О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4255

гр. София, 23.09.20252025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 3167 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищцата по делото Л. Б. П., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. П. Ш. срещу определение № 879/11.07.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 652/2025 г. на Софийския окръжен съд (СОС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателката срещу (т. е. потвърдено е) определение № 224/10.06.2025 г. по гр. дело № 722/2024 г. на Свогенския районен съд (СвРС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело.

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на същото.

В изложението към частната касационна жалба, също чрез адв. Ш., като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) следва ли в производството по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, когато първоинстанционният съд при връчването на препис от исковата молба установи, че ответникът по иска е починал преди образуването на делото, да остави исковата молба без движение и да укаже по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК на ищцовата страна да посочи наследниците на починалия ответник, след което да конституира същите като ответници, на основание чл. 227 от ГПК; 2) съставлява ли отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК своеобразно продължение на вече образуваното по реда на част V „Изпълнително производство“ от ГПК, изпълнително дело; 3) в кой процесуален момент се конституират страните по същия този негаторен иск – при образуване на изпълнителното дело пред съдебния изпълнител или от съда при завеждането на исковата молба; 4) в понятието „производството по делото“ по смисъла на чл. 227 от ГПК включва ли се и изпълнителният процес по смисъла на част V „Изпълнително производство“ от ГПК; и 5) как следва да постъпи съдът, пред който е заведен иск с правно основание и по реда на чл. 439 от ГПК, когато при връчване на препис от исковата молба установи, че ответникът по иска и взискател по изпълнителното дело е починал преди завеждането на исковата молба, но съдебният изпълнител по изпълнителното дело не е конституирал до момента неговите наследници. По отношение на първия от тези въпроси от страна на жалбоподателката се навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като се поддържа, че въззивният съд разрешил този въпрос в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 1/2010 от 30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на останалите четири въпроса жалбоподателката навежда допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като излага съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона (петия въпрос) и за развитието на правото (останалите три въпроса). Навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, като поддържа, че въззивният съд не приложил процесуалноправни норми, които следвало да приложи – да конституира служебно, като ответници по иска, наследниците на починалия първоначален ответник-взискател, съгласно чл. 227 от ГПК, или да даде по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК указания на жалбоподателката-ищца да насочи иска си срещу надлежните ответници-наследници.

За да постанови обжалваното въззивно определение, СОС е установил, че първоинстанционното производство по делото пред СвРС е било образувано по искова молба на жалбоподателката срещу К. П. И., с която е предявен иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че правото му на принудително изпълнение за сумата 16 497.20 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея до окончателното й погасяване, както и лихва в размер 11 506.11 лв., съставляващи общо задължение на ищцата по изпълнителен лист № 135/15.04.2014 г., издаден по гр. д. № 135/2012 г. на СвРС, по който е образувано изп. д. № 20197920400036, е погасено по давност. От служебно извършената от районния съд справка, въззивният съд е установил още, че ответникът К. П. И. е починал на 28.09.2021 г. – преди датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.09.2024 г. При така установените обстоятелства, СОС е намерил, че районният съд правилно е прекратил производство по делото, като е приел, че искът се явява недопустим, съгласно чл. 130 от ГПК. За този свой решаващ извод въззивният съд е изложил следните съображения: Процесуалната правоспособност обуславя възникването на правото на иск и е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. При проверката на тези предпоставки съдът изхожда не от твърденията на страните за тяхното наличие, а от обективното им съществуване, като правни качества на страните. В случая, към момента на подаване на исковата молба е липсвала процесуална правоспособност на ответника – неговата смърт е предхождала подаването на исковата молба. Недопустимо е провеждане на исково производство при първоначална липса на правен субект, ако ответникът е починал преди подаване на исковата молба, а това обуславя невъзможността да възникне процесуално правоотношение по отношение на починалия ответник. Ето защо не съществува и правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани на мястото му като ответници. Единствено в хипотезата, когато смъртта настъпи в течение на висящ процес, тя дава повод за правоприемство в процеса, съгласно чл. 227 от ГПК, но настоящият казус не попада в нейния обхват. Когато ответникът е починал преди завеждане на делото, е недопустимо неговите наследници да се конституират като страна на основание чл. 227 от ГПК, тъй като правоприемството в процеса е възможно, само ако е възникнало валидно процесуално правоотношение. В този случай не се касае и за нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена по реда на чл. 129 от ГПК, а за липса на изначална процесуална правоспособност, която е абсолютна положителна предпоставка за предявяване на иск и за възникване на процесуално правоотношение. За тези свои изводи и съображения въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС – определение № 576/12.10.2010 г. по ч. гр. д. № 458/2010 г. на IV-то гр. отд., решение № 221/22.02.2012 г. по търг. д. № 1161/2010 г. на II-ро търг. отд. и т. 2 от ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на така мотивираното въззивно определение.

Видно от гореизложеното, въззивният съд е дал отрицателен отговор на първия поставен от страна на жалбоподателката процесуалноправен въпрос (следва ли в производството по отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, когато първоинстанционният съд при връчването на препис от исковата молба установи, че ответникът по иска е починал преди завеждането на делото, да остави исковата молба без движение и да укаже по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК на ищеца да посочи наследниците на починалия ответник, след което да конституира същите като ответници, на основание чл. 227 от ГПК); като е споделил решаващия извод на първата инстанция, че производството по иска по чл. 439 от ГПК, предявен от жалбоподателката срещу починалия преди това ответник, подлежи на прекратяване поради недопустимост на иска, СОС е дал разрешение и на част от последния процесуалноправен въпрос (как следва да постъпи съдът, пред който е заведен иск по реда на чл. 439 от ГПК, когато при връчване на препис от исковата молба установи, че ответникът по иска и взискател по изпълнителното дело е починал преди завеждането на исковата молба). В мотивите си въззивният съд не е обсъждал обстоятелството, посочено в края на последния въпрос (че до момента на предявяването на иска съдебният изпълнител не е конституирал по изпълнителното дело наследниците на починалия взискател-ответник), нито пък е дал разрешение на някой от останалите три процесуалноправни въпроса, поставени от страна на взискателката (съставлява ли отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК своеобразно продължение на вече образуваното по реда на част V „Изпълнително производство“ от ГПК, изпълнително дело; в кой процесуален момент се конституират страните по този иск – при образуване на изпълнителното дело пред съдебния изпълнител или от съда при завеждането на исковата молба; в понятието „производството по делото“ по смисъла на чл. 227 от ГПК включва ли се и изпълнителният процес по смисъла на част V „Изпълнително производство“ от ГПК), като същите са и без никакво значение за процесуалната недопустимост на иска на жалбоподателката, предявен срещу починал ответник (последното следва и от цитираните по-долу разяснения, дадени в относимата към настоящия случай задължителна практика на ВКС). Следователно, общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение е налице само по отношение на първия процесуалноправен въпрос и посочената по-горе част от последния процесуалноправен въпрос, поставени от страна на жалбоподателката (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 6/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).

По отношение на тези два процесуалноправни въпроса обаче не са налице сочените от страна на жалбоподателката допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд е разрешил тези въпроси в пълно съответствие с приложимата в случая задължителна практика на ВКС (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 2 и т. 4 от ТР № 6/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), на която СОС и изрично се е позовал в мотивите към обжалваното определение. С посочената там т. 2 от ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск, както и че исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В мотивите към тази точка от тълкувателния акт изрично е разяснено и следното: Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 от ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 от ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 от ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници.

Горните задължителни указания и разяснения се отнасят до всяко исково производство, включително и до особеното такова по реда на чл. 439 от ГПК, както е приел и въззивният съд, съобразявайки с това възприетите от него разрешения на обсъжданите два процесуалноправни въпроса – първия и последния в изложението на жалбоподателката. Изтъкваната от нейна страна особеност на това исково производство, че страните по него съвпадат със страните в изпълнителното производство, тъй като ищецът-длъжник се домогва да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че поради факти, настъпили след издаването и стабилизирането на изпълнителното основание, вече не съществува материалното субективно гражданско право на взискателя-ответник, което е предмет на принудителното изпълнение, по никакъв начин не променя горните изводи. При смъртта на взискателя, именно поради липсата на правосубектност на същия, освен, че се прекратява процесуалното правоотношение с него в рамките на изпълнителното производство, е налице и абсолютна процесуална пречка да възникне процесуално правоотношение с него, когато той бъде посочен от длъжника-ищец като ответник по отрицателния установителен иск, предявен по реда на чл. 439 от ГПК – както е разяснено и в цитираната по-горе т. 2 и мотивите към нея от ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Именно съгласно тези разяснения, и тъй като съгласно общата разпоредба на чл. 26, ал. 1 от ГПК единствено ищецът може да посочи ответника в исковото производство, включително в това по реда на чл. 439 от ГПК, то когато ответникът-взискател е починал преди подаването на исковата молба в съда, поради невъзможността да възникне процесуално правоотношение с него в рамките на съдебното исково производство, процесуалното правоприемство в рамките на изпълнителното производство, уредено в чл. 429, ал. 1, предл. 1 от ГПК (между взискателя и неговите наследници), не може да доведе до процесуално правоприемство по чл. 227 от ГПК, което предпоставя вече възникнало процесуално правоотношение именно с посочения от ищеца ответник по иска – при неговото предявяване, а такова в тези случаи няма. Също съгласно цитираните задължителни разяснения, дадени в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, тази липса на първоначална процесуална легитимация на починалия ответник като страна в исковия процес, не съставлява и нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, която да може да бъде поправена по реда на чл. 129 от ГПК, респ. – не може да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на такива недостатъци. В този случай недостатъкът е неотстраним, тъй като починалият ответник е изначално ненадлежен такъв – той не е правен субект и е невъзможно да се конституира като страна по делото. Поради това жалбоподателката неоснователно се позовава на задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 5 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2010 от 30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС, в които е разгледана различна хипотеза на ненадлежен ответник по делото – поради това, че в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът излага твърдения, сочещи на правен интерес да търси защита срещу определено лице, а петитумът на исковата молба е насочен срещу друго лице. Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с тези тълкувателни актове, именно в този случай е налице нередовност на исковата молба – поради противоречие между обстоятелствената й част и петитума й, вследствие на което посоченият в петитума на исковата молба правен субект (лице), макар и конституиран по този начин като ответник по делото съгласно чл. 26, ал. 1 от ГПК и с него да е възникнало процесуално правоотношение, той се явява ненадлежен ответник, тъй като ищецът (според собствените му твърдения) няма правен интерес да води иска си срещу него, а не поради това, че такъв ответник изобщо не съществува като правен субект в правния мир и изначално с него е невъзможно да възникне процесуално правоотношение, какъвто е случаят по настоящото дело, по отношение на който приложимият тълкувателен акт е т. 2 от ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, на който се е позовал въззивният съд, а не сочената от страна на жалбоподателката задължителна практика на ВКС, която е неотносима и към поставените от нея процесуалноправни въпроси. Напълно несъстоятелно е и позоваването от страна на жалбоподателката на особеното мнение, изразено от един от съдиите по т. 2 от ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

От гореизложеното следва, че не е налице и сочената от страна на жалбоподателката очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Изводите на въззивния съд, че в случая не е налице процесуално правоприемство по чл. 227 от ГПК и че исковата молба не е нередовна, а с нея е предявен изначално недопустим иск срещу починал ответник, не са очевидно неправилни както поддържа жалбоподателката, а както стана ясно са изцяло съобразени с относимата и приложима в случая задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 2 от ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Съдът не намира наличие и на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 879/11.07.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 652/2025 г. на Софийския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: