Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 3126/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на А. М. чрез процесуалния представител юрк. М., срещу Решение № 1246 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело № 932/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед № 991 от 12.05.2023г. на директора на А. М. и е осъдена агенцията да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение със съответните от това последи, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът Я. Д. П., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Я. П., против заповед № 991 от 12.05.2023г. на директора на А. М. с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, и чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено без предизвестие служебното й правоотношение на длъжността старши инспектор в ТД на А. М. ТД М. Б.

За да отмени процесната заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, както и при спазване на сроковете по чл. 94 от ЗДСл, същата е постановена при допуснати в хода на самото дисциплинарно производство нарушения на чл. 93 от ЗДСл и на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Съдът приема, че запознаването на служителите с документите от дисциплинарната преписка е извършено формално, за да може да се твърди, че такова запознаване е осъществено, без да е предоставена реална възможност на всеки от тези служители действително и подробно да се запознае не само с доклада, но и с всички други доказателства, които по-късно са послужили като основание за ангажиране на тяхната дисциплинарна отговорност. Според съда подбраният метод за запознаване сам по себе си не е ефективен в рамките на 50 минути, тъй като обемът на дисциплинарната преписка е около 180 страници. Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът е обосновал извод, че наказващият орган не е доказал по несъмнен начин, че представените с преписката списъци на лица, между които и жалбоподателката, придружени с подпис и израза запознат, касаят именно запознаването с протокола на дисциплинарния съвет и с доклада, както и с докладната записка, поради и което запознаването на жалбоподателката с тези документи не е извършено по начин, който да гарантира ефективното упражняване на правото й на защита. Административният съд приема също така, че и проведеното изслушване от дисциплинарно-наказващия орган също е извършено така, че формално да му се предаде вид на осъществено действие с оглед спазване изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, доколкото е неправилно изслушването на всички служители едновременно, защото целта на това изслушване е да се даде възможност съответното лице, привлечено към дисциплинарна отговорност, да изложи своята теза и да ангажира доказателства в подкрепа на нея, като по този начин се опита да убеди, излагайки факти, че не е виновно или че неговата отговорност е в по-ниски граници. Според съда не без значение е и фактът, че за изслушването не е съставен протокол, който да удостовери начина на провеждането му и съдържанието на изявленията. Съдът е обосновал и извод, че в оспорената заповед всички изисквания на нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл отново са формално отчетени, както и не е взето предвид даденото указание в писмо рег. № 32-234929 на зам. директора на А. М. не са отчетени обстоятелствата, при които са извършени нарушенията - изключителното натоварване и интензитет на работата на служителя за процесния период, и изобщо не е отчетено цялостното поведение на държавния служител. Въз основа на това първоинстанционният съд е обосновал извод за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон при постановяване на оспорената заповед, както и за неправилна преценка на наказващия орган по отношение на справедливостта на наложеното наказание, което при наличните доказателства не съответства на тежестта на нарушението и е прекомерно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, административният съд е постановил валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение. Крайният извод на съда за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се споделя от настоящата съдебна инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт.

В противоречие със съображенията, изложени в обжалваното решение, настоящата инстанция приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за нейната отмяна. Оспорената заповед е издадена след проведено производство пред дисциплинарния съвет съгласно изискванията на чл. 96 от ЗДСл, като е образувано дисциплинарно дело, по което е проведено заседание, на което са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая /същите не са оспорени от П./, а заповедта е издадена след запознаване на служителя със становището на дисциплинарния съвет. В тази връзка не се споделят съображенията на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при запознаването на служителя с материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство. Настоящият съдебен състав намира, обратно на приетото от първоинстанционния съд, че Я. П. е била информирана за проведената проверка на обработените износни декларации на турски товарни автомобили на МП Лесово и в обясненията си от 10.02.2023г. до началника на МП Лесова, дадени преди началото на дисциплинарното производство, признава, че на 18.11.2022 г. при работа на трасе Изход тежкотоварни превозни средства е допуснала пропуск при обработка на разрешителното на товарен автомобил с турска регистрация в системата пътни такси и разрешителен режим /ПТРР/, а именно да поиска от водача разрешително Образец 4а, тъй като стоката е с крайна дестинация Ирак. Фактът на допуснатото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено не се оспорват от служителката и в хода на дисциплинарното производство, поради това не може да се приеме, че тя не е запозна с фактите и с нарушението, за което й е наложено наказание и правото й на защита е накърнено. Изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл също са изпълнени. Видно от приложения по делото протокол № П-64/32-158739/26.04.2023 г., служителката е санкционирана след като е изслушана от дисциплинарно - наказващия орган и са приети писмените й обяснения, представени на 27.04.2023 г. Поради това следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на административния акт съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, а изводите на административния съд в обратен смисъл са незаконосъобразни.

Независимо от изложеното обаче настоящата съдебна инстанция намира, че процесната заповед е издадена при допуснати нарушения във формата и на материалния закон - основания за отмяна на административния акт съгласно чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. В заповедта е посочено, че на 18.11.2022 г. при работа на трасе 3 Изход тежкотоварни автомобили в МП Лесово при обработка на разрешителното на товарен автомобил с турска регистрация в системата ПТРР служителката П., старши инспектор в ТД на А. М. ТД М. Б. не е осъществила ефективен документален контрол на представените документи за курса на товарния автомобил за трета страна, за което е било необходимо разрешително Образец 4а и не е пристъпила към продажба на разрешително Образец 4b, с което е осъществила състава на две дисциплинарни нарушения: неизпълнение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/ и на Кодекса за поведение на митническите служители /КПМС/ по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. По отношение на първото нарушение формалните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл са спазени, като в заповедта е описано поведението на служителя, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и служебните задължения, които са виновно нарушени. Заповедта, засягаща второто нарушение, не отговаря на формалните изисквания на закона, доколкото в нея не са посочени действията или бездействията на служителя, които са в противоречие с правилата на КПСДА и на КПМС. Цитирането на отделни разпоредби от КПСДА и КПМС не е достатъчно да мотивира заповедта в тази част, тъй като не е посочено поведение, което органът квалифицира като нарушение на тези правила и което е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Липсата на съображения в тази насока опорочава издадената заповед, тъй като не е установено в какво се изразява второто нарушение, за което служителката е санкционирана.

Настоящата съдебна инстанция намира също така, че в оспорената заповед не са изложени и мотиви във връзка с определяне на наказанието. Разпоредбите на чл. 91, ал. 1, т. 1 т. 4 от ЗДСл са цитирани формално, като липсват конкретни съображения относно тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици за държавната служба или за гражданите, както и такива във връзка с цялостното поведение на държавния служител. Липсва също така каквато и да било преценка на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като в тази връзка не е съобразена и организацията на работа в МП Лесова. Не е отчетено и цялостното поведение на държавния служител, като не са взети предвид липсата на наказания, както и на други нарушения с характера на допуснатото, а така също и поставените за периода от 2018 г. до 2022 г. оценки на идивидуалното изпълнение на служителя. Ето защо следва да се приеме, че заповедта и в тази част не съответства на формалните изисквания на закона, както и правилно приема административният съд. Допуснатите нарушения във формата обосновават и материална незаконосъобразност на административния акт.

В конкретния случай от приетите по делото доказателства се установява, че на 18.11.2022 г. при работа на трасе Изход тежкотоварни превозни средства в МП Лесово служителката П. при обработка на разрешителното на товарен автомобил с турска регистрация в системата ПТРР, погрешно е издала разрешително Образец 5, не е изискала от водача разрешително Образец 4а и не е извършила продажба на разрешително Образец 4b, въпреки че превозваните стоки не са за Р. Т. а за трета страна - Ирак. По този начин служителката е допуснала нарушение на чл. 4, ал.1, т. 5 и т. 7 от Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, на чл. 15, ал. 2, т. 15 и ал. 4 от Закона за митниците /ЗМ/ и на задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика относно контрола на разрешителните и другите превозни документи. При тези факти поведението на служителката следва да се квалифицира като неизпълнение на служебни нарушения - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Същевременно извършеното от П. не попада в хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл поради изложеното по-горе относно липсата на мотиви, обосноваващи нарушение на правилата за етично поведение на КПСДА и КПМС. При отсъствието на второто от посочените две дисциплинарни нарушения, заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като наложеното наказание се явява несъответно на тежестта на извършеното.

При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 200 лева, съгласно приложен по делото списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 06.03.2024 г., ведно с фактура.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1246 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело № 932/2023 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Я. Д. П., с [ЕГН], сумата в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА