Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 3783/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 5743/29.09.2023г., постановено по адм. д. № 4477/2022г. по описа на Административен съд – София-град, е отхвърлена жалбата на жалбата на „Алегро 2000“ ООД срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220992104105240/17.12.2021 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 424/21.03.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Национална агенция по приходите - София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Алегро 2000“ ООД, ЕИК 121794522, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], [улица], представлявано от управителя В. С., чрез пълномощника му адв. Д. Б.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради нарушения на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се възпроизвеждат подробно мотивите на органите по приходите в хода на ревизията, на горестоящия орган при административното обжалване на РА и на първоинстанционния съд, след което се правят оплаквания срещу некредитирането на заключението по назначената ССЕ, която установява различни размери на активите и пасивите на дружеството. Твърди се, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 142, ал.2 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Като нови факти в този смисъл се твърдят извършените плащания от страна на „Алегро 2000“ ЕООД по изпълнително дело на 23.12.2021г., 04.01.2021 г., 05.01.2022г., в общ размер на 200 616,33 лв. Твърди се също, че по делото не е доказано поведение, целящо извършване на данъчни нарушения, а напротив дружеството макар и бавно, системно е погасявало задълженията си, запазило е персонала, активите и дейността си, за да може да обслужва задълженията си. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за дерегистрация. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Николова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „Алегро 2000“ ООД срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220992104105240/17.12.2021 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 424/21.03.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София.

Решаващият съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения акт – получената информация от офис „Младост“ при ТД на НАП – София, че „Алегро 2000“ ООД не погасява публичните си задължения, възлизащи на 1 520 711,18 лв., общия размер на които надхвърля активите му, намалени с размера на неговите задължения, възложената проверка и предприетите действия за събиране на доказателства.

На база представена от проверяваното лице оборотна ведомост /ОВ/ за периода от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. е установено, че дружеството притежава активи на обща стойност 3 316 420,20 лв., в т. ч. ДМА по балансова стойност в размер на 248 783,73 лв., материали в размер на 57 483,71 лв., стоки в размер на 900 648,47 лв., доставчици по аванси в размер на 128 737,17 лв., доставчици по аванси във валута в размер на 20 571,01 лв., вземания от клиенти в размер на 1 949 776,52 лв., каса в лв. в размер на 593,83 лв., paysera - лв. в размер на 4 393,03 лв., paysera - евро в размер на 5 341,38 лв., paysera - euro в размер на 91,35 лв. Според същата оборотна ведомост, задълженията на дружеството възлизат на 2 737 799,32 лв., в т. ч. получени краткосрочни заеми в размер на 2 160 648,11 лв., клиенти по аванси в размер на 54 245 лв. и задължения към други кредитори в размер на 12 367,84 лв.

При проверка в информационната система на НАП е установено, че към 17.12.2021 г. проверяваното лице има непогасени задължения в общ размер 866 055,21 лв. по влезли в сила РА и СД, както следва: ДДС по РА № 2171107155/09.09.2011 г. в размер на 7 127,78 лв., ДДС по РА № 2151200667/31.07.2012 г. в размер на 135,80 лв., ДДС по РА № Р-22221515003481-091-001/04.11.2015 г. в размер на 35 704,62 лв., ДДС по РА № Р-22221517007430-091-001/20.04.2018 г. в размер на 64 192,39 лв., ДДС по РА № Р-22221520002565-091-001/08.01.2021 г. в размер на 61 232,28 лв., ДДС по СД в размер на 295 921,ЗЗ лв., Корпоративен данък по РА 2151200667/31.07.2012 г. в размер на 11 083,39 лв., Корпоративен данък по ГДД в размер на 56 021,70 лв., ДДФЛ в размер па 68 299,64 лв., Други данъци по ЗКПО в размер на 830,08 лв., ДОО в размер на 165 545,53 лв., Здравно осигуряване в размер на 65 119,19 лв., УПФ в размер на 34 786,40 лв. Отбелязано е, че определените задължения за ДДС с РА № Р-2221518007904-091-001/18.12.2019 г., който е в процес на обжалване, в размер на 61 560,35 лв., не са изискуеми.

След направена съпоставка между активите на дружеството (3 316 420, 20 лв.) и задълженията му (2 737 799, 32 лв.), органът по приходите е установил, че дружеството има публични задължения, събирани от НАП (в размер на 866 055,21 лв. по данни от информационната система на НАП), общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Така органът по приходите е направил извод, че жалбоподателят следва да бъде дерегистриран по ЗДДС съгласно чл. 176, т. 4 ЗДДС.

АССГ е изложил мотиви, че актът е издаден от компетентен орган и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока се свеждат до следното:

1. Възпроизведени са относимите правни разпоредби на чл.106 и чл.176 ЗДДС и са посочени релевантните обстоятелства за установяване на основанието за дерегистрация по чл.176, т.4 от ЗДДС.

2. Прието е, че при проверката органът по приходите е взел данни за наличните активи на дружеството-жалбоподател от оборотна ведомост, която е изготвило и представило самото задължено лице. В нея фигурират активи на обща стойност 3 316 420, 20 лв. Вещото лице по ССЕ е установило друга стойност на активите, като се е мотивирало с обстоятелството, че при проверката е представена предварителна оборотна ведомост (ОВ), а за нуждите на експертизата му е представена окончателна ОВ. Вещото лице е установило разлики между двете ОВ в перата "Стоки", "Доставчици по аванси" и "Каса в лева", обективирани стойностите по съответните счетоводни сметки. Според ССЕ стойността на активите възлиза в различните варианти на 3 379 386,86 лв. без вземане предвид стойността на сградите като актив; или на 3 949 716,44 лв. при вземане предвид стойността на сградите.

4. Съдът не е кредитирал експертното заключение, като изложил три групи аргументи за неправилонст на подхода на ССЕ.

4.1. Прието е, че при отчитане датата на поискване на счетоводните документи в хода на проверката (15.10.2021 г.), респ. дата на представяне на същите (28.10.2021 г.), резонно дружеството е представило оборотна ведомост за периода от 1 януари до 30 септември 2021 г., т. е. за деветмесечието на годината, а вещото лице е базирало изводите си на окончателната ОВ, която обхваща периода 1 януари до 30 декември 2021 г., но въпреки това посочва, че дава заключение за състоянието на активите и пасивите към 30 септември, т. е. вещото лице е направило опит да "върне" моментното състояние на записванията към края на деветмесечния период, но вече с данните на ОВ, фигуриращи към края на финансовата година, за 12-месечен период. Счетено е, че тези данни обективно не могат да бъдат коректни, тъй като през трите месеца до края на финансовата година могат да се случат и очевидно са се случили събития, довели до различни резултати, респ. различни вписвания в счетоводните сметки.

4.2. Прието е, че вещото лице дава заключение за стойността на активите като допълнително включва притежаваните сгради като ДМА, към включени в хода на проверката всички ДМА по балансовата им стойност, съгласно ОВ.

4.3. Прието е, че за нито една от промените в записванията, направени в окончателната ОВ спрямо тази представена при проверката, не са представени доказателства, обосноваващи тези промени. За сравнение, в хода на данъчната проверка жалбоподателят е представил няколко декларации по повод записаните ДМА, придружени с описи и нотариални актове. В хода на съдебното производство никакви от това естество документи не са представени. Не са ангажирани и хронологии на съответните счетоводни сметки, от които да се проследи моментът на записване и стойността на процесните активи, поради което е прието, че настъпилите промени в счетоводните записвания са документално необосновани.

5. Съдът е приел, че след като жалбоподателят не ангажирал доказателства за налични активи и вземания, които да нахвърлят задълженията му, той следва да понесе последиците от недоказването.

6. Даден е подробен отговор и на всички възражения на жалбоподателя, като са приети за неоснователни.

6.1. Прието е, не са налице сочените от жалбоподателя разминавания в стойността на активите му, т. к. същите фигурират в представената от самото задължено лице ОВ в хода на проверката и са коректно пренесени от нея.

6.2. Отхвърлено е оплакването на жалбоподателя за неправилно изчислен размер на публичните му задължения, като е посочено, че в направеното от него изчисление на стр. 6 от жалбата последният е пропуснал да включи ДДС по РА № Р-22221515003481-091-001/04.11.2015 г. в размер на 35 704, 62 лв. за неоснователни са приети и доводите относно резултата от съдебното оспорване на РА № Р-22221518007904-091-001/18.12.2019 г. (с определени задължения за ДДС в размер на 61 560,35 лв.), защото това задължение не е включено в сумата на публичните задължения, събирани от НАП. Колкото до размера на публичните задължения, посочен в писмото на офис „Младост“ при ТД на НАП – София, той по никакъв начин не обвързва органа по приходите в производството по дерегистрация, защото последният в хода на проверката е направил самостоятелни фактически установявания

7. Обоснован е извод, че задълженото лице има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения, като преценката дали да предприеме посочената мярка – дерегистрация по ЗДДС в разглежданата хипотеза на ЗДДС е на органа по приходите, който действа при условията на оперативна самостоятелност, а това предопределя обхвата на съдебната проверка.

Направен е краен извод за законосъобразност на акта за деригистрация и неоснователност на жалбата.

Решение на Административен съд – София град е правилно.

По делото е безспорно установено на база представената от проверяваното лице оборотна ведомост /ОВ/ за периода от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г., че „Алегро 2000“ ООД притежава активи на обща стойност 3 316 420,20 лв., в т. ч. ДМА по балансова стойност в размер на 248 783,73 лв., материали в размер на 57 483,71 лв., стоки в размер на 900 648,47 лв., доставчици по аванси в размер на 128 737,17 лв., доставчици по аванси във валута в размер на 20 571,01 лв., вземания от клиенти в размер на 1 949 776,52 лв., каса в лв. в размер на 593,83 лв., paysera - лв. в размер на 4 393,03 лв., paysera - евро в размер на 5 341,38 лв., paysera - euro в размер на 91,35 лв. Според същата оборотна ведомост, задълженията на дружеството възлизат на 2 737 799,32 лв., в т. ч. получени краткосрочни заеми в размер на 2 160 648,11 лв., клиенти по аванси в размер на 54 245 лв. и задължения към други кредитори в размер на 12 367,84 лв.

Безспорно също така е установено от справка в информационната система на НАП, че към 17.12.2021 г. – датата на издаване на процесния акт за деригистрация, „Алегро 2000“ ООД има непогасени задължения в общ размер 866 055,21 лв. по влезли в сила РА и СД, както следва: ДДС по РА № 2171107155/09.09.2011 г. в размер на 7 127,78 лв., ДДС по РА № 2151200667/31.07.2012 г. в размер на 135,80 лв., ДДС по РА № Р-22221515003481-091-001/04.11.2015 г. в размер на 35 704,62 лв., ДДС по РА № Р-22221517007430-091-001/20.04.2018 г. в размер на 64 192,39 лв., ДДС по РА № Р-22221520002565-091-001/08.01.2021 г. в размер на 61 232,28 лв., ДДС по СД в размер на 295 921,ЗЗ лв., Корпоративен данък по РА 2151200667/31.07.2012 г. в размер на 11 083,39 лв., Корпоративен данък по ГДД в размер на 56 021,70 лв., ДДФЛ в размер па 68 299,64 лв., Други данъци по ЗКПО в размер на 830,08 лв., ДОО в размер на 165 545,53 лв., Здравно осигуряване в размер на 65 119,19 лв., УПФ в размер на 34 786,40 лв.

Неоснователен е довода на касатора, че в тези задължения са включени и задължения за ДДС в размер на 61 560,35 лв., установени с РА № Р-2221518007904-091-001/18.12.2019 г., който е в процес на обжалване, тъй като посочените задължения изрично са изключени от органите по приходите.

Правилно съдът е приел, че така установените факти не се опровергават със заключение по назначена ССЕ, защото същото е необосновано и необективно. Заключението работи по ОВ, различна от представената в хода на ревизията и обхващаща период след издаване на акта за деригистрация. Освен това, подхода на вещото лице въз основа на ОВ за период 01.01.2020г. - 31.01.2021 г. да изчисли активите и пасивите на дружеството към 30.09.2021 г. е необективен. Като по този въпрос, касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите от първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Неоснователно е оплакването на касатора, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 142, ал.2 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Като нови факти в този смисъл се твърдят извършените плащания от страна на „Алегро 2000“ ЕООД по изпълнително дело на 23.12.2021г., 04.01.2021 г., 05.01.2022г., в общ размер на 200 616,33 лв.

Освен това, при съобразяване на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК като нови факти от значение за делото се определят тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. Правното значение на един факт може да бъде променено от правни норми, на които законодателят е придал изрично обратно действие или от съдебно решение, което отменя с обратна сила един акт или при отмяна при условията на чл. 99 АПК на един административен акт, който е фактическо основание за издаване на оспорения акт.

Настоящата инстанция счита, че извършените плащания от страна на „Алегро 2000“ ЕООД по изпълнително дело, след датата на издаване на обжалвания административен акт не обосновава приложимост на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като този нов факт не променя с обратна сила фактическата обстановка при издаване на акта. А по отношение на твърденията за извършени плащания, които попадат в периода до издаване на акта, по делото не е доказано, че същите не са обхванати от представената по делото справка от информационната система на НАП за размера на непогасените задължения от 866 055,21 лв., по влезли в сила РА и СД.

Правилно е прието от решаващия съд, че преценката за правилното приложение на закона се извършва към момента на съставяне на оспорения административен акт – чл.142, ал.1 АПК. Съгласно фактическата установеност по делото и изложените от решаващия състав мотиви, всички относими факти и обстоятелства, ведно с релевантните стойности на активите и публичните задължения на дружеството, са изследвани и обсъдени към датата на издаването на акта – 17.12.2021 год. Към този момент решаващият състав е преценил наличието на елементите от фактическите състави по чл. 176, т.4 от ЗДДС, чиято установеност обуславя извода доколко законосъобразно е упражнено правомощието на органите по приходите да прекратят по собствена инициатива регистрацията на съответното лице.

Не може да бъде споделено и оплакването, че по делото не е доказано поведение, целящо извършване на данъчни нарушения, а напротив дружеството макар бавно, системно е погасявало задълженията си, запазило е персонала, активите и дейността си, за да може да обслужва задълженията си. Нормата на чл.176 ЗДДС регламентира отказ или прекратяване на регистрация при данъчно нарушение, каквото е неплащането на декларирани и изискуеми задължения и което безспорно в случая е доказано, като не е необходимо установяване на поведение, целящо извършване на други данъчни нарушения или измами.

След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт за деригистрация по ЗДДС, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите - София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1000 лв.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5743/29.09.2023г., постановено по адм. д. № 4477/2022г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „Алегро 2000“ ООД, ЕИК 121794522, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], [улица], представлявано от управителя В. С., да заплати на Национална агенция по приходите - София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ