Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 4642/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от ЕТ „Н.-Н. Г.“, чрез пълномощник адвокат А. А., против решение № 520 от 12.03.2024 г., постановено по адм. дело № 259/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против решение № 11/311/00659/3/01/04/03 от 18.05.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 390 587,70 лева, представляваща окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон и при неправилно приложение на съдопроизводствените правила – основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му. В откритото съдебно заседание се прави искане за присъждане на разноски, по приложен списък. Прави се и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не представя становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че не са налице касационни основания, налагащи отмяна на решението.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

В представеното пред съда искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) се поставят следните въпроси:

1. Противоречи ли на общите принципи на правото на ЕС налагането на финансова корекция за неизпълнение на декларирани от бенефициер прогнозни икономически показатели на етап кандидатстване за финансово подпомагане, които значително надвишават минималните изисквания, определение е националното законодателство?

2. Следва ли управляващия орган да съобрази изпълнението на заложените от бенефициер прогнозни икономически показатели на етап кандидатстване спрямо минималните изисквания на съответната схема или мярка за подпомагане?

3. Следва ли да бъде наложена финансова корекция на бенефициер, чийто проект изпълнява базовите изисквания, заложени в националното законодателство за съответната оперативна програма на ЕС, съответно – прилагана от страна членка схема или мярка за подпомагане?

4. Допустимо ли е налагане на финансова корекция за неизпълнение само на един от финансовите компоненти, определящи показателите за икономическа жизнеспособност на проекта, а именно: приходи от осъществяваната икономическа дейност, при положение, че в дефинираните от националното законодателство финансови показатели „нетна настояща стойност“ (NTV), „вътрешна норма за възвращаемост“ (IRR), индекс на рентабилност“ (PI) и „срок на откупуване“ (PBP) са включени и други финансови параметри, а именно: разходи, стойност на актива и период за изчисления?

5. Допустимо ли е страна-членка да въвежда в националното си законодателство задължения към получатели на финансова помощ по оперативни програми на ЕС, включително такива, които не са били изрично формулирани в приложимото европейско законодателство и/или в договора за предоставяне на финансова помощ към момента на неговото сключване, респективно – към момента на възникване на правоотношението между бенефициер и управляващ орган и противоречи ли това на общоприложимия за правото на ЕС принцип за правна сигурност?

6. Допустимо ли е страна-членка да въвежда в националното си законодателство правила за налагане на финансова корекция с изменения на националното законодателство след възникване на правоотношението между бенефициер и управляващ орган във връзка с предоставяне на финансова помощ по оперативни програми на ЕС, включително и за неизпълнение на задължения, формулирани отново след момента на възникване на правоотношението и противоречи ли това на общоприложимия за правото на ЕС принцип за правна сигурност?

7. Допуска ли правото на Европейския съюз налагане на финансова корекция за неизпълнение на прогнозните стойности, заложени в представен от бенефициер бизнес план на етап подаване на заявления за подпомагане?

По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Върховният административен съд, четвърто отделение, като се запозна с конкретно поставения от процесуалния представител на касационния жалбоподател въпроси, намира следното:

В случая не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Така е, защото по реда на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, респ. този по чл. 267 от ДФЕС, Съда на Европейския съюз има правомощие да тълкува ДФЕС и актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, когато тълкуването на разпоредба от тези актове е от значение за правилното решаване на делото. Освен това Съдът на Европейския съюз не може да се произнася по конкретни въпроси, свързани с административни актове, издавани от органи на държави членки. Това е в правомощието на настоящия съдебен състав и касае съществото на спора. В конкретния казус със зададените въпроси не са посочени конкретни разпоредби и отчасти са извън предмета на спора, с който е сезиран настоящият състав, като успоредно с това е налице богата практика на СЕС в материята, даваща ясни насоки на националният съдия по приложението на съюзните разпоредби. Затова искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ „Н.-Н. Г.“ против решение № 11/311/00659/3/01/04/03 от 18.05.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е определена финансова корекция в размер на 390 587,70 лева.

За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е валиден административен акт, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона.

Административен съд – Ловеч е приел за доказано, че е налице нарушение на залегналите в бизнес плана финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим и е изплатена безвъзмездната финансова помощ. Посочил е, че нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗУСЕФСУ – „нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013“ и „неизпълнение на одобрени индикатори“. В тази връзка е посочил и, че бизнес планът, изготвен от бенефициера и представен пред ДФЗ, е част от одобрения проект и съответно – той е част от сключения между ДФЗ и бенефициера договор.

Според съда правилно е наложена окончателна финансова корекция при съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007–2013 г. (Правилата).

Не са споделени и възраженията на жалбоподателя, че производството по налагане на финансова санкция е открито след изтичане на 5-годишния период на мониторинг, както и че решението за налагане на финансова корекция е издадено след изтичане на 4-годишния давностен срок. Неоснователно според съда е и възражението, че представеният от едноличния търговец бизнес план към заявлението за подпомагане не е част от договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и никъде в договора не е предвидено задължение за ЕТ да постига заложените в бизнес плана параметри.

Така постановеното решение е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка Административен съд – Ловеч е извел правилни правни изводи.

Несъмнено е установено, че с получената финансова подкрепа инвестицията по бизнес плана е извършена и бенефициера е изградил къща за гости. Но със сключването на договора едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. Построяването на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Средно аритметично за трите финансови години (2016г., 2017 г. и 2018г.) изпълнението на бизнес плана като приходи от дейността е 0,61%, което изпълнение е под 20%. В случая е налице установеното от административния орган нарушение по т. 4.12 и т. 4.18 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана.

Неоснователни са възраженията на касатора, свързани с установеното неизползване на част от инвестицията по предназначение. Това нарушение е установено въз основа на приложените по делото протоколи от извършените проверки на място и правилно е преценено и от органа и от съда, че представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ.

Изпълнението на бизнес плана е индикатор за постигане на целите на проекта, респективно ефективността на предоставяне на безвъзмездната помощ. Следователно, при преценката за изпълнението на задълженията на жалбоподателя следва да се съобразяват не само клаузите на договора за безвъзмездна финансова помощ, но и изготвения от самия него бизнес план, включително заложените в плана стойности и финансови показатели. Именно въз основа на този бизнес план проектът е одобрен за финансиране, сключен е договорът и е изплатена субсидията по него. В тази връзка за неоснователно се приема възражението на касационния жалбоподател, че неизпълнението на изготвения бизнес план, не може да послужи за основание за налагане на финансова корекция.

Настоящият съдебен състав не възприема становището на касационния жалбоподател, че ДФЗ не е имал контролни правомощия по отношение на процесния договор при изтекъл мониторингов период. Същото възражение е било релевирано и пред първоинстанционния съд, който е изложил подробни мотиви по това твърдение на жалбоподателя. Безспорно проверките на място на процесния обект са осъществени в рамките на 5 - годишния мониторингов период, считано от 31.10.2014 г., когато е датата на сключване на договора, съответно до 31.10.2019 г. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения, че изтичането на мониторинговия период преклудира възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на БФП. Следва да се приеме, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки.

Съдът е извършил подробна и правилна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.

Неоснователни са възраженията, че с решението си първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя, и което според касатора е основание за отмяна на съдебното решение. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение съответства на изискванията на чл.172а, ал.2 от АПК, защото съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на едноличния търговец, каквито твърдения се правят от касатора, това не значи априори неизпълнение на процесуалните задължения на съда, защото задължението му е да обсъди само съществените доводи на страните, релевантни по спора за законосъобразността на административния акт, което в случая е сторено.

С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството.

По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ „Н.-Н. Г.“ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Е. С.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 520 от 12.03.2024 г., постановено по адм. дело № 259/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ