Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Г.С от [населено място], чрез пълномощника му адв. В.С, срещу заповед № 8121К-2055 от 07.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Министерството на вътрешните работи поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочи, че на основание § 69 от преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ПЗР на ЗИДМВР) служебното му правоотношение на служител в МВР по реда ЗМВР е преобразувано в служебно правоотношение по ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Статутът му се урежда от ЗДСл, а не от ЗМВР, съответно за него са приложими общите условия за придобиване на право на пенсия по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а не тези по чл. 69 от КСО, приложим за държавните служители по ЗМВР. В този смисъл не са налице основания за приложение на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като към момента на издаване на заповедта има навършени [възраст] и не е налице едната от двете изисуеми в кумулация предпоставки по чл. 68 от КСО – навършена възраст от 64 години. Не е приложима разпоредбата на чл. 69 от КСО, като е ирелевантно и обстоятелството, че получава пенсия на друго правно основание – по чл. 74 от КСО. Моли за отмяна на атакувания индивидуален административен акт за прекратяване на служебното му правоотношение и претендира...