Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА ГЕО. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 3384/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по касационна жалба на "Терем – Ивайло“ ЕООД, с ЕИК 104623800, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т. Промишлена зона, Дълга лъка, представлявано от управителя Г. Б., чрез процесуалния му представител адв. Е. Н., срещу решение № 625 от 21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 761/2023 г. по описа на Административен съд – В. Т. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Налице са доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на издадения административен акт. Твърди, че съдът не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствения материал по делото и не са обсъдени доводите и възраженията на дружеството, вследствие на което се е стигнало до формирането на неправилни правни изводи. Смята заповедта за незаконосъобразна поради липса на мотиви - в съдържанието й липсват данни за титуляря на лиценза и регистрационните номера на ППС, като не е посочено ясно и извършеното нарушение. Намира, че материалният закон е приложен неправилно, като отрича наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. По подробно изложени в касационната жалба доводи, моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответникът – началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" – В. Т. към ИААА, чрез юрк. С. Г., оспорва касационната жалба като счита обжалваното решение за обосновано и правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна.

Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "Терем-Ивайло" ЕООД срещу заповед № РД-14-4360/22.11.2023г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – В. Т. към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), с която на основание чл.107, ал.1 във връзка с чл.106а, ал.2, т.5 от Закона за автомобилните превози, е приложена принудителната административна мярка по чл.106а, ал.1, т.6, буква „в“, пр.1, ал.2, т.5 от ЗАвтП – временно спиране на дейността на транспортно предприятие "Терем – Ивайло“ ЕООД, притежаващо лиценз № 07536 за обществен превоз на товари на територията на Р. Б. с шест броя издадени удостоверения за ППС, до отстраняване на нарушенията, но не повече от три месеца.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "Терем-Ивайло" ЕООД е превозвач, притежаващ лиценз № 07536 за обществен превоз на товари на територията на Р. Б. с шест броя издадени удостоверения за ППС. При условията на чл.7, ал.7 и ал.8 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б. (Наредбата), дружеството е представило на административния орган справка за доказване на финансова стабилност и застрахователна полица, както и на електронен носител заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет за 2022г., списък с данните на МПС и свидетелства за регистрация на същите. След извършена проверка на приложените документи, органът е установил, че превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност по чл.76, ал.2 от Наредбата. Горният извод е формиран съобразно изчисления по формулата по чл.76, ал.3 от Наредбата, при следните данни: годишeн финансов отчет за 2022 г. с отрицателен капитал в размер на 3 969 000 лв. и застрахователна полица за сумата от 66 498,22лв., с оглед на които, общият сбор в числителя по посочената формула е минус 3 902 501,78лв., т. е. отрицателна величина, в резултат на което показателят за финансова стабилност Фс е по-малък от единица и е налице основание за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.6, буква „в“, пр.1, ал.2, т.5 от ЗАвтП.

При изложените обстоятелства и съобразявайки нормативната уредба в ЗАвтП и Наредба № 33/1999г., решаващият съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, въз основа на надлежно извършена делегация на правомощия, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, съдържа фактически и правни основания за постановеното властническо волеизявление, поради което е преценен като съответен на материалния закон и неговата цел. След анализ на ангажирания доказателствен материал, съдът е изложил подробни мотиви за наличието на установените в чл.106а, ал.1, т.6, буква „в“, пр.1 ЗАвтП предпоставки за временно спиране на дейността на превозвача, при което е отхвърлил подадената жалба.

Решението на Административен съд – В. Т. е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото като е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е осъществил дължимата преценка на същите, въз основа на която е формирал верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. С оглед на горното, обжалваният съдебен акт е обоснован, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и е спазен материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение.

Автомобилният обществен превоз на пътници и товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност на превозвачите. Значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира е обусловила детайлната й регламентация.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП, лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б. с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на определени изисквания, включително за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 от ЗАвтП, а последното изискване е изпълнено според ал.6 на разпоредбата, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие и няма публични задължения. Условията и редът за установяване съответствието със законовите изисквания по отношение на превозвачите, едно от които е финансовата стабилност, се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, а именно Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б. С разпоредбата на чл. 7, ал.7 от същата е указано, че лицата, на които е издаден лиценз за извършване на превози, доказват финансова стабилност в следните четири случая: 1. при кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценза; 2. при увеличаване броя на автобусите, с които се извършат превозите; 3. всяка година: а) в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор; б) преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция.

От друга страна, според чл.7, ал.2 от Наредбата, изискванията за финансова стабилност са изпълнени, когато стойността на показателя за оценка на финансова стабилност "Фс" е по-голяма или равна на единица, а според ал.4 на разпоредбата, не е финансово стабилно лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето има задължения за данъци и осигурителни вноски освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Идентични са изискванията, включително за финансова стабилност на лицата, притежаващи лиценз за извършване на обществен превоз на товари, какъвто е жалбоподателят, установени с чл.76, ал.2-4 от Наредбата, като за определяне на показателя за финансова стабилност е въведена формула в чл.76, ал.3 от Наредбата.

Описаната регламентация налага извод, че на законово и подзаконово равнище е определено задължение за финансова стабилност за превозвачите, а когато същите престанат да отговарят на изискванията за финансова стабилност, възниква основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл.106а, ал.1, т.6, буква „в“, пр.1 ЗАвтП, която има за цел да преустанови извършването на лицензираната дейност по обществен превоз, когато е в пряко нарушение на нормативните предписания.

В съответствие на приложимата правна уредба и въз основа на установените по делото релевантни за спора юридически факти, първоинстанционният съд е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, приемайки че касаторът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност, а последица от което е временното спиране на дейността като ПАМ, приложена с издадената заповед. Видно е, че жалбоподателят не оспорва фактите, относими към определянето на процесния показател, а съдът точно е приложил спрямо тях материалноправните норми на ЗАвтП и е преценил законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед регламентацията в тях. В тази насока са обсъждани представените от превозвача в изпълнение на задължението му по чл.7, ал.7 от Наредбата, доказателства за установяване на финансова стабилност, а именно заверения годишен финансов отчет и застрахователната полица, и спрямо данните в същите е приложена формулата по чл.76, ал.3 от Наредбата за определяне на показателя за финансова стабилност. Стойността на последния, която е отрицателна величина, т. е. е по-малка от единица по см. на чл.76, ал. 4 от Наредбата, обосновава изводи за това, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията за финансова стабилност, с което са осъществени материалноправните предпоставки по чл.106а, ал.1, т.6, буква „в“, пр.1 ЗАвтП за прилагане на процесната ПАМ. Издадената от органа заповед е законосъобразна, а решението на съда за отхвърляне на предявената срещу нея жалба, е правилно.

Несподелим е доводът на касатора, че органът е бил длъжен да посочи конкретните регистрационни номера на ППС, с които се е осъществявал превозът според лиценза, респ. за които са издадени удостоверения. Такова изискване към съдържанието на заповедта не е предвидено от закона, а и превозвачът разполага с горната информация, която сам е предоставил на органа, прилагайки списък с данните на МПС ведно със свидетелствата за регистрацията им / вж. писмо рег. № ЗЗ-14-00-902/26.04.2023г. на дружеството, което е част от административната преписка/.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви на процесната заповед. От анализа на съдържанието на акта е видно, че органът е изложил конкретни фактически и правни основания за приложената ПАМ. Посочено е, че дружеството притежава лиценз за обществен превоз на товари, т. е има качеството на превозвач/транспортно предприятие. Отразени са и данните във финансовия отчет на дружеството и в сключената застраховка, относими при формиране на показателя за финансова стабилност, като е налице препращане към нормативно установената формула за това и към разпоредбата, установяваща изискването за финансова стабилност с констатации за нарушение на същото. Обратно на поддържаното от касатора, заповедта не съдържа противоречие между фактическо и правно основание.

По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не са налице релевираните с нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 625 от 21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 761/2023 г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА "Терем – Ивайло“ ЕООД, с ЕИК 104623800, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т. Промишлена зона, Дълга лъка, да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА