Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 3872/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на Общински съвет /ОбС/-Септември, подадена чрез процесуалния му представител адвокат П. И., против решение № 725 от 27.11.2023 г., постановено по административно дело № 1087 по описа за 2022 г. на Административен съд-Пазарджик, VІІ състав. Твърди се недопустимост на съдебения акт и се иска обезсилването му. В условие на евентуалност - отмяната му, като неправилен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. По същество се твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид промяната на предназначението на процесния имот с площ от 12кв. м, съгласно влязло в сила частично изменение на ПУП-ПР, с което е обособен в самостоятелен УПИ, отреден "за рекламна дейност", която предпоставя постановеното решение по чл. 6, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Прави се искане за присъждане на разноски за двете инстанции. Поддържат се всички направени искания и в представена по делото молба и представя съдебна практика за сведение.
По делото е подадено писмено становище от областен управител на област Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. А., в в което се поддържа правилност на решението на първата инстанция и неоснователност на касационните доводи.
Представителят на Върховната прокуратура дава и представя мотивирано заключение.
Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на контрол пред административния съд, по оспорване от областния управител на област Пазарджик е било решение № 931, взето по протокол № 46 от заседание на ОбС-Септември, проведено на 28.09.2022 г., с което повторно е обявено за имот - частна общинска собственост на УПИ ХХIX - "За рекламна дейност" пред кв. 140, по плана на гр. Септември, включващ площ от 12кв. м, представляваща част от тротоар. За да отмени атакуваното решение на Общински съвет Септември /повторно/ за рекламна дейност" пред кв. 140 по плана на гр. Септември е обявен за имот - частна общинска собственост при условията на чл. 6, ал. 1 ЗОбС/, противно на релевираните от касатора оплаквания, съдът е съобразил наличието на решение на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с което е дадено съгласие за изработване на проект за частично изменение на подробния устройствен план-план за регулация /ПУП-ПР/ на улици, с осови точки 772-768 от кв. 14, по плана на гр. Септември, както и обстоятелството, че с изготвен в тази връзка проект за изменение на ПР, процесната част от тротоар е обособена в самостоятелен УПИ ХХ /за обществено обслужване/ с площ от 12кв. м, в кв. 140, отреден за "за рекламна дейност", който проект на свой ред е одобрен с влязла в сила заповед на заместник-кмета на община Септември, на основание чл. 129, ал. 2, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ.
Независимо от горното, съдът е приел, че при липсата на спор между страните /видно и от изрично направено отбелязване в мотивите на обжалвания административен акт/, че имотът като част от тротоар представлява публична общинска собственост по силата на закона, а оттам и съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, то за да са налице всички предпоставки за приемане на решение по чл. 6, ал. 1 ЗОбС е следвало да бъде установено, че е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОбС - да служи за трайно задоволяване на обществени потребности, поради което и формалната промяна на предназначението му /в противоречие с данните за фактическото му ползване като тротоар, при което същият фактически продължава да служи за трайно задоволяване на такива потребности/, сама по себе си не налага извод за законосъобразността на атакувания акт на ОбС-Септември. Прието е, че след като имотът, като част от общински път и по-конкретно - тротоар, е предназначен за движение на пешеходци, по естеството си съставлява публична общинска собственост, поради което е налице основание за отмяната на процесното решение на Общински съвет-Септември /за повторното приемане на негово решение/ като незаконосъобразно.
Решението на първоинстанационния съд е правилно. Не са налице основания за неговата отмяна и няма предпоставки за неговата недопустимост.
Неснователни са твърденията на касатора за недопустимостта на атакувания съдебен акт, предвид обстоятелството, че оспорването на отмененото решение на ОбС-Септември е осъществено в законоустановения срок, а във връзка с дадени от административния съд указания - и изрично уточнено от областния управител на област с административен център Пазарджик, като насочено срещу повторно приетото от ОбС решение, съобразно междувременно постановеното тълкувателно решение № 3/25.07.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ОСС на ВАС. Поради това счита, че не са налице основания за обезсилването на обжалваното решение на АС-Пазарджик.
Първата инстанция е изяснила релевантните за спора факти, при съобразяване на мотивите на атакувания пред нея административен акт и данните от събраните по делото доказателства. В резултат обосновано е прието за установено, че в случая е проведена и приключила процедура за частичното изменение на ПУП-ПР, по която част от тротоар /в териториалния обхват на горепосочените осови точки на улици/, е обособена в самостоятелен УПИ - ХХIX, отреден "за рекламна дейност", в кв. 140, въз основа на решение на Общински съвет-Септември, с което при условията на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е дадено съгласие за изработването на проект за частичното изменение на ПУП-ПР в посочения териториален обхват и влязла в сила заповед на заместник кмета на община Септември за одобряването на проекта за изменение на ПР. Независимо, че след проведената процедура по реда на ЗУТ, процесните 12кв. м са обособени в самостоятелен УПИ, с формално променено предназначение - от "тротоар", на "за рекламна дейност", съдът е приел, че при преценката на законосъобразността на атакуваното решение по чл. 6, ал. 1 ЗОбС, следва да бъде взето предвид и изрично отразеното в обжалваното решение на ОбС, фактическо предназначение на имота - "за тротоар", ведно с изявлението, че представлява публична общинска собственост по силата на закона. Следва да се сподели извода на решаващия съд, че формалната промяна на предназначението на процесния имот не дава основание за промяна на характера на собствеността му от публична в частна, при условие, че попада в кръга на имотите и вещите, определени като публична общинска собственост с императивно законово правило, т. е. - при условията на т. 1 от чл. 3, ал. 2 ЗОбС, а не при тези по чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗОбС /очертаващи имотите и вещите, определени с тези текстове, като публична общинска собственост, в зависимост от тяхното предназначение, а именно - съгласно т. 2 - предназначените да бъдат използвани за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, съответно - по т. 3 - тези, за които общинският съвет е приел, че са предназначени/необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение/.
Още повече, че в процесното решение на ОбС-Септември липсват конкретни обосноваващи мотиви и не са представени доказателства, в подкрепа на твърденията на касатора, за неприложимостта към спора по делото на Закона за пътищата /ЗП/, доколкото съгласно чл. 1, ал. 2 ЗП, този закон не се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища, а от първата инстанция е прието, че процесният имот е част от тротоар към общински път /по смисъла на 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗП - ивица земна повърхност, специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци, отговаряща на определени технически изисквания/, като съставлява част от основните му елементи, и по-конкретно - от обхвата на този път, определен с чл. 5, ал. 2 ЗП, като площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътища /при отчитане на легалното определение на "земно платно" по 1, т. 2 ДР ЗП - част от повърхността и обхвата на пътя, върху която са разположени платното за движение, разделителни ивици, банкети, тротоари, разделителни и направляващи острови, зелени площи и др. конструктивни елементи/.
Предвид изложеното, приложимо в случая е специалното правило на чл. 8, ал. 3 и 5 ЗП, според което общинските пътища са публична общинска собственост, обхващаща всички техни основни елементи по смисъла на чл. 5 от същия закон, а оттам и имотът с площ от 12кв. м., като част от тротоара на общински път, според чл. 8 от Закона за пътищата е публична общинска собственост, респективно - попада в хипотезата на имот, публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС /определен за публична общинска собственост със закон/, по отношение на който ОбС не разполага с правомощие да го обяви за частна общинска собственост, а оттам и волята на общинския съвет в тази връзка, противно на релевираните от касатора пространни доводи, е без значение за преценката на законосъобразността на атакувания акт на ОбС, който правилно е отменен с атакуваното решение на АС-Пазарджик. Наред с горното, във връзка с твърденията в касационната жалба следва да се отбележи, че дори и прието за установено, останалото изцяло недоказано, твърдение на ОбС, че процесният имот е извън предметния обхват на Закона за пътищата, то не са налице мотиви на административния орган, изложени при приемане на решението му и обосноваващи обявената с него промяна на характера на собствеността на имота, от публична в частна, с оглед отпадналото му предназначение за задоволяване на обществени потребности. Още повече, че за УПИ - ХХIX, с площ от 12кв. м, в кв. 140, в административния акт изрично е посочено ползването му като тротоар, независимо от отреждането му "за рекламна дейност", което релевира към промяна на предназначението на имота във връзка с правилото на чл. 167 от Закона за движение по пътищата, според което тротоарите в населените места могат да да се използват за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците, с широчина не по-малка от 2 метра, /в какъвто смисъл обаче няма изложени мотиви в обжалваното решение на ОбС, нито представени доказателства, установяващи отпаднала необходимост от използването на обособената в самостоятелен имот, част от тротоара, за задоволяване на обществените потребности от преминаване на пешеходци и удовлетворяване на съответно приложимите изисквания по чл. 79 и сл. ЗУТ/. Отделно стои въпросът, че хипотетичната възможност за използването на част от тротоара, освен за преминаване на хора, и за други цели, при наличието на достатъчна негова площ, не променя естеството му на неотделима част от пътя или улицата, а оттам - на публичния характер на собствеността му по силата на закона, което препятства обявяването му за имот - частна общинска собственост при условията на чл. 6, ал. 1 ЗОбС.
Предвид изложеното обжалваното решение на Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски на касатора не се дължат и при липса на заявена претенция за присъждане на разноски от ответната страна, съдът не присъжда такива с настоящото решение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 725 от 27.11.2023 г., постановено по административно дело № 1087 по описа за 2022 г. на Административен съд-Пазарджик, VІІ състав.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ РУМЯНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ