1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2259
София, 10.05.2024 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.04.2024 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4186/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
С решение №167/29.03.2023г., постановено по в. гр. дело №1099/2022г. по описа на Благоевградски окръжен съд е потвърдено решение № 261 от 18.05.2022 г., постановено по гр. д.№1178/21 г. по описа на Районен съд-Благоевград, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Ц. К. Т., А. К. Т. и Л. К. Л. искове за признаване за установено по отношение на ответницата Е. Л. М., че всеки един от ищците е собственик на частта над уважената част от по 1/6 ид. ч. за всеки от ищците до пълния претендиран размер от по 1/3 ид. ч. от УПИ ***в кв.***с площ от 542 кв. м. по плана на [населено място], общ.С., както и е потвърдено решение № 448 от 28.07.2022 г., постановено по гр. д.№1178/21г. на РС-Благоевград, с което е отхвърлена молбата на ищците за допълване на решение №261 от 18.05.2022г. в частта относно искането им по чл.537, ал.2 ГПК.
Против въззивното решение в срок е постъпила касационна жалба от Ц. К. Т., Л. К. Л. и А. К. Т., чрез адв. Д. Б.. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, предложение трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.
От ответницата по касационната жалба Е. Л. М., чрез адв. Е. Д., е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Страните претендират присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.
Производството по делото е образувано по предявен от Ц. К. Т., А. К. Т. и Л. К. Л. иск за признаване за установено по отношение на ответницата Е. Л. М. правото на собственост при равни квоти - по 1/3 от 1/2 ид. ч. от УПИ *** в кв.***с площ от 542 кв. м. по плана на [населено място] и са поискали на основание чл. 537,ал.2 ГПК да бъде отменен констативният нотариален акт, с който ответницата е призната за собственик на основание наследство върху тази 1/2 ид. ч. от описания УПИ.
С решение №261 от 18.05.2022 г. първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ответницата Е. Л. М., че всеки един от ищците е собственик, на основание наследствено правоприемство от баща им К. Л. Т., починал на 22.05.2017г., като последният от своя страна е бил пряк наследник /едно от двете деца/ на дядото и бабата на ищците Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г. на по 1/6 ид. ч. от УПИ *** в кв.***с площ от 542 кв. м. по плана на [населено място], общ.С. като е отхвърлил исковете им за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от по 1/3 ид. ч., а с решение, постановено в производство по чл.250 ГПК е отхвърлил молбата на ищците за допълване на решение №261 от 18.05.2022г. в частта относно акцесорното им искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Решението на районния съд в частта му, с която са призната права на ищците – по 1/6 от целия УПИ не е обжалвано, а предмет на въззивна проверка е било решението в отхвърлителната му част и същото е потвърдено.
Касаторите поддържат, че въззивният съд не се е произнесъл по предмета на спора, с който е бил сезиран, като излагат доводи, че предмет на спора са само правата на ответницата, за които тя се е снабдила с констативен нотариален акт, но не и останалата 1/2 ид. ч. от имота.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационното обжалване - вероятна недопустимост на въззивното решение, доколкото е налице несъответствие между формулирания с исковата молба петитум и диспозитива на съдебното решение.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №167/29.03.2023г., постановено по в. гр. дело №1099/2022г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 50 лв.
УКАЗВА на касаторите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: