О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3413

гр. София, 03.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4221/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 71307 от 31.07.2023 г. на М. А. М., [населено място], чрез пълномощника адвокат Е. К.-П., срещу въззивно решение № 2786/23.05.2023 г. по гр. д. № 2036/2023 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е произнасяне „свръх петитум“, когато ищецът е определил (изложени факти, обстоятелства и твърдения в обстоятелствената част, и конкретизиран размер в петитума на исковата молба) размер на исканата защита на правото на „запазена част“ по чл. 30 ЗН и е претендирал от съда възстановяването й в размер, различен от законово определения (по-малък), а съдът е възстановил в различен от претендирания размер (по-голям), без да е имало надлежно изменение на заявения първоначално иск по реда на чл. 214 ГПК, относно размера на претендираното право; 2. Нарушено ли е „диспозитивното начало“ (чл. 6, ал. 2 ГПК) от съда при иск по чл. 30 вр. чл. 29 ЗН, когато е дал защита в повече...