ е уважил изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 902 лв., представляващи надплатени суми за закупуването на общинско жилище, ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба – 15.06.2023г. до окончателното изплащане на главницата и е отхвърлил исковата претенция в размер на 3424,20 лв. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатения наем за ползване на процесното жилище за срок от 60 месеца в периода от 20.03.2018 г. до 20.03.2023 г. - по 50,07 лв. месечно. Със същото решение АССГ е осъдил Столична община да заплати на ищцата сумата от 3122 лв. разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковата претенция, а ищцата - да заплати на ответника 100 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението в отхвърлителния му диспозитив не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

За да стигне до този правен резултат и да уважи исковата претенция в размер на 30 902 лв., АССГ, обсъждайки събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, е приел, че по отношение тази претенция са осъществени и надлежно доказани всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е заключил, че е налице твърдяното от ищцата незаконосъобразно бездействие на общински административни органи по подадено от нея заявление за закупуване на общинско жилище, в което е настанена през 2002 г. и за ползването на което заплаща съответния наем. Съдът, след изчерпателно посочване на приложимите правни норми, е приел, че незаконосъобразното фактическо бездействие, ангажиращо отговорността на ответника, се изразява в неизпълнение на следните, пряко произтичащи от закон задължения на общинските административни органи, а именно: да предприемат съответните действия съобразно нормите на чл. 38, чл. 40 и чл. 41 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата, НРУУРОЖТСО/ и да финализират сложния фактически състав на продажбата със заповед на кмета по чл.43, ал.1 от Наредбата в разумен срок. Заключил е, че поради продължителния период на бездействие за ищцата е настъпила вреда, изразяваща се заплащане за процесното жилище при финализиране на продажбата му през 2023г. на по-висока цена, от тази, на която е могла да го закупи през 2018 г., ако подаденото от нея в края на 2017г. заявление за покупка на същото жилище беше разгледано своевременно. За да определи размерът на вредите, съдът се е позовал на заплатените продажни цени за апартаменти през 2018 г. в района, съответстващи на площта на закупения впоследствие от А. апартамент.

Съдебното решение в обжалваната му част е неправилно.

Настоящият съдебен състав на ВАС намира, че административният съд неправилно е приел, че в случая е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на административен орган, изразяващо се в неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, което да може да ангажира отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

От данните по делото безспорно е установено, че З. А. А. е подала заявление с вх. № РНД17-ГР94-2456/22.12.2017 г., с което е поискала да закупи общинския жилищен имот, в който е била настанена като наемател.

Обстоятелството, че общината е собственик на жилището, не я задължава да извърши продажбата му на лицето - негов наемател, още повече, че съществуват и т. нар. резервни общински жилища, които съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от Закона за общинската собственост, не могат да се продават. Ищцата не е провела пълно и главно доказване по делото, че жилището, в което е настанена, не попада сред т. нар. резервни общински жилища, неподлежащи на продажба.

Не е налице твърдяното от ищцата фактическо бездействие на органи на общината да изпълнят свои задължения, пряко произтичащи от закон, за да се ангажира в случая успешно отговорността на ответника за вреди.

Разпоредбите на Закона за общинската собственост и приетата въз основа на него Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ предвиждат многоетапна процедура по придобиване на собственост върху общинско жилище, която включва правни преценки и волеизявления на различни органи и съставлява сложен фактически състав, приключващ с поне два акта, подлежащи на самостоятелен административен контрол - решение на общинския съвет за продажба и заповед на кмета въз основа на това решение, които по дефиниция изключват възможността вредите да се претендират от фактическото бездействие на кмета на общината да се произнесе по подаденото от А. заявление за покупка на жилището.

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ общинските жилища могат да се продават на лицата, отговарящи на условията за закупуване на общински жилища, определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1, ако тези жилища са предназначени за продажба съобразно потребностите в общината и само след решение на общинския съвет. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОС, от които следва, че могат да се продават жилища, предназначени за продажба, но не и жилища, предназначени за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди-т. е. първо следва жилището да е предвидено за продажба, а не за настаняване под наем или резервно такова, а доказателства, че към датата на подаване на заявлението за покупка през 2017 г. жилището е било предвидено за продажба, ищцата не е представила.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 от НРУУРОЖТСО при подадено заявление за закупуване на общинско жилище по чл. 39 от НРУУРОЖТСО, кметът на района назначава комисия, която проучва наличието или липсата на условията по чл. 37 и чл. 38, ал. 1, 3 и 4 от тази наредба /ал. 1/. Въз основа на решението на комисията кметът на района изготвя списък-предложение за продажба до кмета на Столична община /ал. 2/. При отрицателно решение на комисията, кметът на района прекратява образуваната преписка и уведомява писмено заявителите /ал. 3/. А съгласно чл. 41 от НРУУРОЖТСО въз основа на предложените от кметовете на райони списъци кметът на СО внася доклад в СОС за определяне жилищата за продажба.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредбата кметовете на райони извършват продажби на жилища на техните наематели след решение на СОС със заповед и договор /по образец, съгласно Приложения № № 10 и 11/, а съгласно ал. 2 заповедта се издава в тримесечен срок от решението на СОС и се връчва на купувача срещу подпис.

От анализа на посочените разпоредбите се налага изводът, че продажбата на общински жилищен недвижим имот представлява сложен фактически състав, включващ решение на общинския съвет за продажба на жилището, издаване на заповед за продажба и сключване на договор за продажба въз основа на заповедта, като преди сключването на договора за продажба купувачът е длъжен да внесе цената на жилището. Изискването да е налице решение на общинския съвет за продажба на жилището и заповед на кмета на общината въз основа на това решение, които съставляват волеизявления, подлежащи на самостоятелен административен контрол, изключват възможността неосъществяването на продажбата на жилището да се дължи на фактическо бездействие, от каквото се претендират вредите. Ищцата е имала възможност да ангажира всички органи по веригата с искания за своевременно произнасяне по заявлението й от 2017г. и да обжалва мълчаливите им откази, за да се защити, което същата не твърди и не доказва да е сторила.

На следващо място - дори да се приеме, че е налице твърдяното от ищцата незаконосъобразно бездействие на кмета на Столична община, район "Надежда" да се произнесе своевременно по заявлението от м. декември 2017г. на ищцата за покупка на наетото от нея жилище / каквото не е становището на настоящия съдебен състав/, то същото в случая не е незаконосъобразно.По делото са представени доказателства, че към датата на подаване на заявлението е било налице висящо административно производство по прекратяване на наемните правоотношения между ищцата и Столична община, район „Надежда“, което е приключило едва на 20.03.2018 г., след което на ищцата е издадена нова Заповед за настаняване в жилището от 20.06.2018г. Едва след приключване на това административно производство може да се премине към процедиране по подаденото заявление за закупуване, предвид въведените в чл. 38, ал. 1 от Наредбата условия, на които купувачът следва да отговаря, за да има право да закупи наеманото от него жилище. Това е сторил и съответният кмет на район, видно от негово писмо изх. № РНД18-ВК08-1452/11.10.2018г., с което е предложил на кмета на СО списък на общинските жилища за продажба на наематели, в който фигурира и ищцата с наеманото от нея жилище.

Отделно от гореизложеното следва да бъде отбелязано, че нито в Закона, нито в Наредбата са предвидени срокове за финализиране на процедурата по продажба на общинско жилище, а тази процедура, предвид нормативно определените етапи, през които преминава - сформиране на комисия, проверка за наличието или липсата на условия по чл. 37 и чл. 38, ал. 1, 3 и 4 от Наредбата, изготвяне на списък-предложение за продажба до кмета на Столична община, внасяне на доклад в Столичния общински съвет, изготвяне на оценка, приемане на съответното решение на общинския съвет, издаване на заповед на кмета за продажба, внасяне на определената цена, сключване на договор за покупко-продажба, отнема не малък период от време, считано от подаване на заявлението.

По горните съображения касационната жалба е основателна. Съдебното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено като неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необосновано и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли така предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 902.00 лв, ведно със законните лихви върху главницата като неоснователен.

При този изход на спора на касационния жалбоподател на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 715/31.01.2024 г., постановено по адм. д. № 5711/2023 г. по описа на Административен съд - София-град в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати на З. А. А. сумата от 30 902 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в надплатени суми за закупуване на жилище – апартамент № 12, находящ се в гр. София,[жк], [адрес] и произтичащи от бездействието на Столична община, район „Надежда“ по заявление вх. № РНД17-ГР94-2456/22.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2023 г., както и в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати на З. А. А. сумата от 3122 лв. разноски по делото пред първата инстанция.

като, вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. А. А., от гр. София, срещу Столична община иск за присъждане на обезщетение в размер на 30 902 лв. за имуществени вреди, изразяващи се в надплатени суми за закупуване на жилище – апартамент № 12, находящ се в гр. София,[жк], [адрес] и произтичащи от бездействието на Столична община, район „Надежда“ по заявление вх. № РНД17-ГР94-2456/22.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2023 г.

ОСЪЖДА З. А. А., от гр. София,[ЕГН] да заплати на Столична община сумата от 100 /сто / лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА