1 № 2463

гр. София, 21.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 4193 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 131 от 31.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1502/2021 г. на Софийски апелативен съд, като краен резултат ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432 КЗ на Д. К. К. сумата от 48 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 30.05.2017 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2019 г. до окончателното плащане. Искът на Д. К. К. е отхвърлен за разликата над 48 000 лв до пълната претендирана сума от 70 000 лв.

Подадена е касационна жалба от Д. К. К. срещу отхвърлителната част на въззивното решение – за сумата над 48 000 лева до претендирания размер 70 000 лв. Д. К. К. счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси, първия и третия преформулирани като въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства от значение за неимуществените вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия? Твърди се противоречие с ППВС № 4/1968 г.; 2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение...