Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: И. Р. С. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 3153/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. А. Е., лице без гражданство, срещу решение № 1006/15.02.2024 г. постановено по адм. дело № 10048/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу отказ с рег. № 5364р-21634/29.08.2023 г. на директора на дирекция Миграция - МВР, с който по заявление № 2/01.06.2021 г. е отказано да бъде предоставен статут на лице без гражданство на територията на Р. Б. Излага оплаквания за нищожност поради противоречие с решения на АССГ и ВАС, неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Претендира прогласяване нищожност на решението, алтернативно отмяна на решението като незаконосъобразно.

Ответникът директорът на Д. М. в съдебно заседание оспорва изцяло подадената касационна жалба и излага подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на И. А. Е., лице без гражданство, срещу отказ с рег. № 5364р-21634/29.08.2023 г. на директора на дирекция Миграция - МВР, с който му е отказано предоставянето на статут на лице без гражданство на територията на Р. Б.

Съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, обективиран е в писмена форма и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му. При проверка относно спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство, съдът не е установил допуснати съществени нарушения. Административният съд е изложил подробни мотиви, че отказът е постановен и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е изследвал задълженията, произтичащи за Р. Б. от ратифицирането на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, според които страните се задължават да издават документи за самоличност на лицата без гражданство, които се намират на тяхна територия и не притежават валидни документи за пътуване. При това е преценил, че лицето не попада в посочената категория, тъй като лицето е притежавало документ за самоличност национален паспорт, издаден от СССР (откраднат след като е пристигнал в Р. Б. на 24.05.1992 г.), който е могъл да бъде подновен от Руската федерация или от Украйна, но лицето не се е възползвало от тази възможност.

Въз основа на горното съдът е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения отказ, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. А. Е..

От страна на съда е прието за неоснователно твърдението за нищожност на административния акт, тъй като административният орган е извършил действия по изпълнение на дадените от АССГ и потвърдени от ВАС указания. Съдът е приел, че в резултат на което и при извършена нова преценка за прилагане на материалния закон е издаден процесният отказ с правно основание - чл. 21д, т. 5 ЗЧРБ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав приема, че административният съд правилно е установил наличието на втората хипотеза на чл. 21д, т. 5 ЗЧРБ. Е. е притежавал документ за самоличност от бившия СССР, същият преди да влезе в Р. Б. през 1992 г. е живял в днешна Русия и Украйна, е разполагал с възможност до 30.06.2002 г. да посети съответната консулска служба на Руската федерация в чужбина и лично да заяви желанието си да стане гражданин на федерацията. Същият не го е направил независимо, че пред ДАБ, в хода на друго административно производство Е. заявява, че е руски гражданин. Е. е потърсил помощ от украинското посолство в България, за издаване на нов документ за самоличност, но отново не се е възползвал от възможността, която му е била предложена от посолството, а именно да се завърне в Украйна с пасаван за издаване на нов паспорт. Бездействието на Е. правилно е съобразено от административния орган и съда и на основание чл. 21д, т. 5, второ предложение от ЗЧРБ е издаден процесния отказ.

Съдът обосновано е приел, че лицето е притежавало документ за самоличност, издаден от руските власти, който е можело да поднови, но не е подновен. Както бе посочено, на Е. е предоставена и възможност от посолството на Украйна завръщане с пасаван за издаване на паспорт. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 21б, ал. 1 от ЗЧРБ, статут на лице без гражданство може да се предостави на чужденец, който не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство. Разпоредбата е в съответствие с ратифицираната от Р. Б. Конвенция за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28.09.1954 г. В чл. 1, 2 от Конвенцията са посочени изключенията по отношение на които този акт не се прилага, а именно: лица, които в момента получават от други органи или организации на ООН, с изключение на Върховния комисариат на бежанците, защита или помощ за времето, през което получават такава помощ, както и по отношение на лицата, които компетентните органи на страната, в която те пребивават, признават правата и задълженията, свързани с гражданството на тази страна. Бездействието на чужденеца да уреди правния си статут не го прави автоматично лице без гражданство по смисъла на Конвенцията, на което да следва да бъде предоставен статут, в страна в която твърди, че пребивава трайно.

Дори и да се приеме, че към момента на подаване на заявлението си за предоставяне на статут И. Е. е лице без гражданство, по силата на чл. 12 от Конвенцията, личният му статут се определя от закона на страната на неговото постоянно местожителство или ако няма постоянно местожителство - от закона на страната на неговото местопребиваване.

Предвид изложеното и при липсата на наведените касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. И. Е. следва да бъде осъден да заплати на Д. М. на Министерството на вътрешните работи сумата от 100 лева, определена съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1006/15.02.2024 г. постановено по адм. дело № 10048/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА И. А. Е., лице без гражданство, роден на [дата]. ЛНЧ [номер], да заплати на Д. М. на Министерството на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА