О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№779

Гр. София, 28.03. 2024г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия М. К. т. д. № 1556 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. С. чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. С. срещу решение №64/18.04.2023г. по в. гр. д.№414/2022г. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 274/20.07.2022 г. по гр. д. № 772/2021г. на Окръжен съд Русе и касаторът И. С. С. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 80 332,55 лв., представляваща изплатени от Гаранционния фонд обезщетение и лихви върху него за причинени неимуществени вреди на увреденото лице В. Д. Б., вследствие настъпило на 28.09.2013 г. ПТП, причинено от И. С. С. с л. а. „БМВ 318” с рег. [рег. номер на МПС] без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност, както и разходи за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва и разноски.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд изобщо не е обсъдил две от възраженията му относно предпоставките за регресното право на Гаранционния фонд, а именно ПТП да е по негова вина и автомобилът да е без застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че съгласно кредитираната автотехническа експертиза, като водач на МПС не е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП, а пострадалият В. Б. е имал възможност да види приближаващият се автомобил и да изчака. Сочи, че воденото наказателно производство е приключило със заключение, че е налице случайно деяние, което изключва виновното му поведение като водач. Според касатора становището на въззивния съд, че прекратителното определение на прокуратурата не попада сред актовете по чл. 300 ГПК е неправилно. Поддържа и че за процесния автомобил е била сключена валидна застраховка на 17.06.2013г. с ЗК „Лев инс“ АД и е платена първата вноска, но застрахователният агент погрешно бил въвел номер на рамата на автомобила, но всички други данни съответстват. Поддържа, че липсата на изричен диспозитив спрямо третото лице –помагач в приключилото производство по к. т.д. №746/2017г. не може да го обвърже относно липсата на валидно застрахователно правоотношение. Твърди, че не е получавал книжа по горепосоченото дело. Поддържа и че неправилно въззивният съд е приел, че не е направено възражение за лошо водене на делото, напротив, същото се извеждало от съдържанието на отговора и становищата му, като подробно описва в какво се изразява процесуалното бездействие на Гаранционния фонд като ответник. Изтъква и че неправилно е бил конституиран като трето лице по горепосоченото дело. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на исковете.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност и при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като поставя следния въпрос, който сочи, че е от значение за развитие на правото.

1. „Влезлите в сила определения на наказателния съд, с които са потвърдени постановления на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство в случаите на чл. 24, ал.1, т.1 НК във връзка с чл. 15 НК – случайно деяние, задължителни ли са за гражданския съд по отношение на вината?“

Ответникът по касационната жалба – Гаранционният фонд оспорва жалбата в подадения отговор от 11.07.2023г. чрез адв. М. П., като претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и отхвърляне на жалбата.

Третото лице – помагач ЗК „Лев инс“ АД не е подал отговор и не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, АС – В. Т. е приел, че от констативния протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали № 1106/28.09.2013 година е видно, че на 28.09.2013 г. в [населено място], в 16.30 часа, по [улица]е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на мотопед „К. Х. , с рег. [рег. номер на МПС] , с водач В. Д. Б. и лек автомобил „БМВ 318И” с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от И. С. С.. Приел е, че от представена справка от базата данни на Информационен център към Гаранционния фонд се установява, че за лек автомобил „БМВ 318”, с рег. [рег. номер на МПС] е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД „Бул инс“ АД, прекратена на 12.05.2013г.

Апелативният съд е приел, че по предявени от В. Д. Б. искове е образувано гр. дело № 6523/2015 г. на Софийски градски съд, развило се с участието на ответника И. С. С., конституиран като трето лице помагач на страната на Гаранционния фонд, като с решение по делото от 14.04.2016г. „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на пострадалия В. Д. Б. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е, че решението е потвърдено с решение № 2103/9.11.2016г. по в. гр. д. № 3356/2016 г. на Апелативен съд София. С решение № 183/22.12.2017г. по т. д. № 746/2017г. на Върховния касационен съд е отменено решение № 2103/9.11.2016 г. по гр. д. № 3356/2016г. на Апелативен съд София в частите, с които е уважен предявен от В. Д. Б. иск по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) против „ЗД „Бул инс“ АД за 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва; оставена е без разглеждане претенцията на В. Д. Б. против Гаранционния фонд по чл. 288, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането (отм.) за сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, за разноските, отхвърлен е предявеният иск срещу „ЗД „Бул инс“ АД и вместо това е осъден Гаранционният фонд да заплати на основание чл. 288, ал. 1, точка 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането (отм.) на В. Д. Б. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие, станало на 28.09.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2015г., на адвокат Вихър Н. – сумата 5 203.60 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Въззивният съд е приел, че Гаранционният фонд е заплатил сумата 71 668.95 лева въз основа на издаден изпълнителен лист по влязлото в сила решение по горепосоченото дело по сметка на частен съдебен изпълнител М. Б. с район на действие – Софийски градски съд, по образуваното изпълнително дело, превел е и сумата 8 663.60 лева по сметка на адвокат Вихър Н. – процесуален представител на пострадалия В. Д. Б..

АС – В. Т. е приел, че И. С. С. е обвързан от мотивите на влязлото в сила Решение № 183/22.12.2017 година по т. д. № 746/2017 година по описа на Върховния касационен съд в отношенията му със страната, която го е привлякла (Гаранционният фонд) и не може да ги оспорва под предлог, че страната (Гаранционният фонд) зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви обстоятелства или доказателства, каквато хипотеза не се установява. Посочил е, че задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ГПК обвързва страните и съда, пред който е висящо следващото по време дело, като единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на основание чл. 223, ал. 2, изречение първо от ГПК, каквото е приел, че не е релевирано с отговора на исковата молба и във въззивната жалба. С оглед горното е приел, че е обвързан относно предпоставките за ангажиране на отговорността на виновния водач и не може да ги пререшава.

АС-В. Т. е посочил, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е задължително за гражданския съд – същото не е сред актовете на наказателния съд, които обвързват гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК. С оглед изложените мотиви е приел, че предявеният от Гаранционния фонд иск за осъждане на И. С. С. да плати изплатените суми на пострадалия В. Д. Б. при пътнотранспортно произшествие, станало на 28.09.2013 г., с правно основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм. – 1.01.2016 година) е основателен и доказан и е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т. е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Поставеният процесуален въпрос не е основание за допускане до касация, тъй като макар да е обусловил мотивите на въззивния съд, който е приел, че не е обвързан от акта на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, на който се позовава касаторът. Налице е константна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на II т. о, решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на IV г. о. и др., съгласно която макар да са официални документи, актовете на органите на досъдебното производство не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице и нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд, съответно приравнените на същата актове, и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство. В случая въззивният съд не е процедирал в противоречие с горепосочената практика, като не е възприел акта на органа на досъдебното производство за прекратяване на наказателното производство и направеното в него заключение, че е налице случайно събитие. Според решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК и др., случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Вредоносният резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение на деликвента, което се презюмира от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Горецитираната практика, с която се е съобразил апелативният съд, изключва бланкетно поддържаното и необосновано от касатора наличие на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.

ВКС намира при служебната проверка, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Доводите на касатора за неправилност на правните изводи на въззивната инстанция преповтарят съображенията в касационната жалба, но биха били относими към твърдяна неправилност в хипотезите на чл. 281 от ГПК, но не и във фазата на селекция по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал.1 от ГПК.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва решението да се допуска до касация. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът не е заявил искане за присъждане на такива, поради което също не му се следват.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №64/18.04.2023г., постановено по в. гр. д. №414/2022г. на Апелативен съд – В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.