Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. А. М. при секретар А. И. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 3591/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК).Образувано е по касационна жалба от К. В. М., чрез процесуалния си представител адв. Т., против Решение № 633 от 26.01.2024 г., постановено по адм. дело № 10510 по описа за 2023 г. на Административен съд-София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ рег. № 225р-40063/23.10.2023 г. за издаване на разрешение за продължаване на срока на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, издаден от началника на 01 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]).

С твърдения за неправилност на решението поради несъобразяването му с материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на решението. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба и в депозираните писмени бележки. Иска се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - началникът на 01 РУ при[Фирма 1], чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва жалбата като неоснователна в открито съдебно заседание и иска да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на разноски.

Представителят на Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение Административен съд - София-град е потвърдил оспорения Отказ рег.№ 225р-40063/23.10.2023 г. за издаване на разрешение за продължаване на срока на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, издаден от началника на 01 РУ при[Фирма 1], с който на основание чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите средства (ЗОБВВПИ) е отказано да бъде издадено поисканото разрешително със Заявление вх. № 132100-1713 от 08.08.2023 г. За да постанови този резултат решаващият състав е изложил мотиви, че заявителят не обосновал по несъмнен начин необходимостта от подновяване на разрешението за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Като крайно заключение е счел, че заявителят не доказал основателността на причината, която налага придобиването, съхранението и употребата на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, в случая за самоотбрана. Така постановеното решение е правилно.

Снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Съгласно разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено като задължителен елемент от фактическия състав по издаване/подновяване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, т. е да се заяви и подкрепи с убедителни доказателства тази необходимост. Отсъствието на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В случаите на издаване/подновяване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение.

Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.

Физическите лица могат да придобиват и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за посочените в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ граждански цели, като хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ - за самоотбрана е свързана със съществуваща непосредствена, реална или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на заявителя и степен на застрашеност на охраняемите блага.

Обстоятелството, че заявителят осъществявява дейност свързана с покупко-продажба на недвижими имоти в цялата страна и пренася големи парични суми, не би могло да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от подновяване на разрешението. По делото не са анагажирани доказателства за съществуването на конкретна, пряка и достатъчно сериозна опасност от посегателства срещу живота, здравето или имуществото на заявителя М..

Обоснован и съответстващ на закона е изводът на първоинстанционния съд, че липсва конкретна ситуация, разкриваща несъмнено обективна необходимост от снабдяване с оръжие, поради което не е установено наличие на основателна причината, която по несъмнен начин обосновава издаването/подновяването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не е доказана в случая.

Поради гореизложените съображения, като е обосновал извод за законосъобразност на Отказ рег.№ 225р-40063/23.10.2023 г. за издаване на разрешение за продължаване на срока на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, издаден от началника на 01 РУ при[Фирма 1], първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, в полза на[Фирма 1] такива се дължат в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 633 от 26.01.2024 г., постановено по адм. дело № 10510 по описа за 2023 г. на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА К. В. М., [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица], [адрес], да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи юрисконсулстско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ