Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Р., против решение № 53 от 02.07.2018 г., постановено по адм. дело № 81 по описа за 2018 г. на Административен съд - Разград, с което е отменено решение № 1012-16-6/1 от 21.02.2018 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърдено с него разпореждане № РЖ-5-16-00356062 от 21.12.2017 г. на Ръководителя на контрола на разходите на ДОО.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 9, ал. 2, т. 3, чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът „Алекс“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. К., обл. Разград, е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Разградския административен съд е решение № 1012-16-6/1 от 21.02.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Р., потвърждаващо разпореждане № РЖ-5-16-00356062 от 21.12.2017 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО, за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № РА-5-16-00345827 / 17.11.2017 г., с което „Алекс“ ООД, гр. К., обл. Разград, е задължено да внесе сумата 8963.80 лв., от която 8020.00 лв. представлява нанесена на ДОО щета от неправилно изплатени на М.М парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете през времето от 12.11.2015 г. до 26.12.2016 г., и 943.80 лв. – лихви.

С постановеното решение Разградският административен съд е отменил оспорените актове, след като е приел, че към датите на настъпване на осигурителните събития - 12.11.2015 г., 26.12.2015 г. и 26.12.2016 г., М.М е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО с право на парични обезщетения за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и за отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст по чл. 52а от КСО. При извършената преценка на осигурителните права на лицето съдът е установил, че то е започнало трудовата си дейност на 10.08.2015 г. по силата на сключения с "Алекс" ООД трудов договор, а на 17.08.2015 г. е излязло в неплатен отпуск за срок от 62 работни дни. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО осигурителното правоотношение е продължило до 28.09.2015 г. през първите 30 работни дни от разрешения неплатен отпуск. След 28.09.2015 г. осигурителното правоотношение е прекъснато съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от КСО. Това прекъсване на осигурителното правоотношение е продължило до 11.11.2015 г., когато е изтекъл разрешеният неплатен отпуск работни дни. На основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО прекъснатото осигурително правоотношение е било възобновено на 12.11.2015 г. Същия ден - 12.11.2015 г., когато М.М е следвало да се яви на работа, тя е представила болничен лист № 1479494 за временна неработоспособност от 12.11.2015 г. до 27.12.2015 г. На 12.11.2015 г. тя отново е придобила статута на "осигурено лице", независимо че не е полагала реално труд, тъй като за този ден тя е имала действащ трудов договор. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО създава основание за ангажиране отговорността на физическите лица или на юридическите лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход.

В разглеждания случай е установено, че М.М е сключила валиден трудов договор и реално е упражнявала трудова дейност от 10.08.2015 г. до 16.08.2015 г. вкл. Времето на първите 30 работни дни от разрешения на осигуреното лице неплатен отпуск се зачитат за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. По аргумент от чл. 10, ал. 2 от КСО през следващите 32 работни дни от разрешения неплатен отпуск, които не се зачитат за осигурителен стаж, осигуряването на лицето е прекъснато, като дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Трудовото правоотношение между страните не е било прекратено, както и възникналото осигурително правоотношение. Основанието за осигуряване не е отпаднало и е било възобновено на първия работен ден, следващ изтичането на неплатения отпуск. На този ден лицето е изпаднало в състояние на временна неработоспособност, удостоверено с издаден болничен лист. При наличие на валиден трудов договор, чиято действителност не е била оспорена по реда на чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда, наетото по трудов договор лице има качеството на осигурено. Лицето е започнало трудова дейност в изпълнение на трудовия договор съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, ползвало е надлежно разрешен отпуск по реда на Кодекса на труда, след което осигуряването му е продължило и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО (§ 1, т. 3, изр. 2 от ДР на КСО).

Гореизложените съображения подкрепят извода на първоинстанционния съд, че на държавното обществено осигуряване не е причинена щета от неправилно извършени осигурителни разходи. Следва да се добави, че подаваните от осигурителя удостоверения по образци приложение № 9 и приложение № 10 към Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета с ПМС № 188 от 20.07.2015 г., отразяват данни относно правото на парично обезщетение според преценката на осигурителя. Отразените данни не обвързват осигурителния орган, който на основание чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба извършва преценка на правото въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори" и др. По настоящето дело липсват констатации относно подадената от осигурителя информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване на конкретното лице към 11.11.2015 г. Административният орган не е упражнил контролните функции по чл. 29 от наредбата да уведоми осигурителя за необходимостта от представяне на документи и изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения. Предвид тези обстоятелства, дори и да е налице щета от неправилно извършени осигурителни разходи, не може да се приеме, че тя е в пряка причинна връзка с действия или бездействия на осигурителя.

Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и като ги е отменил, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски в размер на 780 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 02.07.2018 г., постановено по адм. дело № 81 по описа за 2018 г. на Административен съд – Разград.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Р., да заплати на „Алекс“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. К., обл. Разград, разноски в размер на 780.00 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.