Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София срещу решение № 5774/12.10.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5250 по описа за 2018 г. в частта, с която е изменен и отменен ревизионен акт № Р-22002217001613-091-001/15.01.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Конкретни са оплакванията за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон при разрешаване на спора за определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2011 г. до 2014 г. и размера на данъчната загуба за 2015 г. в привръзка с извършена с РА корекция на счетоводни грешки при текущо отчитане на разходи за консултантски услуги. Според касатора не са налице предпоставките за отчитане на разходи във връзка с консултантски услуги в ревизираните периоди. Ревокира тезата си от постановения от юрисдикционния акт при оспорването на РА по административен ред за дължимо отнасяне на разходите към себестойността на придобития финансов актив, а при липса на придобити финансови активи разходите да бъдат отразени в периоди, в който предприятието черпи изгода от консултантските услуги. Като неправилни определя и изводите на съда за неправомерно коригиране на декларирания от ревизираното лице счетоводен финансов резултат със сумата на получени от „МНИ“ ООД дивиденти, тъй като с РА такава корекция не е правена. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация “Би файненс“ ЕООД, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С...