О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60464

гр. София, 05.10.2021 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2201 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. М. от [населено място] против решение № 215/23.07.2020г. по в. т.д. № 253/2020г. на Апелативен съд–П., с което, след отмяна на решение № 101/20.02.2020г. по т. д.№ 481/2019г. на Окръжен съд–Пловдив, поправено с решение № 107/21.02.2020г., е признато за установено по предявения иск по реда на чл.422, ал. 1 ТПК, че Г. А. М. дължи на П. Н. Н. сумата от 50 000 лева по запис на заповед, издаден от Г. А. М. на 09.05.2007г., с падеж 09.11.2015г.; ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2018 г. /датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното им изплащане, за която сума е издадена заповед № 223/10.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 17788/18 г. на Районен съд–Пловдив, като на касатора са възложени и разноските по делото, включая заповедното производство.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа възражението си за нищожност на менителничното задължение на основание чл.486, ал.2 ТЗ, тъй като падежът в процесната записа на заповед е определен по два начина –на конкретна дата /09.11.2015г./ и на предявяване. Претендира направените разноски за всички инстанции.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, П. Н. Н. от [населено място], в...