О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60468

гр. София, 07.10. 2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

В. Н. като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1705 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „В. Л. ЕООД, [населено място], област Пловдивска чрез процесуален представител адв. Г. К. срещу решение № 10 от 07.05.2021 г. по т. дело /н./ № 256/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 260097 от 05.03.2021 г. по т. дело № 188/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, 16 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е обявена неплатежоспособността на „В. Л. ЕООД с начална дата 31.12.2018 г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на посоченото дружество, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратяване дейността на предприятието, дружеството е обявено в несъстоятелност, производството по несъстоятелност е спряно и на длъжника и кредиторите е указано, че ако в едногодишен срок от обявяване на решението в търговския регистър никой от тях не поиска възобновяване на производството с внасяне по сметка на ОС Пловдив на първоначални разноски в размер 4 000 лв., производството по несъстоятелност ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

Касаторът прави оплакване за нищожност, евентуално недопустимост и евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че обжалваният съдебен акт страда от липса на мотиви, защото въззивният съд не е направил пълен и логически обоснован анализ на всички приобщени по делото доказателства, на всяко едно поотделно и на всички заедно в тяхната съвкупност. Излага доводи за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС съществен процесуален въпрос; липсват мотиви и не са ясни фактическите и правни основания, на които съдът е основал своето решение. Посочил е противоречие с решение № 752/18.11.1988 г. на Пленум на ВС и решение № 218/02.01.2019 г. по гр. д. № 2033/2018 г. на ВКС, ГК, III г. о.

О. И. агенция „Главна инспекция по труда“, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения по чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

Въз основа на заключението на счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице В. Ш. съдебният състав е приел, че към 31.12.2019 г. публичните задължения на „В. Л. ЕООД са в размер 100 000 лв., неизплатените възнаграждения на работниците и служителите - в общ размер 40 000 лв., а по балансови данни към 31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и 12.03.2020 г. стойността на показателя за обща ликвидност е под единица, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост също са отрицателни, като за предхождащите шест месеца публичните задължения на „В. Л. ЕООД са нараснали на 158 000 лв. Констатирал е, че задълженията на дружеството са около 200 000 лв., дълготрайните материални активи /ДМА/ по балансова стойност са около 30 000 лв., паричните средства - около 2 000 лв., а вземанията - около 60 000 лв. като същите са неясни.

Предвид установените от експертизата коефициенти на задлъжнялост и ликвидност, при неоспорено спиране на плащанията към работниците и служителите, при наличие на неплатените и растящи публични задължения и презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, въззивният съд е направил извод, че длъжникът „В. Л. ЕООД е неплатежоспособен. Посочил е, че презумпцията за неплатежоспособност не е оборена, по делото няма представени доказателства, установяващи временност на затрудненията на длъжника или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на неговите кредитори.

Въззивната инстанция съобразно правомощията си по чл. 272 ГПК е препратила към мотивите на първоинстанционното решение и по този начин ги е инкорпорирала във въззивния съдебен акт.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно.

Направеното от касатора оплакване за нищожност и недопустимост на въззивното решение не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 2 ГПК за проверка на неговата действителност или допустимост, респ. нищожност или недопустимост.

Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени от правната теория и от съдебната практика, напр. т. 8 на ППВС № 1/1985г., мотивите към ТР № 1/10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на различни съдебни състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Съдебното решение е нищожно, когато не отговаря на условията за валидност. Това са случаите при наличието на особено съществени пороци, а именно когато не е прието от надлежен орган /който не е на длъжност, даваща му право да го издаде/ или функциониращ в надлежен състав; не е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда; не е в писмена форма; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав; когато волята на съда не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването поради абсолютната неразбираемост на съдебния акт. При служебната проверка за валидност на въззивното решение настоящият съдебен състав не констатира съществуването на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожен съдебен акт като постановен от незаконен съдебен състав, нито решението е постановено извън пределите на правораздавателната власт. Обжалваният въззивен съдебен акт е подписан от членовете на съдебния състав и волята на съда е ясна и разбираема.

Съгласно задължителната практика на ВКС / ППВС № 1/10.11.1985г. и ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск. В множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 5/20.02.2012г. по гр. д. № 658/2011г. на ВКС, ГК, ІІI г. о., решение № 77/08.03.2011г. по гр. д. № 127/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 92/23.07.2010г. по гр. д. 92/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/07.04.2009г. по т. дело № 623/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 176/03.11.2010г. по т. дело № 118/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 186/26.11.2010г. по т. дело № 417/2009г. на ВКС, ТК и други/ е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т. е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В конкретния случай при служебната проверка за допустимост на въззивното решение настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е процесуално допустимо поради това, че въззивният съд се е произнесъл по предявения иск въз основа на твърдените факти и обстоятелства и заявения петитум и е разгледал исковата претенция съобразно въведените от ищеца твърдения, като се е съобразил и със служебното начало с оглед характера на съдебното производство.

Не е налице и предвидената в чл. 280, ал. 2 in fine ГПК /ДВ бр. № 86/2017 г./ очевидна неправилност на решението – предмет на касационната жалба. Очевидната неправилност на въззивния съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване е въведена с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК /ДВ, бр. 87/2017 г./ и по смисъла на посочената правна норма същата е налице, когато е допуснато видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен в нарушение на закона до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 07.05.2021 г. по т. дело /н./ № 256/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.