Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 3299/2024 г.

Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано по касационна жалба на Л. Й. К. от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. С., против решение № 240 от 09.01.2024г., постановено по адм. дело № 125/2023г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РА – 20 – 48 от 29.11.2022г. на Главния архитект на Столична община /СО/, с която на основание, с която на основание чл. 195, ал.4, във връзка с ал.1, чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 11 и чл. 12 от Наредбата за принудително изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община, е наредено на настоящата жалбоподателка и на „ЕЛ КОЗМЕТИК“ ЕООД да предприемат действия по поправяне и заздравяване на собствения им имот – „Едноетажна жилищна сграда“ с идентификатор 68134.408.132.1 по КККР, находяща се в ПИ отреден за УПИ ІІ - 176, кв. 137, м. „Подуене – Център“, с административен адрес: гр. София, ул. „Франсис де Пресансе“ № 11. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати и разноските по делото.

С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, поради необоснованост и несправедливост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че след като съдът правилно е констатирал в оспореното решение, че повредите по сградата се дължат на незаконосъобразни действия от трети лица, а именно поради извършено строителство в съседния имот, при което не е бил обезопасен изкопа до сградата й, е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на същата. Навежда възражения и че общината не е изпълнил своите задължения, тъй като изкопът за строеж в съседния имот е бил извършен без необходимите строителни книжа и без одобрен работен проект по организация и изпълнение на строителството, съответно не е извършила констатация за това при издаване на заповедта, е допуснала съществени нарушения. Най – накрая навежда съображения, че не са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 195 ал. 4 ЗУТ, тъй като посочва, че хипотезата е валидна, когато собственик не поддържа сградата, а в случая увредите не са в резултат на нейни действия или бездействия. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед.

О. Г. архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния си представител юрк. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по чл. 195 ал. 4 ЗУТ в рамките на предоставените му правомощия с представени по делото заповеди на кмета на СО, както и без допуснати нарушения на административно производствените правила, тъй като е била спазена процедурата по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ, което е отразено в протокол по чл. 196 ал. 1 ЗУТ от 21.06.2022г. Посочил е, че установените от комисията фактически обстоятелства, отразени в констативен протокол, включително относно техническото състояние на сградата, които констатации се потвърждават и от приетата по делото съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, както и от конструктивно становище, възложено от самата жалбоподателката. Приел е, че от така събраните доказателства се е установило наличие на повреди и дефекти – лошо състояние на дървените греди, носещи пода и лошо състояние на избеното помещение под кухня, пропаднал покрив от западна страна, пукнатини в помещенията на надземния етаж и по фасадата, които налагат поправяне и заздравяване. Приел е и че тези констатации се потвърждават от извънпроцесуалното поведение на жалбоподателката, тъй като тя самата е предприела вече действия по ремонтирането. Приел е наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ във връзка с ал. 1, а именно, че кметът на общината може да задължи собствениците да извършат в срок определени ремонти и възстановителни действия за поправяне и заздравяване на сградите, като в случая е установено, че сградата не е в добро състояние, но може да се поправи със съответни необходими ремонтни и възстановителни дейности. Относно спорният по делото въпрос за това дали собствениците на обекти в сградата, между които и жалбоподателката, следва да бъдат адресати на заповедта, съдът е приел, че съгласно чл. 195 ал. 4 и във връзка с ал. 1 на ЗУТ именно собствениците са задължените лица да поддържат сградата в добро състояние и именно те следва да бъдат задължени да извършат дължимите се ремонтни и заздравителни работи. Най – накрая е приел, че наведените възражения, касаещи увреждащи действия на сградата от трети лица, довели до влошаване на техническото и функционално състояние на сградата, са неотносими към предмета на делото, като отношенията между адресата на заповедта и трето лице, увредило същия, следва да бъдат уредени на плоскостта на облигационното право. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е и материално законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решение е правилно.

Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия във връзка с § 1 ал. 3 ДР на ЗУТ и представените по делото заповеди на Кмета на СО.

Правилен е извода на съда и че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, тъй като е спазена процедурата по чл. 196 ал. 2 ЗУТ, като са поканени и са изслушани заинтересованите лица в производството.

Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, поради наличие на предпоставките визирани в правната норма, при които собствениците могат и следва да бъдат задължени да извършат съответно ремонтни и възстановителни работи по собствения си обект. Чл. 195 ал. 4 ЗУТ предвижда, че „В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване“. В случая при издаване на заповедта и във връзка с разпоредбите на чл. 195 ал. 4 и във връзка с чл. 195 ал. 1 от ЗУТ задължени да поддържат сградата и да извършат укрепването и заздравяването са собствениците на същата. При установяване, че жилищната сграда не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяван. В случая са установени имено тези обстоятелства, а именно, че сградата не е поддържана и се нуждае от ремонтни и заздравяващи дейности, поради и което правилно, при наличие на законовите предпоставки и в интерес на собствениците, кметът е наредил заздравяването и ремонтирането й. Т.е. при наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ и при установяването, че сградата все пак не е застрашена от самосрутване, в съответствие със закона, е издадена оспорената заповед. В тази връзка е правилен извода на съда, че заповедта е материално законосъобразна.

Правилен е извода на съда, че са неотносими към спора наведените възражения, че повредите върху имота са в резултата от действия на трето лице и във връзка с извършван строеж в съседен имот. Неотносимо в настоящото производство е и възражението, че строежът в съседния имот е започнат без всички изискващи се книжа. Установявания в тази връзка биха били предмет на друго производство по ЗУТ. В случая, както правилно е посочил и съставът на АССГ, собствениците на сградата биха могли по общия гражданско правен ред да търсят обезщетяване във връзка с евентуално извършените от тях работи по укрепване на сградата от лицата, които са причинили вреди, довели до необходимостта от тези ремонтни работи. Правилен в тази връзка е изводът на първоинстанционния съд, че тези обстоятелства са неотносими в настоящото производство, включително към определяне кръга на адресатите на задължението за ремонтиране по заповедта, който кръг е определен от законодателя.

Следва да се посочи и че издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК, съобразявайки факта, че поддържането на строежите, особено жилищните сгради, в добро състояние, е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите в тях, както и на преминаващи покрай тях лица, предвид установеното в производството, че сградата е в лошо състояние с повреди, като целта на заповедта по чл. 195 ал. 4 ЗУТ е осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост, съответно удължаване живота на сградата.

По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240 от 09.01.2024г., постановено по адм. дело № 125/2023г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Л. Й. К. от гр. София да заплати на С. О. обща сума в размер на 100 (сто) лева, разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ