Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: М. З. К. Б. при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 6411/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на О. Н. А. посочен в жалбата като роден на [дата]., гражданин на Мароко, ЛНЧ [номер] принудително настанен в СДВНЧ, със съдебен адрес гр.София , , чрез адв.Я. К., срещу решение № 2747/25.04.2024 г. постановено по адм. дело № 3008/2024 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му, срещу Заповед № 4078 ПАМ-57 от 06.03.2024 г. на директора на РДГП Драгоман към ГДГП-МВР, с която на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 ЗЧРБ е настанен принудително в СДВНЧ към Д. М. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му.

Ответникът директор на РДГП Драгоман към ГДГП-МВР, не ангажира становище по спора.

Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия касационен състав приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата, подадена от О. Н. А., срещу Заповед№4078 ПАМ-57 от 06.03.2024 г. на директора на РДГП Драгоман, с която на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 ЗЧРБ е настанен принудително в СДВНЧ към Д. М.

От докладна записка рег. №4078р-3453 от 06.03.2024 г. на полицейски органи в сектор СТД при РДГП Драгоман е установено, че за времето от 19:00 часа на 05.03.2024 г. до 07:00 часа на 06.03.2024 г. е проведено наблюдение на границата. Около 20:25 часа служителите на РДГП Драгоман установили нарушение на граничния режим в района на 9-ти км, с посока на движение от гр.Драгоман, извършено от лек автомобил марка Волксваген, модел Пасат, с рег. [рег. номер]. Посоченото МПС било последвано от служебен автомобил с включен светлинен и звуков сигнал, но същото ускорило скоростта си и водачът му отказал да спре. Автомобилът бил спрян принудително около 20:30 часа на 05.03.2024 г. в граничната зона, в района на 7-ми км от АМ Европа, с посока на движение от гр.Драгоман към линията на държавната граница. Като водач на лекия автомобил бил установен български гражданин. В задната част на автомобила, при видимо демонтирани седалки, били установени девет лица от мъжки пол, отговарящи на профила незаконен мигрант.

Сред тях е посочен жалбоподателят О. Н. ЛНЧ [номер], роден на [дата]. , гражданин на Мароко, с издадена РКЧ [номер], валидна до 04.04.2023 г. За чуждите граждани е установено, че не са обект на издирване, специфичен контрол, задачи и/или ограничение. За жалбоподателя е установено, че е с прекратено производство на бежанец.

В приемо-предавателен протокол рег. № 4078р-3513 от 06.03.2024 г. на РДГП Драгоман и СДВНЧ-София е посочено, че чуждият гражданин О. Н. , роден на [дата]., гражданин на Мароко, е без документ за самоличност.

Представена е Заповед рег. № УРИ-5377З-1516 от 15.12.2022 г. на началник група Миграция в ОДМВР С. З. с която на О. Н., , гражданин на Мароко, роден на [дата]., на основание чл.41, т.1 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ е наложена ПАМ връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна.В заповедта е посочено, че лицето не може да удостовери влизането и пребиваването си в страната ни по законоустановения ред, няма осигурена издръжка и необходимите средства, осигуряващи възможност за обратно връщане, както и, че е без документи за самоличност.

С оспорената Заповед рег. № 4078 ПАМ 57 от 06.03.2024 г. на директора на РДГП Драгоман към ГДГП-МВР, на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 ЗЧРБ чужденецът е настанен принудително в СДВНЧ към Д. М. Заповедта е мотивирана с пречки да се изпълни Заповед рег. №УРИ-5377З-1516 от 15.12.2022 г., поради това, че чужденецът не притежава документи за пребиваване, средства да напусне страната и може да се укрие.

За да отхвърли обжалването на заповедта за налагане на ПАМ съдът е констатирал, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по чл.44, ал.1 ЗЧРБ и е мотивирана от фактическа и правна страна, приел е също, че са налице данни по смисъла на чл. чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ, при наличие на втората хипотеза Опасност от укриване.

Постановеното решение е правилно, по изложените в него подробни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал.8 и ал. 10 ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Съгласно 1, т. 4в ДР ЗЧРБ, опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да се съдържат в установяванията, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличието на предходни нарушения на обществения ред, предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията му или че не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, като ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. Посочените в цитираната норма факти и обстоятелства не са изчерпателно изброени, поради което за всеки конкретен случай с оглед събраните доказателства, следва да се прецени налице ли е опасност от укриване на чужденеца. В случая по делото е безспорно установено, че по отношение на О. Н. А., посочен в жалбата като роден на [дата]., гражданин на Мароко, ЛНЧ[ номер], принудително настанен в СДВНЧ, са налице такива конкретни фактически данни, които сочат на опасност от укриване-същият не притежава документ за самоличност и за пребиваване, както и средства да напусне България. На следващо място, обстоятелствата по установяване на чуждия гражданин-без документи за самоличност, укрит в автомобил, който се е насочил към държавната граница, заедно с други чужденци свидетелства, че лицето вече се е опитало да се отклони от изпълнението на наложената му мярка по ЗЧРБ. С това са изпълнени предпоставките по чл.44, ал.6 ЗЧРБ - спрямо чужденеца е наложена ПАМ по чл.39а, ал.1, т.2 ЗЧРБ и е налице опасност от укриване по смисъла на пар.1, т.4в от ДР на ЗЧРБ-лицето не разполага с документи, удостоверяващи самоличността му, а данни за евентуални нарушения на установения в страната обществен ред се съдържат в прил. по преписката докладна записка рег.№4078р-3453 от 06.03.2024 г., тъй като лицето е установено в близост до държавната граница. Правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че самоволното отклонение на лицето в хода на административното производство за международна закрила също е указание за изпълнение на предпоставките по чл44 ал.6 от ЗЧРБ вр. с пар.1 т.4в от ДР на ЗЧРБ.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Съдът е събрал всички допустими и относими доказателства, които е подложил на обстоен анализ и е установил правно-релевантните факти.

Неоснователни са и оплакванията за нарушение на закона. Първоинстанционният съд, анализирайки наличните доказателства по преписката, е отчел установените правно-релевантни факти и е формирал съответстващи на фактите правни изводи. Административният орган правилно е установил, че въпросният чужденец пребивава незаконно на територията на Р. Б. налице е влязъл в сила административен акт, с който е прекратено производството за международна закрила. Като е формирал извод, че са събрани доказателства за това, че жалбоподателят, като не разполага с легитимни документи за самоличност и средства за пребиваване, както и за напускане на България и предвид обстоятелствата по установяване на чуждия гражданин-без документи укрит в автомобил, насочен към държавната граница, съвместно с други чужденци, е доказвано действително, че е налице опасност от укриване и възпрепятстване на изпълнението на наложената му ПАМ, първоинстанционният съд е основал решението си на установени факти по делото. В съдебното производство не са доказани факти и обстоятелства, изцяло в тежест на доказване на касатора. Правилно решаващият съд е преценил като неоснователна претенцията на касатора за приложение на чл.44 ал.5 от ЗЧРБ, излагайки обосновани мотиви, споделени напълно от настоящата касационна инстанция, към които съдът препраща, на основание чл.221, ал.2 от АПК. Следва да бъдат споделени и изводите на съда относно приложението на нормата на чл.15, 1 от Директива 2008/115/ЕО. В случая не е нарушена и максималната продължителност на задържането по чл.15, пар.6 от Директивата от шест месеца.

Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразността на оспорената пред него заповед за принудително настаняване на чужденец. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Такива не са поискани от ответника по касация, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2747/25.04.2024 г. постановено по адм. дело № 3008/2024 г. на Административен съд-София град .

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА