Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар М. В. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията В. Д. по административно дело № 3740/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от К. С. П. чрез адв. В. П. срещу Решение №790 от 06.02.2024г., постановено по адм. дело №6984/2023г. по описа на Административен съд – София град/АССГ/.

Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, конкретни касационни оплаквания не се излагат в касационната жалба, развиват се съображения за незаконосъобразност на административния акт. Прави се искане за отмяна на съдебното решение.

В с. з. касационният жалбоподател, редовно призован се явява лично и с адв. П., поддържа жалбата. По същество моли да се уважи жалбата и да се отмени решението на АССГ.

Ответникът – началника на Военна академия „Г. С. Р.“, редовно призован се представлява от юрисконсулт Монова, оспорва касационната жалба, поддържа писмения отговор. По същество счита, че решението е постановено при пълнота на доказателствата и е правилно, поради което моли да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото,, наведените в касационната жалба доводи и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на К. С. П. срещу заповед №СИ29-РД02-396 от 26.06.2023г. на началника на Военна академия „Г. С. Р.“ в частта по т.3, с която е заповядано на майор К. С. П. – асистент в катедра „Психология и лидерство“ на факултет „Национална сигурност и отбрана“ във Военна академия „Г.С. Р.“, да се яви в Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия гр. София в срок до 30.06.2023г., като носи лична и служебна карта.

Съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима. По същество е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма съгласно чл.59, ал.2 от АПК, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С решението е отхвърлена жалбата на К. П. и в полза на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е недопустимо.

Оспореният акт не подлежи на самостоятелно оспорване.

Първоинстанционния съд е следвало да остави без разглеждане жалбата и да прекрати образуваното съдебно производство, тъй като заповедта в обжалваната част не подлежи на оспорване. Задължението за майор К. С. П. – асистент в катедра „Психология и лидерство“ на факултет „Национална сигурност и отбрана“ във Военна академия „Г.С. Р.“, да се яви в Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия гр. София в срок до 30.06.2023г. е част от процедурата по Приложение №15 от Наредба №Н-6 от 13.02.2018г. за военномедицинска експертиза. С оглед данните по делото административният орган в изпълнение на чл.23, ал.1 от Наредбата е изпратил жалбоподателката за преглед в ЦВМК.

Съгласно чл.23, ал.3 от Наредбата, редът за освидетелстване на военнослужещи и резервисти, лекувани амбулаторно или стационарно, при промяна на здравословното им състояние извън медицинските стандарти е определен в приложение №15.

Съгласно т.8 от приложение №15, освидетелстването завършва с издаване на експертно решение по годността за военна служба, което експертно решение подлежи на съдебен контрол.

Заповедта в обжалваната част не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, налице е хипотезата на чл.159, т.1 от АПК.

Решението като недопустимо следва да се обезсили и производството да се прекрати.

При този изход от спора и на основание чл. 143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Пето отделение

РЕШИ

ОБЕЗСИЛВА Решение №790 от 06.02.2024г., постановено по адм. дело №6984/2023г. по описа на Административен съд – София град и прекратява производството по делото.

ОСЪЖДА К. С. П. да заплати на Военна академия“ Г.С. Р.“ разноски по делото в размер на 100лв./сто/.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА