ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2290

София, 13.05.2024 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Д. ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като изслуша докладваното от съдия А. К. гражданско дело №4136 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Инвестбанк“АД, чрез процесуалния си представител адв.Й.Д., срещу решение №343 от 20.03.2023г. по в. гр. д.№3193/2022г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №261644/16.05.2022г., постановено по гр. д.№9238 /2020г. на СГС, в частта, в която частично е уважен предявеният от Й. Г. Ш. срещу „Инвестбанк” АД деликтен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000лв./искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 25 010лв./част от глобално претендираната сума от 200 000лв./, представляваща заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от противоправното поведение на служители на ответното търговско дружество, изразяваща се в неправомерно разкрита информация, съдържаща се в Удостоверение с изх. № ИИ-1106-42/13.05.2020г., което е представено от банката по ВНОХД№ 451/2019 г. по описа на СНС, ведно със законната лихва от 18.05.2020 г. до окончателното й заплащане

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси :

1/Налице ли е разкриване на банкова тайна по смисъла на разпоредбата на чл.62 от ЗКИ, след като в издадено удостоверение от банкова институция са изброени кредитни ангажименти по кредитни карти и договори за кредит, номера на сметки и дати на откриване и закриване – без операции и наличности по тях ;

2/Налице ли е вреда от действия, изразяващи се в издаване на удостоверение на основание издадено съдебно удостоверение, които не са виновни и противоправни, и представянето му по наказателно дело, по което ищецът има качеството на подсъдим.

По тези два въпроса касаторът твърди, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

3/Следва ли да се носи отговорност за вреди, когато между противоправното деяние и вредата са налице и други елементи при възникване на вредата и няма пряка причинно-следствена връзка – противоречие на изводите на въззивния съд с определение №1442 от 15.12.2012г. по гр. д.№1044/2012г. на ВКС ;

4/Допустимо ли е въззивният съд да постанови съдебния си акт, като формира извод за основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди само на база на показанията на свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото ;

5/Следва ли решаващите изводи на съда да се основават само на събраните по делото доказателства, а не да почиват на предположения.

6/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните.

По тези процесуалноправни въпроси се претендира допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в отклонение на решение №27/02.02.2015г. по гр. д.№4265/2014г. на ВКС, ІVг. о. и решение №208/09.02.2018г. по т. д.№394/2017г. на ВКС, І т. о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Й. Ш., чрез процесуалния си представител адвокат И.Н., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че предмет на делото е предявен деликтен иск с правно основание по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки /юридически факти/ : 1/ деяние /действие или бездействие/ ; 2/противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/ ; 3/вреди /неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест, вкл. и неправомерно намесване в неговата лична сфера/ ; 4/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди ; 5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6/ виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че чрез издаденото съдебно удостоверение по ВНОХД№ 451/2019г. по описа на СНС съдът е изискал от банката единствено обща /принципна/ информация – без да се отнася за конкретен банков клиент, относно ставката на всички лихви и такси за инвестиционни кредити, вкл. за обичайния технологичен срок /за колко дни/ тези кредити са разрешавани след представяне на всички изискуеми документи, като за основа трябва да се вземе предвид посоченият в съдебното удостоверение размер и период на кредита /при тези изначално зададени изисквания е следвало да се даде и информация за размера на месечните погасителни вноски, дължими от кредитополучателя/.Разпоредено е тази информация да бъде предоставена на подсъдимия по съдебното наказателно производство и ищец в настоящото дело, респ. на неговия защитник.От процесното удостоверение, издадено от органните представители на ответната банка, се установява, че разпореждането на съда не е изпълнено точно, а напротив - предоставена е конкретна, детайлна информация за всички договори, които подсъдимият е сключил с ответната банка: 1/ за издадените дебитни и кредитни карти, вкл. номера на картите и срока на действие на тези договори, лимита на предоставения кредит по договорите за банков кредит, усвоен чрез използване на кредитната карта; 2/ за отпуснатите кредити по два договора за банков кредит с посочване на договора, вида и размера на кредита, начина на погасяването му, месечната погасителна вноска, вида на обезпечението му /„залог на работна заплата”/ и 3/за депозитните, спестовните, разплащателните и картовите сметки – техния IBAN, вида на валутата, момента на откриването и закриването им. Изрично е изяснено, че това удостоверение се издава за нуждите на конкретното съдебно наказателно производство.Копие от това удостоверение е изпратено на наказателния съд, който в проведеното на 17.06.2020г. о. с.з. го е докладвал, но не го е приел като писмено доказателство, тъй като е счел, че то е неотносимо за правилното решаване на делото – самото удостоверение е предадено на подсъдимия Ш..

Банката е предоставила на съда непоискана информация за ищеца, която изцяло разкрива неговия статус като клиент на ответното търговско дружество, вкл. за всички открити банкови сметки при тази банка, на които той е титуляр, издадените кредитни карти – техния лимит, както и за движенията по тях.Принципно, тази информация е строго лична и не може да бъде предоставяна на трети лица без съгласието на съответно физическо лице, следователно, банката е извършила твърдяното противоправно деяние – предоставяне на цялостна информация за икономическия статус на ищеца като неин клиент, без негово съгласие и без такива данни да са изисквани от съда, т. е. налице е несъответствие между предписаното от закона, респ. от общоприетите правила и фактическото поведение на служители на банката.

Настъпването на твърдените вредоносни последици и причинно-следствената връзка между противоправното деяние на служители при ответната банка и неблагоприятните емоционални изживявания на ищеца се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства, чиято правдивост въззивният съд е обсъдил по реда на чл. 172 ГПК.

От субективните възприятия на свидетеля А. Ш., сестра на ищеца, се установява, че след прибирането си вкъщи – от открито съдебно заседание пред СНС, в което е докладвано процесното удостоверение от банката, брат й се е чувствал изключително напрегнат/„Видимо беше разтреперан, зачервен, имах чувството, че залита”/, с високо кръвно налягане от преживяното през деня.Обяснил й, че изпитва гняв и огорчение, породено от предоставените пред съда данни за всичките му сметки, кредитни карти, наличност какви кредити има, освен това и дебитните карти и с какви суми разполага.Бил много притеснен, тъй като на делото присъствали и журналисти и „всичко това било прочетено и пред тях”.Бил изключително разочарован от злоупотребата на банковите служители с неговата банкова и лична информация, което породило чувство на недоверие към нея.За да възстанови нормалното си здравословно състояние, се е наложило да взима успокоителни медикаменти, при все че страдал от хипертония.Това емоционално състояние временно се отразило и на неговия сън, изнервил се и не желаел да се вижда със своите близки. Не знае как е достигнала до неговите съселяни информацията за „неговите парични ресурси”, но е чувала иронични подмятания по негов адрес: „Неговата е лесна, той си има парички, може да си прави каквото си поиска”.Изяснява, че тези притеснения били временни и не са се задълбочили: „Лекар не съм викала, защото видимо нещата успяха да се успокоят, червенината падна от него и треперенето намаля”.

От показанията на свидетеля Т. К., приятел на ищеца, се установява, че случайно е узнал за процесния документ, тъй като хората на мегдана в селото говорили за него.Като непосредствено след случката в съда разговаряли по този въпрос, Й. се почувствал зле, заявил, че главата го боли.Споделил му, че много се притеснява, тъй като е уважаван човек в селото /бил е кмет на селото и после кмет на Община „Родопи” – два мандата/ и това накърнявало достойнството му – „Мисля, че стана известно, че има там някакви кредити, които е теглил и какви лихви трябва да плаща”.Често след това заседание вдигал кръвното налягане, често го боляла главата, продължавал да чувства притеснения, угризения и неприятни чувства, тъй като информацията за неговите банкови сметки станала публична.

Въззивният съд е приел за достоверни показанията на разпитаните свидетели/с изключение на субективните възприятия, че съселяните на ищеца са научили от съда, вкл. чрез журналистите, присъствали в открито съдебно заседание за подробно изнесените в процесното удостоверение данни/, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху психичното състояние на ищеца след провеждането на процесното о. с. з. на съда са непосредствени.В останалата част те не са правдиви и не са подкрепени с други доказателства по делото – житейски нелогично, а следователно и правно необосновано е да се приеме, че при липса на докладване на конкретното съдържание на процесното удостоверение от съдебния състав в проведеното на 17.06.2020г. о. с.з., до знанието на съселяните на ищеца е достигнала в детайли /подробно/ информация за неговия имуществен статус при ответната банка.Наистина, в това о. с. з. освен съдът, съдебният секретар и прокурорът е присъствал и процесуалният представител на гражданския ищец – адв. М. /въззивният съд е приел за достоверни обясненията на ищеца, че в съдебната зала са присъствали и журналисти/, но съобразно удостовереното в протокола за съдебното заседание се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че не само че съдържанието на този документ не е прочетено в залата, но след като той не е приет като писмено доказателство по делото, е върнат лично на подсъдимия Ш., ведно с оригинала на съпроводителното писмо от банката.Следователно, ако свидетелят Т. К. и съселяните на Й. Ш. са научили за предметното съдържание на процесното удостоверение, обективно те не са узнали за него от присъстващите в залата участници в производството и журналистите.Влошеното здравословно и емоционално състояние на Й. Ш. след докладването на процесния документ в проведеното пред СНС о. с.з. се изяснява и от приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ.Вещото лице установява, че съобразно изнесените от свидетелите факти и анамнестичните данни от извършения преглед при показване на артериалното налягане се проявяват оплаквания от чувство на загуба на ориентация с последващо чувство на прилошаване, но липсва медицинска документация, в която да е регистрирано това оплакване с установено повишено артериално налягане. Въззивният съд е приел, че с оглед на продължителността, интензивността на засягането на здравословното състояние на ищеца, преживения от него естествен гняв и стрес, заместващото обезщетение за причинените му неимуществени вреди от виновното противоправно поведение на служители на банката, изразяващо се неблагоприятни емоционални изживявания и временно влошаване на неговото здравословно състояние, е в размер на сумата от 2000 лв.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, тъй като същите не биха допринесли за точното прилагане на закона и развитие на правото.Легална дефиниция на понятието банкова тайна е дадена в разпоредбата на чл.62, ал.2 от ЗКИ, според която „банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката“.Разпоредбата е ясна и не поражда съмнение какво се включва в предметния обхват на „банковата тайна“.Дали в действителност в представеното пред наказателния съд съдебно удостоверение са се съдържали данни относно сметките и влоговете на ищеца, е въпрос, който не може да бъде разрешен в производството по допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Преценката на отделните факти по делото е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.Същото се отнася и за въпроса дали ищецът е претърпял вреда, която е основна обективна предпоставка за реализиране отговорността по реда на отговорността за непозволено увреждане.Този извод на въззивния съд не би могъл да бъде проверен на този етап на процеса.

Третият въпрос е формулиран неясно, но от направеното допълнително пояснение в изложението следва да се приеме, че е със следното съдържание : необходимо ли е да се установи възлагане на работата на определени длъжностни лица, които с поведението си са причинили виновно и противоправно вреди на трети лица, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работа.Този въпрос покрива общият критерий за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, от.1 от ГПК, но не е налице допълнителния критерий, тъй като посоченото в изложението определение №1442/15.12.2012г. по гр. д.№1044/2012г. на ВКС, ІІІг. о., което е постановено по реда на чл.288 от ГПК, не е задължителна съдебна практика на ВКС или практика на тричленен състав, постановил решение по чл.290 от ГПК/т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК/.

Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по третата група въпроси, тъй като въззивният съд не е постановил акта си в отклонение от посочените в изложенията две решения на гражданска и търговска колегия на ВКС, в които е прието, че : Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи.Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени.

Въззивният съд е изложил подробни мотиви, че поведението на служителите на банката е било виновно и противоправно, тъй като в отклонение от съдебното удостоверение, издадено от наказателния съд, са предоставили непоискана информация, която съставлява банкова тайна по смисъла на ЗКИ.Този извод се основава на съдържанието на издадената справка от ответника.Изводът за претърпени от ищеца неимуществени вреди е обоснован от разпитаните по делото свидетели и заключението по допуснатата по делото СМЕ.Отчетено е тяхната заинтересованост, изложени са мотиви в коя част се дава вяра на техните показания и в коя не.Показанията им са съобразени с останалите събрани по делото доказателства, вследствие на което са били кредитирани само в частта, в която се възпроизвеждат пряко възприети факти и обстоятелства.

От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №343 от 20.03.2023г. по в. гр. д.№3193/2022г. на Софийския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: