Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 4028/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.
Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуален представител против Решение № 1382/01.03.2024 г., постановено по административно дело № 9292/2023 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение, по жалба на А. Ц. Ц. и Л. Ц. Ц. е отменен мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община да се произнесе по заявление вх. № САГ22-ГР00-2431/11.10.2022 г. и преписката му е изпратена за произнасяне с мотивиран акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, в едномесечен срок от влизане в сила на решението.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрисконсулт М. С. - Иванова, която моли да бъде уважена.
Ответникът А. Ц. Ц. се явява лично и с адвокат Р. К., която представлява и Л. Ц. Ц., като оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение по съображения, съдържащи се в писмен отговор.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съдът правилно е очертал съдебния спор, като насочен срещу формиран мълчалив отказ по заявление, подадено от заинтересувани лица по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, целящо да се издаде акт, с който да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП План за регулация на УПИ VIII-68, кв. 5, м. в. з. [наименование], район [район], поради несъответствие между вътрешната регулационна линия и границите на имота по КККР. Към искането са приложени скица проект, мотивирано предложение изготвено от правоспособно лице, комбинирана скица, документи за собственост и други документи. От страна на органа са давани няколко по ред указания за отстраняване на нередовности на заявлението, като по последното указание документите са постъпили на 03.08.2023 г., без да е налице изрично произнасяне след това с нарочен акт по смисъла на чл. 135, ал. 3 ЗУТ.
При тези факти, действително е налице формиран мълчалив отказ, въпреки обратните твърдения в касационната жалба, тъй като в законоустановения срок по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, административният орган не се е произнесъл по заявлението, въпреки, че е бил длъжен да издаде заповед, с която разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ, съгласно която органът пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ЗУТ, може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, което не е било спазено в случая.
Съдебният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и е обоснован, доколкото относимите за спора факти са установени от събраните доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Не се установиха допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки твърденията на касационния жалбоподател в тази насока, които освен това са лишени от конкретика.
Предвид изложените мотиви, настоящият съд счита, че Административен съд София град е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно.
При този изход на спора в полза на ответните страни следва да се присъдят сторените от тях разноски в доказан размер от 1010 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1382/01.03.2024 г., постановено по административно дело № 9292/2023 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Столична община да заплати общо на А. Ц. Ц. и Л. Ц. Ц., съдебно-деловодни разноски в размер на 1010 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
секретар:
Членове:
/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
/п/ РАДОСТИН РАДКОВ