О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3138

София, 23.10. 2023 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

частно гражданско дело № 4118 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена от И. П. П.-Ц. частна жалба срещу разпореждане №3359 от 15.08.2023г. по в. ч.гр. д.№ 2912/2022г. на съдия от Апелативен съд-София, Търговско отделение, 15 състав, с което е върната частна касационна жалба с вх.№26302/07.12.2022г. по описа на САС, подадена от И. П. П.-Ц. против определение №2853 от 11.11.2022г., постановено по ч. гр. д.№2912/2022г. по описа на САС.

Жалбоподателят моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като поддържа, че е осъществила контакт по Viber с адв. Е. И., която е била назначена за неин процесуален представител и адв. И. й отговорила, че ще поиска да бъде освободена. Поради това отправила молба до съда да й бъде назначен нов представител, но вместо това подадената от нея касационна жалба била върната и за това отново била уведомена адв. И.. Поддържа, че поради това връщането на жалбата й „не е правосъдно“, тъй като желае да защити своите и на баща си произведения, които са крадени и се продават незаконно в Интернет.

Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г. о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното:

Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:

На 07.12.2022г. И. П. П.-Ц. е подала частна касационна жалба срещу определение №2853/11.11.2022г. на Апелативен съд-София, Търговска колегия, 15 състав, потвърждаващо разпореждане №15085/15.09.2022г. на СГС по гр. д.№4702/2022г., с което е оставена без уважение молбата на И. П. П.-Ц. за предоставяне на правна помощ и освобождаване от заплащане на такси за касационно обжалване.

След като с разпореждане №4478/08.12.2022г. подадената от И. П. П.-Ц. частна касационна жалба е оставена без движение и на жалбоподателката са дадени конкретни указания за необходимостта констатираните нередовности на жалбата да бъдат отстранени в определения от съда срок, с молба от 10.01.2023г. жалбоподателката е поискала да й бъде предоставена правна помощ във връзка с депозираната частна касационна жалба, както и да бъде освободена от заплащане на дължимата се държавна такса.

С определение №128/16.01.2023г., постановено по в. ч.гр. д.№2912/2022г. по описа на САС, ТК, 15 състав на жалбоподателката е предоставена исканата правна помощ за изготвяне на изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК към частна касационна жалба с вх.№26302/07.12.2022г. и Адвокатският съвет при САК е уведомен за необходимостта от определяне на служебен представител на молителя, който да е вписан в Националния регистър за правна помощ.

Н. А. съвет при САК е определял адвокати, вписани в Националния регистър за правна помощ, които да осъществят правната помощ (адв. Е. И. Я., адв.Я. В. С., адв.В. Б. Б.), но всеки един от тези адвокати е депозирал пред съда на основание чл. 35 от Закона за адвокатурата молба за освобождаване от назначението за особен представител и съответно е бил освобождаван от съда, след което до Адвокатския съвет при САК отново е било отправяно искане за назначаване на служебен представител.

С определение №1511/08.06.2023г. за служебен защитник на И. П. П.-Ц. е била назначена адв.Е. Н. И., която с молба от 05.07.2023г. е заявила, че приподписва частната касационна жалба, депозирана от И. П. П.-Ц. срещу определение на САС по ч. гр. д.№2912/2022г.

С разпореждане №2791/07.07.2023г. по ч. гр. д.№2912/2022г. по описа на САС, ТК, 15 състав подадената от И. П. П.-Ц. частна касационна жалба е оставена без движение, като са дадени конкретни указания на адв.Е. Н. И. за отстраняване на констатираните нередовности в едноседмичен срок от получаване на разпореждането. Разпореждането е връчено на адв. И. на 24.07.2023г., след което с разпореждане №3359/15.08.2023г. подадената от И. П. П.-Ц. частна касационна жалба с вх.№26302/07.12.2022г. е върната като е прието, че констатираните нередовности не са били отстранени в определения от съда срок.

Съдържащото се в частната жалба оплакване, че жалбоподателката е отправила до съда молба да й бъде назначен нов представител, но вместо това подадената от нея касационна жалба била върната. Едва след постановяване на разпореждане №3359/15.08.2023г. И. П. П.-Ц. е подала до съда молба за освобождаването на адв.Е. Н. И. и за определяне на нов процесуален представител, като с разпореждане №3444/25.08.2023г., постановено по в. ч.гр. д.№2912/2022г. по описа на САС, ТК, 15 състав адв.Е. Н. И. е освободена като особен представител на И. П. П.-Ц. в производството по обжалване на определение №2853/11.11.2022г., постановено по делото. При това искането за определяне на нов процесуален представител е оставено без уважение, тъй като частната касационна жалба, с оглед на която е допусната правната помощ, вече е върната.

При тези данни следва да се приеме, че обжалваното разпореждане №3359/15.08.2023г., постановено по в. ч.гр. д.№2912/2022г. по описа на САС, ТК, 15 състав е правилно и следва да бъде потвърдено.

При постановяването му съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, като е взел предвид, че дадените от него указания за отстраняване нередовностите на подадената от И. П. П.-Ц. частна касационна жалба не са били отстранени в определения срок, макар да са били надлежно съобщени на назначения особен представител, както и на самата жалбоподателка чрез изпращане на посочен от нея електронен адрес в съответствие с изискванията на чл. 38, ал. 3 ГПК, доколкото даденото съгласие за осъществяването на връчването по този начин не е било оттеглено към този момент.

Неоснователни са съдържащите се в частната жалба доводи за недопустимост на връщането поради неизпълнение на указанията от назначения особен представител, който не е подал своевременно искане за освобождаване от назначението.

Наличието на искане на особения представител за освобождаване от назначението не може да се предполага. Съдът разполага с правомощието да освободи същия само при наличието на изрично искане, което да е и надлежно обосновано, изходящо било от назначения особен представител, било от страната, която той е определен да представлява. До постъпването на подобно искане особеният представител разполага с представителна власт, поради което извършено на този особен представител връчване на съобщение с указания за отстраняване нередовности на частна касационна жалба следва да се приеме за надлежно. Подобно връчване би могло да се приеме за ненадлежно само ако се установи, че искането за освобождаване е било изпратено до съда в срока за отстраняване на нередовностите, но макар своевременно постъпило, не е било съобразено от съда, респ. не е било съобразено от съда по обективни причини като по-късно постъпило и докладвано.

В настоящия случай, както вече беше отбелязано, подобно искане е постъпило в съда след изтичане на срока за отстраняване на констатираните нередовности на подадената от И. П. П.-Ц. частна касационна жалба и след постановяване на разпореждането, с което жалбата е била върната. Направеното след постановяването на разпореждането искане за замяна на особения представител е ирелевантно за правилността на обжалваното разпореждане, доколкото не съдържа искане за възстановяване на пропуснатия поради непредвидени обстоятелства срок.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3359/15.08.2023г. по в. ч.гр. д.№ 2912/2022г. на съдия от Апелативен съд-София, ТК, 15 състав.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: