Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 3172/2024 г. Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „МРП инвест“ ООД, чрез адв. К., срещу Решение №1306/ 20.12.2023г. по адм. д. №45/2023г. по описа на Административен съд Бургас. Развива доводи, че съдът не е изследвал въпроса за търпимостта на процесния строеж. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Иска отмяната му и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата.

Ответникът кмет на О. С. в писмен отговор, чрез адв. А., излага подробно становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 от ЗУТ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на „МРП инвест“ ООД, срещу Заповед № 8-Z-1105/07.11.2022 г., издадена от кмета на О. С. с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл.223, ал.1, т.3 и т.8 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ, е наредено на„МРП инвест“ ООД, да премахне незаконен строеж: „Външна водопроводна и канализационна връзки за НКЦ „Жилищна сграда с клуб на Гражданска отбрана“, находящ се в ПИ 67800.501.527, ул. „Аполония“, гр.София“.

Съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл.225а, ал.1, за строежи от четвърта до шеста категория, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, въз основа на Констативен акт, издаден при спазване реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и осигуряване правото на участие в процеса на адресата на заповедта.

От фактическа страна, въз основа на доказателствата по делото и приета СТЕ съдът установил, че: Жалбоподателят „МРП инвест“ ООД от 2020 г. е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Созопол - стара част, ул. „Кулата“ № 9, съставляващи самостоятелни обекти с идент. № 67800.501.403.1.4, 67800.501.403.1.1, 67800.501.403.1.2 и 67800.501.403.1.3, и сграда с идент. № 67800.501.403.2, разположени в ПИ публична общинска собственост с идент. № 67800.501.403 по кадастралната карта на гр. Созопол. На 16.08.2022г. е извършена проверка от служители на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в ПИ с идент. № 67800.501.403 и № 67800.501.527 в гр. Созопол - стара част, „Античен град Аполония“, при която е установено, че имотите с идентификатори 67800.501.403 и 67800.501.404 попадат в обхвата на територия с културно-историческо наследство в гр. Созопол, със статут на групова недвижима културна ценност с категория „национално значение“ - „Старата част на гр. Созопол“ (архитектурно-строителна и историческа НКЦ) и „Античен град Аполония“ (археологически резерват). Установено е, че в ПИ с идент. № 67800.501.403, съставляващ УПИ VI-441 в кв. 37 по плана на гр. Созопол, се намира единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност - „Жилищна сграда клуб на Гражданска отбрана“, декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата, а на южната граница на поземления имот е разположена „Южна крепостна стена“ и „Останки от крепостна стена“- декларирани като археологически недвижими културни ценности. От архива на НИНКН и снимков материал от разкопките на крепостната кула, проведени през 2004 г., е установено, че канализационната система на сградата е преминавала през и във вътрешността на крепостната кула, както и, че в периода от 2004 г. до сега трасето частично е било изменено във връзка с консервацията и реставрирането на кулата. Констатирано е, че от външната страна на източната стена на крепостната кула е изградена водомерна шахта от бетонни блокчета с приблизителни размери 1 м. на 0.5 м. и дълбочина 0.4 м., покрита с метален капак. Във вътрешността на шахтата е установен монтиран водомер за захранване и спирателни кранове, а от северната страна на шахтата - монтирана PVC ревизионна шахта, в която е заустена канализационна тръба. За резултатите от проверката е съставен в Констативен протокол с вх. № 94-00-1481/22.08.2022г. На 15.09.2022г. в ПИ с идент. № 67800.501.403 и № 67800.501.527 е извършена проверка и от служители на О. С. при която е установено, че югоизточно от намиращата се в ПИ 67800.501.527 НКЦ- „Жилищна сграда с клуб на Гражданска отбрана“, е изпълнен строеж от IV категория, представляващ „Външни ВиК връзки за ПИ с идент. № 67800.501.403, като през консервираната и реставрирана крепостна кула са прокарани външни водопроводна и канализационна връзки с приблизителна дължина 7.00 м до източната стена на кулата, където са изградени бетонова водомерна шахта с размери 1.0/0.5м. и ревизионна канализационна шахта от ПВЦ тръба с метални капаци. Връзките са в напълно завършен вид и са изпълнени без необходимите строителни книжа - разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Констатациите са отразени в Констативен акт № 16 от 15.09.2022 г., съдържащ окомерна скица на разположението на строежа. Прието е, че строежът е собственост на „МРП Инвест“ ЕООД, като същото дружество е и негов извършител. В срок е депозирано писмено възражение от „МРП Инвест“ ООД срещу констативния акт с наведени доводи, че не е налице строеж по смисъла на ЗУТ и за изграждането му не се изискват строителни книжа, че ако такъв е налице, то същият представлява заварен законен строеж, евентуално търпим такъв по смисъла на 16, an. 1 от ДР на ЗУТ и 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД ЗУТ от 2012 г. Оспорени са и изводите на проверяващите лица, че дружеството е собственик и извършител на строежа. Въз основа на констативния акт е издадена оспорената Заповед № 8-Z-1105/07.11.2022 г. на кмета на О. С. В мотивите на заповедта е посочено, че установените външни водопроводна и канализационна връзки обслужват единствено сградата - недвижима културна ценност „Жилищна сграда с клуб на Гражданска отбрана”, съставена от обекти с кадастрални идентификатори 67800.501.403.1 и 67800.501.403.2, като същите имат напълно завършен вид и са изпълнени без необходимите строителни книжа - разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, а за извършване на строителството липсва задължителното съгласуване по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство (ЗКН). Посочено е също, че строежът е от IV категория, б. „е”, съгласно чл. 13, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 6 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Възражението на „МРП инвест” ООД са приети за неоснователни, тъй като установените външни водопроводна и канализацинна връзки захранват и обслужват единствено НКЦ „Жилищна сграда с клуб на Гражданска отбрана” и са изградени в сегашния си вид след извършените разкопки на крепостната кула, като към момента преминават през нея в несъотвествие с проекта за реставрацията ии с проекта, послужил за издаване на разрешение за строеж № 35/07.02.2014 г. за реставрация на НКЦ „Жилищна сграда с клуб на Гражданска отбрана”. За неоснователно е прието и възражението за търпимост на строежа, предвид периода на изграждането му.

От приетата по делото СТЕ се установява, че за изградените външни връзки няма нито проектна разработка, нито екзекутивна документация. Установената на място канализационна шахта, вещото е изградена без строителни книжа и е монтирана като връзка и за ревизия към старо сградно канализационно отклонение на същата сграда, но към ул. „Аполония“ и площад Х. К. Външните връзки са изпълнени в периода между 2015 г. и 2019 г., видно от приложени към заключението снимки от google.com/maps. Външната канализационна връзка не е предмет на разработените проекти и няма съгласуване от Министерството на културата по реда на чл. 84 от ЗКН.

В административната преписка е приложено заверено копие на инвестиционен проект по част „ВиК“ за обект „Реставрация на съществуваща сграда“ в УПИ VI-441 в кв. 37 по плана на гр. Созопол (ПИ 67800.501.403) и в обяснителната записка към проекта е посочено, че отпадните води ще се отвеждат в бъдещ площадков канал. Реставрацията е извършена въз основа на Разрешение за строеж № 35/07.02.2014 г. и строежът е въведен в експлоатация с Удостоверение № 46/17.06.2016 г.

Въз основа на установените факти, съдът извел правен извод, че процесния строеж попада в дефиницията на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, че обслужва сградата на „МРП Инвест“ ООД и е с приблизителна дължина 7 метра и изградена ревизионна канализационна шахта. Строежът е в отклонение от одобрения архитектурен проект в частта му за водоснабдителната и канализационна инсталации на постройката, изпълнен е без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Приел, че строежът е незаконен и в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като е извършен в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита, каквито по смисъла на 5, т. 4 от ДР на ЗУТ, са територии с особена териториалноустройствена защита са и защитените територии за културно-историческа защита по Закона за културното наследство, за които с нормата на чл. 84 от ЗКН е предвидено изискване за съгласуване на инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство. Няма данни за изпълнение на това изискване при изграждане на процесния строеж.

По възражението на жалбоподателя, че не може да бъде адресат на заповедта за премахване на строежа, тъй като не е нито извършител, нито собственик на същия, съдът се произнесъл, като намерил, че процесния незаконен строеж „външни водопроводна и канализационна връзки“ обслужва единствено собствената на жалбоподателя сграда - НКЦ „Жилищна сграда с клуб на Гражданска отбрана“ и независимо, че ревизионната канализационна шахта е изградена в съседния ПИ с идент. № 67800.501.527, с оглед функционалната ѝ обусловеност, тя представлява част от единния строеж, чийто собственик е именно жалбоподателят. Обстоятелството, че към настоящия момент не е изпълнен новият уличен канал, към който по проект следва да бъдат отвеждани отпадните води, съдът приел като ирелевантно за законността на строежа, тъй като липсата на такъв не представлява основание за изграждане на канализационната инсталация по начин, различен от предвидения с проекта.

Съдът обсъдил и доводите за търпимост на строежа. Приел, че след като процесните водопроводна и канализационна връзки са изпълнени в периода между 2015г. и 2018г., то същите не представляват търпим строеж по смисъла на 16 от ПР на ЗУТ и на 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, предвид момента на изграждането им, който е далеч след визираните с тези норми периоди. При тези съображения, съдът отхвърлил жалбата.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж могат да бъдат възложителя, изпълнителя, собствениците и носителите на вещни права в имота, в който строежът е извършен. „МРП Инвест“ ООД не притежава нито едно от тези качества. В процесната заповед административния орган въобще не установява периода на извършване на строежа, съдът е извършил това установяване вместо него и приел, че периода на извършване на процесния строеж е между 2015г. и 2018г. Този период изключва възможността дружеството да има качеството на възложител или изпълнител на строежа, тъй като едва на 19.10.2020г. е придобило собственост върху сградите, за чието ВиК захранване се твърди, че е изграден незаконния строеж. „МРП Инвест“ ООД не е и собственик на имотите, върху които е изграден процесния строеж. Това, че този строеж, в частта му – канализационна връзка, обслужва сградите на дружеството, не го прави собственик на същия. Обратния извод, съдържащ се в мотивите на процесната заповед и в решението на първоинстанционния съд, не е подкрепен от никакви доказателства и по него дружеството своевременно е възразило. В диспозитива на заповедта дружеството не е посочено като адресат на същата, но фактът, че е определен за такъв може имплицитно да се извлече от диспозитива по т.2, а именно, че до него следва да се отправи поканата за доброволно изпълнение. Гореизложеното е достатъчно основание да се приеме, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена срещу лице, което не може да бъде неин адресат. При наличието на данни за незаконно извършване на процесния строеж и липса на категорични данни за възложителя и/или изпълнителя на същият, компетентния административен орган е следвало да адресира заповедта за премахването му към собственика на имотите, върху които е построен този строеж.

С оглед горното, наведените с касационната жалба отменителни основания, се явяват доказани, поради което обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което се отмени и процесната заповед.

При този резултат на касационния жалбоподател следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани деловодни разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение /при липса на възражение за неговата прекомерност/ и възнаграждение на вещо лице, направени пред двете съдебни инстанции, които са в размер, както следва: за първата съдебна инстанция – 50 лева за държавна такса, 300 лева за СТЕ и 3000 лева с ДДС за адвокатски хонорар или общо в размер на 3350 /три хиляди триста и петдесет/ лева; за касационната инстанция – 370 лева за държавна такса и 3000 лева с ДДС за адвокатски хонорар или общо в размер на 3370 /три хиляди триста и седемдесет/ лева. Общо за двете съдебни инстанции – 6720 /шест хиляди седемстотин и двадесет/ лева.

Ето защо, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл.222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1306/ 20.12.2023г. по адм. д. №45/2023г. по описа на Административен съд Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ, по жалба на „МРП Инвест“ ООД, Заповед № 8-Z-1105/07.11.2022 г., издадена от кмета на О. С.

ОСЪЖДА О. С. ДА ЗАПЛАТИ на „МРП Инвест“ ООД, ЕИК 205579005, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул „Дунав“ №2, направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 6720 /шест хиляди седемстотин и двадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ