Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: Ю. Р. К. С. при секретар Р. А. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 5058/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от O. International Transport Kft срещу решение № 898/12.02.2024 г., постановено по адм. д. № 2906/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу заповед № РД-14-644 от 16.02.2023 г., издадена от началника на отдел Контрол в регионална дирекция Автомобила администрация София в Изпълнителната агенция Автомобилна администрация, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство Мерцедес с рег. № [рег. номер] с прикачено към него ремарке TIRSAN с рег. № [рег. номер], до заплащане на наложената глоба с наказателно постановление и осигуряване но водач, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 3,, б. в и б. г от Закона за автомобилните превози.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна началникът на отдел Контрол в Регионална дирекция Автомобилна администрация София не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Установено е, че на 16 февруари 2023 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, гражданинът на Р. Т. A. S., около 19:47:43 ч. в гр. София на около 100 метра от автомагистрала Тракия, в посока Казичане, управлява моторно превозно средство Мерцедес с рег. № [рег. номер] с прикачено към него ремарке, като извършва международни превози на товари с лиценз по маршрут Р. Т. Р. Унгария, като е установено, че за 24 часовият период от 14 часа и 40 минути на дата 10.02.2023 г. до 14 ч. и 40 м. на дата 11.02.2023 г. след края на предходната ползвана нормална дневна почивка, водачът не е ползвал намалена дневна почивка от минимум 9 последователни часа, като намалението е 5 часа. За посочения период водачът е ползвал почивка от 4 часа, като нарушението е установено от карта на водача. Установено е, че водачът е без сертификат по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 на Министерството на транспорта. За тези нарушения е било издадено наказателно постановление № 42-0005432 от 16.02.2023 г. на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. г и т. 3, б. в от Закона за автомобилните превози е наложена принудителната административна мярка спиране от движение на моторното превозно средство с прикачено към него ремарке до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава-членка на Европейския съюз или отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на търговското дружество е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. в и б. г от Закона за автомобилните превози за налагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно.

Първоинстанционният съд при правилно установени факти, е направил правилни правни изводи.

Спор по фактите по отношение на извършеното нарушение между страните не съществува. Такъв спор не е съществувал между страните и в производството пред първата съдебна инстанция. Спор не е съществувал по отношение на обстоятелството, че на 16 февруари 2023 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, гражданинът на Р. Т. A. S., около 19:47:43 ч. в гр. София на около 100 метра от автомагистрала Тракия, в посока Казичане, управлява моторно превозно средство Мерцедес с рег. № [рег. номер] с прикачено към него ремарке, като извършва международни превози на товари с лиценз по маршрут Р. Т. Р. Унгария, като е установено, че за 24 часовият период от 14 часа и 40 минути на дата 10.02.2023 г. до 14 ч. и 40 м. на дата 11.02.2023 г. след края на предходната ползвана нормална дневна почивка, водачът не е ползвал намалена дневна почивка от минимум 9 последователни часа, като намалението е 5 часа. За посочения период водачът е ползвал почивка от 4 часа, като нарушението е установено от карта на водача. Установено е, че водачът е без сертификат по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 на Министерството на транспорта. Отричане на тези осъществили се факти не се съдържа и в жалбата, подадена пред първоинстанционния съд, доколкото оплакванията, съдържащи се в подадената пред първоинстанционния съд жалба се основат на издадена от некомпетентен административен орган заповед за налагане на принудителна административна мярка и нарушено право на защита. Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. в от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство с което се извършва международен превоз на товари, когато превозното средство се управлява от водач, гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, който не отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава членка на Европейския съюз, или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4. Принудителната административна мярка съобразно б. г се налага при превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Р. Б. до заплащането на наложената с наказателното постановление за извършеното нарушение. Касационното оплакване, съдържащо се в касационната жалба е обосновано с обстоятелството, на отмяна на наказателното постановление № 42-0005432 от 16.02.2023 г. Посоченото касационно основание е неоснователно, доколкото съобразно чл. 142 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Тази съдебна инстанция определя оплакването като неоснователно и доколкото действието на наложената принудителна административна мярка е до заплащането на наложената глоба с наказателното постановление. Дори и последващото заплащане на глобата е основание за прекратяване на действието на принудителната административна мярка занапред и не води до отпадане на основанието за налагането й с обратна сила. Като неоснователно се определя и оплакването, съдържащо се в касационната жалба, за неосигуряване на търговското дружество на преводач за участие в административното производство, като в тази насока са правилни изводите на първоинстанционния съд. Член 26, ал. 1 от АПК се намира в глава пета Издаване на индивидуални административни актове, раздел първи Индивидуални административни актове. Съобразно чл. 22, т. 1 от АПК, производството по раздел първи не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно, или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Процесната мярка има предварително изпълнение, допуснато поо силата на закона чл. 107, ал. 3 от Закона за автомобилните превози. Прилагането на чл. 26, т. 1 от АПК би лишило от смисъл принудителните мерки по чл. 106а от Закона за автомобилните превози, при съобразяване на обстоятелството, че основната им цел е незабавно преустановяване на нарушението. По същата причина не е необходимо извършването на нарушението да е установено с влязъл в сила ат.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 898/12.02.2024 г., постановено по адм. д. № 2906/2023 г. по описа на Административен съд София град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ РАЕВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА