Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 4130/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), подадена чрез пълномощник юриск.И. З.. Жалбата е против решение №728 от 01.02.2024г., постановено по адм. дело №3516/2023г. на Административен съд София – град. С него по жалба на И. Й. М. е обявена нищожността на решение №52/1/1210794/3/01/04/02 от 22.02.2023г. за налагане на финансова корекция в размер на 6 320,33лв. на И. Й. М., по договор №52/1/1210794 от 06.08.2014г., сключен по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“ от „Програмата за развитие на селските райони“ 2007 – 2013, издадено от длъжностно лице, подписало се за изпълнителния директор на ДФЗ, и на основание чл.173, ал.2 от АПК е изпратено делото като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на И. Й. М. срещу решение за налагане на финансова корекция №52/1/1210794/3/01/04/02 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

Ответникът – И. Й. М., чрез процесуален представител адв. Й. Д., с представени по делото писмен отговор, в съдебно заседание и с представени в него писмени бележки, изразява становище за недопустимост, при евентуалност – за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без разглеждане, при евентуалност – да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Неоснователно е възражението на касационния ответник за недопустимост на касационната жалба, тъй като решението, което се обжалва, не съдържало отменителен диспозитив. Възражението е неоснователно, понеже с обжалваното решение е обявена нищожността на оспорения административен акт. Това решение засяга по неблагоприятен начин касатора, който е издал обявения за нищожен административен акт. Затова той има правен интерес да обжалва това решение.

Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София – град е обявил нищожността на решение №52/1/1210794/3/01/04/02 от 22.02.2023г. за налагане на финансова корекция в размер на 6 320,33лв. на И. Й. М., по договор №52/1/1210794 от 06.08.2014г., сключен по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“ от „Програмата за развитие на селските райони“ 2007 – 2013, издадено от длъжностно лице, подписало се за изпълнителния директор на ДФЗ, и на основание чл.173, ал.2 от АПК е изпратил делото като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че административният акт е подписан за изпълнителния директор на ДФЗ със запетая пред посочената длъжност, като е посочено, че е налице заместване, съгласно заповед № 03-РД/741/20.02.2023г. Тази заповед за заместване на изпълнителния директор на фонда не е представена по делото, независимо че за това са дадени изрични указания на съда, с разпореждане на съда от 09.06.2023г. С него е задължен административният орган да представи доказателства за компетентност на длъжностното лице, подписало за директор на ДФ „Земеделие“ оспорения акт. Обжалваното решение е правилно.

Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение №52/1/1210794/3/01/04/02 от 22.02.2023г. на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. С него на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл.59, ал.1 от Наредба №23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /цитат от административния акт, в който са смесени относимите Наредба №23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. и Наредба №8 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г./ и чл.70, ал.1, т.7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) - загл. изм. – ДВ, бр.51 от 2022г., в сила от 01.07.2022г.

О. Р. за налагане на финансова корекция е издадено на основание чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, съгласно която разпоредба финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В 4, ал.1 от ДР на ЗУСЕСИФ (изм.) е посочено, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и в актовете по неговото прилагане. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ.

От анализа на посочената нормативна уредба е видно, че компетентността да издаде процесното решение за налагане на финансова корекция е на изпълнителния директор на ДФЗ. В случая в оспорения административен акт - решение №52/1/1210794/3/01/04/02 от 22.02.2023г. на изпълнителния директор на ДФЗ, е посочено, че той е издаден по заместване от Д. Г., съгласно заповед №03-РД/741/20.02.2023г. Тази заповед не е била приложена към административната преписка, която по реда на чл.152, ал.2 АПК е изпратена на административния съд. С разпореждане от 09.06.2023г. на Административен съд София – град административният орган – издател на оспорения акт, е бил задължен да представи доказателства за компетентност на длъжностното лице, подписало за директор на ДФ „Земеделие“ оспорения акт. Освен това е указано на същия, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При това съдържание на разпореждане на Административен съд София – град от 09.06.2023г. не може да се сподели възражението на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл.171, ал.5, пр.2 от АПК. Според тази разпоредба съдът е длъжен да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. С разпореждането от 09.06.2023г. административния съд не само е указал на изпълнителния директор на ДФЗ, че не сочи доказателства за компетентност на длъжностното лице, подписало оспорения акт, а го е задължил да представи такива доказателства. Въпреки това касаторът не е представил доказателства за компетентността на Д.Г., подписал оспорения акт, респ. не е представил заповед №03-РД/741/20.02.2023г.

С касационната жалба се представя непредставената в първоинстанционното производство заповед №03-РД/741/20.02.2023г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея обаче е посочено, че се възлага на Д. А. Г. в качеството му на заместник на изпълнителния директор на ДФЗ да замества изпълнителния директор на ДФЗ за периода от 22.02.2023г. до 24.02.2023г. Но не са представени доказателства, че изпълнителният директор на ДФЗ е отсъствал през периода от 22.02.2023г. до 24.02.2023г., за да може да се осъществи заместването, респ. Д. А. Г. да има право на 22.02.2023г. да издава решения за налагане на финансова корекция по заместване на изпълнителния директор на ДФЗ.

Според задължителното на основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г. по д. №ТР-4/2002г. на ОС на съдиите ВАС заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. При така изложеното е необходимо обективна невъзможност на административния орган да изпълнява задълженията си. В този случай той може да издаде акт, с който да нареди заместването му от друго, подчинено нему лице.

В случая дори с представената едва в касационното производство заповед №03-РД/741/20.02.2023г. се установява само втората предпоставка. От съдържанието на тази заповед обаче не следва, че изпълнителният директор на ДФЗ е бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си на 22.02.2023г., когато е издаден оспореният административен акт. Същевременно са изчерпани способите за събиране на такива доказателства, като следва де се посочи, че те е следвало да бъдат представени още с административната преписка. Съдът следва на основание чл.171, ал.5, пр.2 от АПК да укаже на страните, че за някои обстоятелства не сочат доказателства. Но съдът не може да събери тези доказателства вместо административния орган. Затова спорът следва да бъде разрешен при така събраните доказателства. А те не установяват компетентност на лицето, издало оспорения административен акт.

С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател срещу обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството.

При този изход от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, е основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за производството. Те са в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани. З. Д. фонд „Земеделие“ следва да бъде осъден да заплати на И. Й. М. разноски в размер на 900 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №728 от 01.02.2024г., постановено по адм. дело №3516/2023г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на И. Й. М. от гр.София, [жк], [адрес], [ЕГН], сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА