Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. В., чрез юрк.. Г срещу Решение № 1765 от 01.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2030/2018 г. по описа на Административен съд Варна с доводи за неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна му. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Ответната страна – Д.Д, от [населено място] изразява становище за неоснователност, неправилност и необоснованост на касационната жалба. Счита, че съдебното решение следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Варна е осъдил ОД на МВР Варна да заплати на Д.Д, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 300 (триста) лева, както и разноски по делото в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 5947 от 14.08.10 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР-Варна, на Д.Д са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл.183, ал. 4, т. 6, пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.104а ЗДвП, глоба...