О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2681

гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4115 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на „Д. З. АД вх. № 260231/27.06.2023 г., подадена срещу решение № 260001/19.05.2023 г. по в. гр. д. № 219/2020 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба на дружеството за тълкуване на решение № 260001/13.08.2020 г. по същото въззивно дело в частта, с която „Д. З. АД, в качеството му на правоприемник на „Виктория“АД по сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на хуманни лекари и медицински персонал“ - полица № 1314 080 13 0002 със срок на действие от 22.11.2013 г. до 21.11.2014 г., е осъдено да заплати на „МБАЛ-Добрич“ АД сумата от 200 000 лв., представляваща подлежащо на възстановяване обезщетение за неимуществени вреди, присъдено в полза на А. Г. М., ЕГН [ЕГН] и Я. Г. Д., ЕГН [ЕГН], при условие че така присъдените суми бъдат изплатени от застрахования на увредените лица, ведно с начислените върху тях лихви, считано от 16.01.2014 г. до сбъдване на условието, както и разноски по обратния иск в размер на 7900 лв.

Въззивният съд е съобразил, че е сезиран от „Д. З. АД с направено искане за тълкуване на неясното съдебно решение в частта, с която е уважен, и относно размера, в който е уважен, обратният иск на „МБАЛ-Добрич“ АД срещу „Дженерали застраховане“ АД, и по-конкретно – относно законните лихви върху сумата от 200 000 лв. от 16.01.2014 г. Молителят твърди, че на 23.02.2023 г. получил покана за доброволно изпълнение от „МБАЛ-Добрич“ АД, от която узнал за определение № 14/10.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 600/2022 г., с което е отменено разпореждане № 269189/03.11.2022 г. на ДОС и е постановено издаване на изпълнителен лист за заплащане на лихви върху присъдената сума от 200 000 лв. Според молителя посоченото определение променя смисъла на диспозитива на решение № 260001/13.08.2020 г. по в. гр. д. № 219/2020 г. на Апелативен съд - Варна, с което не се присъждат лихви. Посочва също, че прилагането на граматическото и логическото тълкуване, спазването на правилата за писане и изразяване в писмена форма, водят до извод, че с диспозитива на решението „Д. З. АД е осъдено да заплати на „МБАЛ-Добрич“ АД изплатените от последната на ищците суми до размера на договорения по застраховката лимит на отговорност - 200 000 лв. Излага също, че в мотивите на решението не се обсъждат лихвите по обратния иск на „МБАЛ-Добрич“ АД срещу „Дженерали застраховане“ АД, тъй като макар и включени в обезщетението съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ, същите са над лимита на отговорност по договора за застраховка.

Въззивният съд е намерил молбата по чл. 251 ГПК за неоснователна.

Изложил е, че на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочения по-горе вид, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност от прилагане на правните последици на акта. Приел е, че в процесния случай подобна неяснота липсва. Волята на съда, обективирана в диспозитива на решението, чието тълкуване се иска, е ясно изразена и обусловена от приетото в мотивната част на съдебния акт. Съдът е посочил и че решението, по отношение на което се иска тълкуване, е било обжалвано и потвърдено от състав на ВКС, поради което е недопустимо в производството пред Апелативен съд - Варна да се разглежда въпросът относно съответствието на присъдената с решението сума с размера на полицата и дали лихвите за забава следва да се включват в застрахователното обезщетение. Намерил е и че от граматическото тълкуване на текста на диспозитива на решението в частта, с която е уважен предявеният обратен иск, следва, че застрахователното дружество е осъдено да заплати на „МБАЛ-Добрич“ АД главница, лихви и разноски. Текстът на диспозитива кореспондира и на изложените в решението мотиви, че тъй като застрахователното събитие е настъпило по време на действието на договора, застрахователят отговаря за вредите, представляващи пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, както и за лихва за забава, когато застрахованият отговаря пред увреденото лице. Въззивният състав е заключил, че волята на съда, обективирана в диспозитива на решението, чието тълкуване се иска, е ясно изразена и обусловена от приетото в мотивната част на съдебния акт.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Счита, че са налице всички предпоставки за извършване на тълкуване. Излага, че отговорността на застрахователя е лимитирана, като този лимит е изчерпан с достигане на сумата от 200 000 лв., като аргументите за това са пряко свързани с прилагането на закона, действащ по време на осъществяване на деликта (чл. 223, ал. 1 КЗ, отм.). Счита, че не дължи лихви за забава.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като формулира следните въпроси, по които твърди, че се е произнесъл въззивният съд: 1. Дължи ли съдът произнасяне/тълкуване по всяка отправена към него молба за тълкуване на постановено решение; 2. Достатъчно ли е съдът да утвърди, че за него едно решение е с ясно (за съда) изразена воля, за да остави молбата без уважение; 3. Следва ли да се подложи на граматическо и смислово/логическо тълкуване и разясняване изписаният от съда диспозитив, когато има отправена надлежна молба за това от страна по делото; 4. Допустимо ли е съдът да откаже да проведе тълкуване на своето решение граматически, вкл. ползвайки експерти в областта, при констатирано различие при разбирането на съдържание на диспозитива по обратния иск в частта за лихвите, видно от отказа на първоинстанционния съд да издаде изпълнителен лист в тази част от решението на АС – Варна; 5. „Бихме искали да помолим ВКС, към чието решение Апелативен съд - Варна препраща, да отговори дали смислово и граматически диспозитива на решението на Апелативен съд - Варна в частта по обратния иск включва и лихвите за забава върху главницата от 200 000 лева или тяхното плащане (на лихвите) на ищците по делото от МБАЛ Добрич АД е условие да се иска плащане на 200 000 лева, ведно с разноски 7900 лева от Д. З. АД“; 5. „Дали ВКС, „оставяйки в сила“ Решението на АС-Варна, може да тълкува това решение (или своето такова) в частта за лихвите върху главницата - по обратния иск и предвид мотивите на решението какъв е смисъла на този диспозитив“.

Позовава се на практика на ВКС.

От насрещната страна „МБАЛ-Добрич“ АД е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Допълнително са представени доказателства за платена от „Д. З. АД на „МБАЛ-Добрич“ АД сума в размер на 172 423.06 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 200 000 лв., присъдена с влязлото в сила решение № 260001/19.05.2023 г. по в. гр. д. № 219/2020 г. на Апелативен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба счита, че след извършеното плащане, липсва правен интерес от настоящото дело.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Първите четири въпроса от изложението към касационната жалба не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. По тях не се констатира противоречие с практиката на ВКС; освен това вторият и четвъртият въпроси са формулирани според твърденията на жалбоподателя, а не според изложените от Апелативен съд – Варна съображения.

В правната доктрина и съдебната практика, вкл. визираната от жалбоподателя, се приема, че тълкуването на съдебно решение представлява форма на официално, авторитетно тълкуване. То се налага тогава, когато изразената от съда воля е неясна, двусмислена или вътрешно противоречива. Целта на тълкуването е да се отстранят посочените недостатъци на решението, които правят невъзможно принудителното му изпълнение или съществено го затрудняват. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи само диспозитивът на съдебния акт, но не и фактическите или правни изводи в мотивите към него. Тълкуването следва да изхожда от изложените в решението мотиви; в производството по тълкуване не е допустимо да се обсъждат правни доводи относно предмета на спора и доказателствата, както и оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния или на процесуалния закон. Когато волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, е ясно изразена, съдът оставя без уважение искането по чл. 251 ГПК.

В случая жалбоподателят оспорва да е осъден за заплащане на законната лихва върху главницата от 200 000 лв., в който смисъл иска да бъде тълкувано въззивното решение. Апелативен съд – Варна е разгледал молбата му по чл. 251 ГПК и аргументирано е приел, че липсва неяснота в диспозитива – в смисъл, че с него „Д. З. АД е осъдено да заплати на „МБАЛ-Добрич“ АД и законната лихва върху главницата от 200 000 лв., като е взел предвид изложените мотиви, съгласно които застрахователят отговаря за вредите, представляващи пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, както и за лихва за забава, когато застрахованият отговаря пред увреденото лице .

Петият и шестият въпроси не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК; не може да се приеме и че настоящият съд е техен адресат.

В действителност, с молбата по чл. 251 ГПК „Д. З. АД се опитва да предизвика промяна във формираната воля на съда, обективирана във влязлото в сила решение. В този смисъл са и доводите му по съществото на материалноправния спор, че не дължи заплащане на законна лихва, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Същевременно атакуваното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба не е направил искане за разноски за производството пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260001/19.05.2023 г. по в. гр. д. № 219/2020 г. на Апелативен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: