ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2720

Гр. София, 23.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова ч. т. д. № 164 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Т. Баков срещу определение № 854 от 31.05.2024 г. по ч. гр. д. № 331/2024 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено протоколно определение от 28.03.2024 г. по гр. д. 2014/2023 г. по описа на РС - Плевен, с което е допълнено постановеното на 29.02.2024 г. определение по същото дело, като е оставено без уважение възражението на ответника И. Т. Баков за липса на компетентност за българския съд да разгледа съдебния спор по гр. д. 2014/2023 г. по описа на РС – Плевен.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт в противоречие с процесуалния закон, практиката на ВКС по приложението му, в нарушение на правилата на Регламент (ЕС) 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, както и че съдебният акт е необоснован. Изтъква, че въззивният съд не е изпълнил задължението си, очертано и в задължителната съдебна практика по ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. 6/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при въведените оплаквания и заявени доказателствени искания да събере относимите и допустими доказателства, необходими за установяване на обективната истина досежно местоживеенето на физическото лице, ответник по делото. Излага, че в отклонение от правилата на Регламент (ЕС) 1215/2012 г. въззивният съд е приел, че валидно с клаузата на чл....