О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60354

гр. София, 07.10.2021 год.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Б. ЧЛЕНОВЕ: С. Н. ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Николова гр. дело № 1735 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационната жалба на „К. Б. ООД, чрез адвокат Ал. Г. от САК, против въззивното решение № 2993 от 14.12.2020 год. на Окръжен съд – гр. Благоевград, постановено по в. гр. д. № 1047/2020 год. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 1230 от 6.03.2020 год. по гр. д. № 257/2019 год. на Районен съд – гр. Разлог, с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор 61813.559.8 по кадастралната карта на гр. Разлог от 2006 год., на административен адрес гр. Разлог, м. „Върбовец”, целият с площ 5810 кв. м., при посочените в решението граници, между дружеството касатор с квота 2 664/5810 ид. ч. и „М. Х. ООД с квота 3146/5810 ид. ч.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това предявеният иск за делба на имота бъде отхвърлен, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Ответникът по касация „М. Х. ООД, чрез пълномощника му адв. Т. Р. от САК, в представения писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на обжалването, респ. неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

По поддържаните в изложението на касатора основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбата е допусната между страните при посочените квоти, въззивният съд приел, че процесният поземлен имот с идентификатор 61813.559.8 е съсобствен като образуван от обединяването на предишните поземлени имоти с идентификатори 61813.559.783 и 61813.559.784, тяхна собственост, съгласно изменение на кадастралната карта със заповед от 2007 год. Изводът е обоснован въз основа на анализ на събраните писмени доказателства относно собствеността на двата предишни имота, обединени в общ такъв по съгласие и с оглед сключен между страните договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, както и въз основа на приетото заключение на техническата експертиза, установяващо, че площта на образувания общ имот включва единствено площта на предишните два. Въз основа на тези данни съдът приел за безспорно доказано, че двете търговски дружества са единствените собственици на процесния недвижим имот. За неоснователен е намерен доводът за липса на съсобственост поради липса на основание по чл. 77 ЗС, а този за недопустимост на делбата поради неподеляемост на имота на основанията по чл. 201, ал. 2 ЗУТ - за преждевременно заявен в процеса с оглед относимостта му към извършването на делбата във втората фаза на делбеното производство.

Въззивният съд намерил за неоснователно и възражението на настоящия касатор за недопустимост на съдебната делба поради забраната на чл. 38, ал. 1 ЗС. Разпоредбата предвижда забрана за допускане на делба в случаите, когато отделни обекти от построена в съсобствения имот сграда са собственост на различни лица или УПИ е предназначен за строеж на такава сграда, като в този случай земята остава обща част. Разрешението обхваща и случаите, в които имотът е застроен с повече от една сграда и същите са индивидуална собственост на съсобствениците на земята или на трети лица. В настоящия случай имотът е незастроен поради неизпълнението на задължението на касатора да построи в срока по сключения договор от 2007 год. сградата, като учреденото право на строеж е погасено по давност съгласно чл. 67 ЗС, съгласно направеното с исковата молба възражение в тази насока. Поради това имотът не е обременен с учредено право на строеж, което изключва приложението на чл. 183, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ.

Искането на касатора за допускане на обжалването се поддържа в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1) Представлява ли правна сделка по смисъла на чл. 77 ЗС административният акт, с който се променя регулационния статут на недвижими имоти и от тях се образува нов имот ?, като касаторът се позовава на противоречие с решение № 628 от 5.10.2010 год. по гр. д. № 1684/2009 год. І г. о. на ВКС

2) Допустима ли е делбата на съсобствен парцел ако в него има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици?- с позоваване на противоречие с решение № 380 от 5.10.2010 год. по гр. д. № 104/2010 год. на ВКС, ІІ г. о., решение № 87 от 7.07.2011 год. по гр. д. № 825/2010 год. на ВКС, ІІ г. о.,

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

При преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че в случая такива не са налице. Формулираните от касатора въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационното обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълкувателно дело № 1/2009 год. на ВКС, ОСГТК.

С оглед съображенията на въззивния съд в обжалваното решение обуславящ изхода на спора е въпросът за съсобствеността на поземления имот, предмет на делбата. Съдът не е приел, че тя произтича от административен акт, а се е позовал на придобивните основания на всяко едно от дружествата относно двата имота, които въз основа на тяхната воля и с оглед сключения договор за строителство и учредяване право на строеж са обединили в един общ имот, който е предмет на делбата с оглед статута му на отделен имот по действащия регулационен план и кадастралната карта на гр. Разлог. Съществувалата индивидуална собственост на всяко от дружествата върху двата обединени имота не е била спорна по делото, а съществуващият по кадастралната карта и план делбен имот, както е установено и от техническата експертиза, включва само техните площи. В този смисъл са и сключените между дружествата договори, поради което и изводът в решението относно наличието на съсобственост на делбения имот произтича от събраните по делото доказателства за изразената воля на страните за обединяването на имотите им. Поради това и поставеният въпрос дали административния акт за промяна на регулационния статут на имотите на дружествата представлява правна сделка не е относим към спора, а такава е и представената съдебна практика.

Неотносим е и вторият въпрос в изложението. По делото не е поставян, нито обсъждан въпрос относно изпълнението на задължението на касатора по сключения договор за строителство, напротив, съдът е приел за установено по делото, въз основа на събраните доказателства, че имотът не е застроен. Въз основа на тези факти е обосновал извода за липса на пречки за допускане на делбата, каквито са налице в хипотезите, в които земята представлява обща част на построени в нея обекти, респ. сгради, индивидуална собственост на съсобствениците на земята или при приложение на чл. 183 ЗУТ. Поставеният въпрос, като неотносим към решаващите съображения в обжалваното решение, не може да обоснове поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Неотносимостта на въпросите в изложението на касатора обосновава и липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, извън липсата на конкретно изложени съображения в тази насока.

Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение и допускане на обжалването не може да се постигне посредством навеждането на доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Макар и доводи в тази насока да не са заявени, при служебната проверка настоящият състав не констатира вероятност за наличие на такива пороци доколкото решението е постановено по предявения иск и е съобразено със закона и практиката по приложението му. Прочитът му не разкрива такива съществени пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, които да обосноват извод за служебно допускане на касационното обжалване.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените в настоящето производство разноски в размер на 1 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

По тези съображения, Върховният касационен съд, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2993 от 14.12.2020 год. на Окръжен съд – гр. Благоевград, постановено по в. гр. д. № 1047/2020 год. по подадената от „К. Б. ООД, чрез адвокат Ал. Г. от САК, касационна жалба.

Осъжда „К. Б. ООД, ЕИК 175185418, гр. София, бул. „Хр. Ботев” № 48, ет. 3, представлявано от управителя му Г. Ч., да заплати на „М. Х. ООД, ЕИК 101759745, гр. Разлог, ул. „Изворите” № 73, представлявано от управителя му Г. Б., направените в настоящето производство разноски в размер на 1 700 лв. /хиляда и седемстотин лева/.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: