Производството е по чл. 208 и чл. 229 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Централен“, община П., чрез неговия пълномощник, срещу решение № 1269/07.06.2018 г. по адм. д. № 749/2018 г. на Административен съд - Пловдив и частна жалба на „Градски транспорт – Пловдив“ АД, чрез неговия представител, срещу определение № 539/14.03.2018 г. по същото дело.

Решението се оспорва като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му от съда и присъждане на разноски.

В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението.

Ответникът по касационната жалба – „Градски транспорт – Пловдив“ АД в писмено становище чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна.

Ответникът по частната жалба – кметът на район „Централен“, община П., не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените касационна и частна жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Градски транспорт – Пловдив“ АД срещу заповед № РД-17-1874/13.12.2017 г. на кмета на район „Централен“, община П., с която на основание чл. 195 ал. 6 от ЗУТ е наредил да бъде премахната „въздушно-контактна мрежа“, находяща се по бул. „Копривщица“, от бул. „Шести септември“ до колелото на бул. „Копривщица“ с ул. „Младежка“ и самото отклонение, гр. П., тъй като поради естествено износване и други обстоятелства строежът е застрашен от самосрутване и е опасен за здравето и живота на гражданите.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

По съществото на спора, съдът счита, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че при издаване на заповедта е нарушена процедурата по чл. 196 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.Аистративният орган формално е спазил реда по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначавайки комисия със задача да провери състоянието на сградата. Комисията не е дала възможност на собственика на определената за премахване мрежа да изрази писмено становище относно състоянието на сградата, което същите да са представили към преписката, както и не изслушала заинтересованото лице. От заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание е изведен извод, че процесната мрежа не е в нарушение на нормативните изисквания и не е опасна за здравето и живота на гражданите, противно на констатациите в изготвения от комисията протокол и заповедта. При липса и на двете кумулативно необходими предпоставки за издаване на заповедта, съдът е формирал извод за нейната материална незаконосъобразност. Решението е правилно.

Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 195, ал. 6 от ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Освидетелстването на такива строежи се извършва от съответна комисия, назначена от кмета на общината, която може да действа служебно или по искане на заинтересувана страна, като изготвя протокол за състоянието им и предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат - чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.Стелно премахването на строеж е уредено като крайна мярка в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за поправяне и заздравяване на строежа.

В конкретния случай назначена комисия от кмета на общината е изследвала процесната сграда и е установила, че процесните кабелни мрежи са неизползваеми и не отговарят на техническите изисквания на приложение №8 към чл. 55, ал. 1 от Наредба 2 от 29.06.2004 на МРРБ, тъй като поради нестопанисване, атмосферните влияния и естественото износване са загубили годността си за нормална експлоатация, застрашени са от самосрутване и са станали опасни за живота и здравето на гражданите. Състоянието на въздушно-контактната мрежа е изследвано и в съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е изготвило заключение в обратна насока – тролейбусната мрежа не е в нарушение нормативната уредба, не представлява непосредствена опасност за гражданите и подлежи на евентуално поправяне и заздравяване. От изложеното се установява, че спорният строеж не е самосрутващ се и че е налице техническа възможност за ремонт и възстановяване на мрежата.

Правилно съдът кредитира заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, което сочи за възможност за поправяне и заздравяване на кабелната мрежа. Заключението е обективно и в съответствие със събраните по делото доказателства, а такива които да ги опровергават не са ангажирани. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с първото изискване на нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, приложима за строежи опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение.

В административното производство по чл. 195, ал. 6 ЗУТ на изследване задължително подлежи и възможността за поправянето или заздравяването на строежа, респективно тази невъзможност по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ. В случая в нарушение на цитираната норма комисията не е изслушала заинтересуваното лице. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, както и да изслуша заинтересованите лица преди да отрази констатациите си в съставения протокол, като тази процедура е нарушена, както е приел и съдът. Окончателен извод дали строежа подлежи на заздравяване не се съдържа и в процесната заповед.

След като не е налице нито една от кумулативно изискуемите в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесните съоръжения действително е материално незаконосъобразна.

Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за материално и процесуално незаконосъобразен административен акт и го е отменил, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила.

С оглед горното обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По частната жалба:

С жалбата пред първоинстанционния съд е направено особено искане пред съда за спиране допуснатото от административния орган по реда на чл. 60, ал. 1 АПК предварителното изпълнение на заповедта. Съдът е приел, че предварителното изпълнение е по силата на закона на основание чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ. Разглеждайки искането в процедура по чл. 166, ал. 4 АПК е приел, че не са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение, поради което е оставил без уважение направеното искане. Така постановеното определение е правилно.

Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ подадените пред съда жалби не спират изпълнението на заповедите по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо административния орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът може да постанови спиране изпълнението на тази категория заповеди. Правомощието по чл. 195, ал. 6 ЗУТ компетентният административен орган упражнява в защита на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В тежест на оспорващия в тези случаи е да докаже, че възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда е налице. Правилно съдът е приел, че в искането за спиране не са представени доказателства за евентуалното настъпване на установени по вид и размер вреди, за да се направи преценка за тяхната значителност или непоправимост. Бланкетно изложените доводи за настъпване на значителни и трудно поправими вреди не водят до извод за наличието на основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение.

С оглед горното, определението, с което е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, като законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1269/07.06.2018 г. по адм. д. № 749/2018 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 539/14.03.2018 г. по адм. д. № 749/2018 г. на Административен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.