при участието на секретаря Б. Л. постави на разглеждане тълкувателно дело № 11 по описа за 2012 г. на ОСГК, докладвано от съдията ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Тълкувателното дело е образувано с Разпореждане от 25.06.2012 г. на заместник-председателя на Върховния касационен съд въз основа на искане от Председателя на Върховния касационен съд до Общото събрание на Гражданска колегия по чл. 125 ЗСВ за постановяване на тълкувателно решение по следния въпрос:

Ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.

В практиката на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, са застъпени противоречиви становища по въпроса.

Според едното становище нотариалният акт, с който се признава право на собственост или други вещни права върху недвижим имот, е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща доказателствена сила досежно признатото от нотариуса право; оборването на тази доказателствената сила е в тежест на оспорващата страна.

Според другото становище констативният нотариален акт не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за това кой е титуляр на правото на собственост; при оспорване на тази констатация на нотариуса страната, в чиято полза е издаден акта, следва да докаже фактите, обуславящи съответното придобивно основание.

Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд приема следното:

Нотариалното производство, имащо за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за правото си, е уредено в чл. 587 ГПК. Касае се до охранително производство, посочено в чл. 569, т. 2 ГПК, различно от производството по извършване на правни сделки с нотариални актове - чл. 569, т. 1 ГПК и...