Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. С. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 4231/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията.

Образувано е по касационна жалба на В. В. М. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Х., срещу решение № 1480 от 07.03.2024г., постановено по адм. дело № 10523/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РА 30 - 906 от 20.09.2022г. на главния архитект на Столична община /СО/, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено на В. В. М. и Ц. В. М. да премахнат незаконен строеж: незаконосъобразно обособено пространство, предназначено за тераса към апартамент № 14, находящ се в [жк], [адрес], като извършен без строителни книжа и го приведе в съответствие с одобрените проекти.

В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че е налице незаконен строеж, предмет на премахване. Посочва, че изграденото попада в рамките на хипотезата на чл. 92 и чл. 93 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно че представлява издатина над покривната плоскост с площ от 5 кв. м. и на отстояние от 37м. от страничната граница на урегулирания имот, т. е. с размери е много по малки от допустимите 25 кв. м. по чл. 92 от Наредба № 7/2003г. Навежда съображения, че като такъв елемент издатина над покривната плоскост, извършеното не представлява самостоятелен строеж по смисъла на 5 т. 39 ДР на ЗУТ. Навежда съображения и че извършеното представлява търпим строеж, който не подлежи на премахване, като извода на съда в обратна насока счита са неправилен. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на главния архитект на СО.

Ответникът главният архитект на СО, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и в рамките на предоставени му правомощия с представена по делото заповед на кмета на СО, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е от фактическа страна за установено, обсъждайки събраните в хода на производството доказателства, включително приетите по делото СТЕ, че част от терасата към ап. [номер] на сградата на [улица] приобщена към спалнята на жилището, като са изпълнени фасаден зид по продължение на фасадната стена на сградата и зид, разделящ терасата от приобщената към помещението част, с монтирани двукрил прозорец на фасадната стена и балконска врата към терасата, като от вътрешната страна на тавана на приобщената част е монтиран гипсокартон. Посочил е и че съобразно допълнителната СТЕ с изпълнения строеж не е реализирано нова застроена площ и не е променена разгърнатата застроена площ на сградата и постигнатите устройствени показатели. При тези факти съдът е достигнал до извод, че заповедта е издадена и в съответствие със закона, тъй като е налице извършен строеж по смисъла на 5 т. 38 от ДР на ЗУТ в хипотезата на надстройка и преустройство на част от терасата, изграден без строителни книжа и разрешение за строеж, съответно подлежи на премахване. Приел е, че е неоснователно възражението, че е изпълнено попада в рамките на хипотезата на чл. 86 и чл. 92 от Наредба № 7 от 2003г., тъй като се е позовал на приетото по делото заключение на вещото лице, че извършеното надвишава допустимите параметри по посочените разпоредби и излиза извън рамките на покривните плоскости, посочени в тези разпоредби, както и че не попада в рамките на изключенията по чл. 93 от Наредба № 7 от 2003г., за които не се изисква разрешение за строеж. Обосновал е извод и че с извършеното не е изпълнена някоя от хипотезите по чл. 92 или чл. 93 от Наредба № 7 от 2003г., тъй като не се касае за издатина, а за приобщаване на част от терасата към жилищно помещение и се променя и нейното предназначение. Приел е и че не е налице хипотезата на чл. 151 ал. 1 т. 6 ЗУТ, доколкото се касае за тераса, а не за балкон или лоджия. Направил е извод и че спорният строеж не е търпим по 16 ПР на ЗУТ или по 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е извършен извън времевия период, допустим по тези разпоредби, тъй като сградата е била завършена 2011г. и е въведена в експлоатация на 13.10.2011г., а спорният строеж е извършен след тази дата. Поради това е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решение е правилно.

Правилен е изводът на АССГ, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспореното решение е обосновано, като изведените от съда изводи кореспондират с всички събрани в хода на производството доказателства. При оценка на съвкупно разгледаните от съда доказателства, при обсъдени възражения на страните, е достигнал до обоснова извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Неоснователно е възражението, че спорният обект е неправилно определен като строеж, тъй като не отговаря на понятието по 5 т. 38 /неправилно посочена като т. 39 в касационната жалба/ ДР на ЗУТ. Напротив съобразно установеното от приетите по делото СТЕ, съдът е извел обоснован извод, че нареденият за премахване обект представлява именно строеж по смисъла на легалното определение, даден в посочената разпоредба, тъй като с него е извършено приобщаване на част от терасата към спалното помещение на апартамента с извършена зидария, съответно е налице преустройство и надстрояване върху терасата към апартамента. Правилен е извода на съда, че спорният обект, представлява строеж, който като изграден без строителни книжа е незаконен, съответно е налице основанието на чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ и същият е подлежащ на премахване. Съответен на закона е и извода на съда, че спорният строеж не е търпим, поради липса на условията по 16 ПР на ЗУТ или 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, тъй като от доказателствата се установява, че същият е изграден много след последния допустим срок 31.03.2001г. залегнал в тези разпоредби, до изтичането на които извършени без строителни книжа строежи могат да отговарят на условията за търпимост, а именно извършен е след 13.10.2011г.

Неоснователно е възражението, че неправилно съдът е приел, че се касае за строеж, а не за елемент по смисъла на чл. 92 или чл. 93 от Наредба № 7 от 2003г. Съгласно чл. 92 от Наредба № 7/2003г. в относимата към момента на издаване на заповедта редакция от ДВ бр. 3 от 2004г. /преди изменението от ДВ бр. 84 от 23.11.2022г./ ал. 1 Над покривната плоскост от 45 градуса, проведена съгласно изискването на чл. 74, ал. 2, се допускат издатини, като капандури, корнизи, перголи и други архитектурни елементи, с височина най-много до 0,7 м, като според ал. 2 При свързано застрояване капандурите се допускат на разстояние не по-малко от 1 м от страничната регулационна линия. Видно от цитираното спорният по делото обект не отговаря на нито един от описаните в разпоредбата елементи, като не е нито капандура, нито издатина, като е обоснован извода на съда, че дори да се приеме, че тази разпоредба е приложима, то от СТЕ се установява, че извършеното надвишава допустимите по разпоредбата височини, т. е. не отговаря на законовите изисквания. Чл. 93 от Наредба № 7/2003г. пак в относимата редакция към момента на издаване на заповедта от ДВ бр. 3/2004г. предвижда в ал. 1, че Не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и покриви, като видно от описанието на процесния обект, той не е от категорията на визираните в разпоредбата. Ал. 2 на посочения член от Наредба № 7/2003г. предвижда, че Не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и др. п., когато заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв. м и когато са на разстояние не по-малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот. Дори да се приеме, че нареденият за премахване обект представлява елемент по смисъла на чл. 93 ал. 2 от Наредба № 7/2003г., то тези елементи като изключени от обектите, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж, попадат в рамките на приложното поле на разрешителния режим при изграждането им, т. е. за тях се изискват строителни книжа, каквито в случая липсват. Въпреки изложените принципни мотиви по приложението на чл. 92 и чл. 93 от Наредба № 7/2003г. и настоящият състав споделя извода на пръвоинстнационния съд, че наредения за премахване обект представлява строеж по смисъла на 5 т. 38 ДР на ЗУТ, който като извършен без строителни книжа, подлежи на премахване. Обоснован в тази връзка е извода за законосъобразност на издадената заповед за премахването му.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника по касация като основателно следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1480 от 07.03.2024г., постановено по адм. дело № 10523/2022г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА В. В. М. от гр. София да заплати на С. О. сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ