Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „И. А“ ООД, ЕИК 175337153, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Люлин“, бл. 906, вх. В, ет. 1, ап. 50 и съдебен адрес: бул. „А. Си“ № 231, ет. 8, ап. 8/, подадена чрез процесуалния му представител адв. В.Б, против решение № 6092 от 24.10.2018 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 9012/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22002216007153-091-001/18.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта му, потвърдена с решение № 1119/17.07.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 4 786.92 лв.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК – необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, жалбоподателят иска неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. М и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения:

Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма.

С РА е отказано право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и след направени корекции на резултатите за отделните данъчни периоди са установени на ревизираното дружество „И. А“ ООД задължения за ДДС в общ размер 208 956.68 лв. и лихви – 54 297.33 лв. Предмет на оспорване пред АССГ е РА, с който са установени на дружеството задължения за ДДС в общ размер – 181 526.77 лв. и съответните лихви, след изменението му от решаващия орган. С него е отказано право на приспадане на ДДС по фактури, издадени от 9 доставчика – „ГРАНТЕК“ ЕООД, „“ВИ ЕМ МИ“ ЕООД, „ЕНТРИМА ЛИНКС“ ЕООД, „РАЙКОММЕРС“ ЕООД, „ЕС ЕЛ ДЖЕЙ“ ООД, „ГЛОБАЛ ТУР“ ЕАД, „ПАНАРОЙАЛ“ ЕООД, „Е. К. Г“ ЕООД и „ГАЛАКТИКА КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД.

Отказано е право на приспадане на ДДС в размер на 8 655.20 лв. по 4 фактури, издадени от „ГРАНТЕК“ ЕООД през м. февруари 2015 г., описани в РД на стр. 7 и стр. 8, с предмет „СМР по договор съгласно акт образец 19“; отказано е право на приспадане на ДДС по 5 фактури, издадени от “ВИ ЕМ МИ“ ЕООД през м. февруари 2015 г., описани в РД на стр. 10, в размер на 9 090 лв. с предмет „СМР по договор съгласно акт образец 19“; отказано е право на приспадане на ДДС по фактура № 187/29.10.2010 г., издадена от „ЕНТРИМА ЛИНКС“ ЕООД, с предмет СМР – доставка и монтаж на окачен растарен таван – 242 кв. м. с ед. ц. 27.50 лв. и обща стойност – 6 655 лв.; доставка на дървен материал и монтаж на покрива – 24 кв. м. с ед. ц. 105 лв. и обща стойност – 2 520 лв., хидроизолация „Еласта – червена“ 80 бр. кофи по 20 кг. с ед. ц. 65.20 лв. и обща стойност – 5 216 лв. и ДДС – 2 878.20 лв.

За да потвърди РА в тази част, административният съд е изложил следните мотиви: От доставчиците при насрещните проверки не са представени доказателства за материална, кадрова и техническа обезпеченост. Липсват доказателства за това кой и кога е извършил процесните строителни услуги и за това, че доставчиците са осчетоводили разходи във връзка с тях. Не са представени доказателства за закупени материали и тяхното транспортиране. Вещото лице по назначената ССЕ не е извършило проверка на счетоводствата на доставчиците. Представените от ревизираното лице в ревизионното производство документи /фактури, приемо-предавателни протоколи и договори/ са частни документи без достоверна дата и доказателствената им тежест следва да се преценява заедно с всички, събрани по делото доказателства.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ в тази част като неправилно. Представените от „И. А“ ООД договори, сключени с “ВИ ЕМ МИ“ ЕООД, и протоколи /акт обр. 19/ за установяване изпълнението и приемането на извършени СМР на обект „Автосервиз“ дават възможност за индивидуализиране на строителните услуги, а протоколите доказват извършването им от доставчиците, съответно – приемането им от възложителя. Автентичността им не е оспорена от ответника в съдебното производство. Според ССЕ разходите за СМР на автосервиза, който е ползван по договор за наем, от жалбоподателя са осчетоводени като нематериален актив с амортизации за срока на договора, а именно – 3 години. Ревизията е повторна и е проведена във връзка с решение № 1687/27.09.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, с което е отменен първоначалният РА с № Р-22221915008074-091-001/19.07.2016 г. в частта по ЗДДС. Решението на решаващия орган е приложено по делото на л. 85-л. 90. От същото се установява, че във връзка с искането за представяне на документи от „ВИ ЕМ МИ“ ЕООД с № П-22220615206530-040-001/02.12.2015 г. са представени след срока документи, описани в РД – договори за СМР и актове обр. 19. “ВИ ЕМ МИ“ ЕООД е с основен предмет на дейност „строително-ремонтни и монтажни дейности“ и има трима работника, назначени по трудов договор. От „ГРАНТЕК“ ЕООД също са представени доказателства във връзка с искане № 222212155206193-040-001/19.11.2015 г. В даденото писмено обяснение е посочено, че счетоводителката е в чужбина и поради това не могат да се представят всички, поискани документи, т. е. макар да не е включил процесните фактури в дневника си за продажбите за м. февруари 2015 г., доставчикът потвърждава извършването на услугите. На „ЕНТРИМА ЛИНКС“ ЕООД искането е връчено по реда на чл. 32 ДОПК при повторната ревизия и от него действително не е дадено писмено обяснение, както и не са представени документи. Начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика и включването на фактурите в дневника за продажбите за данъчния период, в който са издадени, не е основание за отказ на правото на данъчен кредит при сега действащия ЗДДС, за разлика от отменения. Именно поради това, невключването на 4-те процесни фактури в дневника за продажбите на „ГРАНТЕК“ ЕООД не е основание за отказ на правото на данъчен кредит на жалбоподателя, както и липсата на представени от доставчиците доказателства за кадрова и техническа обезпеченост. За да се признае това право, е необходимо да е доказано осъществяването на доставките и използването им от получателя във връзка с неговата независима икономическа дейност – за следващите му облагаеми доставки или като разход за дейността, участващ при формирането на стойността на предоставянето от него услуги в случая – авторемонтни такива /виж в този смисъл т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11, Боник/. То може да се откаже при доказани от жалбоподателя предпоставки, посочени по-горе, само ако от страна на приходната администрация се предоставят обективни данни за извършена измама от страна на самото ревизирано лице или от негов доставчик, за която той е знаел или е трябвало да знае /т. 38 и т. 39 от същото решение/. В т. 28 от същото решение СЕС посочва, че въпросът за това дали данъкът е внесен или не от доставчика е без значение за правото на приспадане. Що се отнася до протокол с № 1157746/07.02.2017 г., на който се позовава решаващият орган, същият не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 50, ал. 1 ДОПК, тъй като не е подписан от посоченото в него лице от името на ревизираното дружество, а освен това не е описан в описа на приложените към РА документи.

По така изложените съображения решението е неправилно и в частта му, в която е потвърден РА за отказано право на приспадане по фактури за доставки на части и материали за ремонти на автомобили, във връзка с които предаването и получаването на стоките е удостоверено с двустранно подписани от доставчика и получателя приемо-предавателни протоколи, а ССЕ установява завеждането им по сметка 302 „Материали“, съответно – изписване и влагане в извършваните от ревизираното дружество услуги за ремонт на автомобили по сключените от него договори със застрахователни дружества, представени по делото и проверени от експерта, както и описи на материали за всяка услуга, възлагателни писма и калкулации на вложените материали. Това са фактурите от следните доставчици:

- Фактура № 187/29.10.2010 г., издадена от „ЕНТРИМА ЛИНКС“ ЕООД, с предмет „автобоя, кит, лак и др.“ на стойност 34 713.17 лв. и ДДС – 6 942.63 лв.;

- фактура № 289/30.09.2010 г., издадена от „РАЙКОММЕРС“ ЕООД с ДДС – 4 037.12 лв.;

- фактура № 19/26.07.2011 г., издадена от „ЕС ЕЛ ДЖЕЙ“ ЕООД, с ДДС – 1 802 лв.;

- фактури, издадени от „ПАНАРОЙАЛ“ ЕООД, с ДДС – 19 867.59 лв. Към всяка от фактурите, издадени от „ПАНАРОЙАЛ“ ЕООД, има приложени приемо-предавателни протоколи, противно на посоченото в РД, а твърдението на приходните органи, че подписът на С.Н, която ги е подписала от името на дружеството – доставчик, не съответства на подписа в спесимена, публикуван в ТР, поради което не е положен от нея, не е доказано по предвидения за това в ГПК процесуален ред, а именно чрез оспорване на тези частни документи като неавтентични.Същото се отнася и до подписа на Г.П върху складовата разписка към фактурата, издадена от „РАЙКОММЕРС“ ЕООД.

По отношение на тези фактури настоящата касационна инстанция преценява като неправилни изложените от първоинстанционния съд мотиви за потвърждаване на РА, а именно – непредставянето на документи, доказващи закупуването на материалите от доставчиците и тяхното транспортиране, още повече, че твърденията на жалбоподателя са за извършен транспорт със собствени превозни средства, във връзка с което той представя пътни листове.

Решението на АССГ е правилно в останалата му част, в която е потвърден РА относно отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Е. К. Г“ ЕООД, по фактурите, издадени от „ГАЛАКТИКА КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД и по фактурите, издадени от „ГЛОБАЛ ТУР“ ЕАД. Правилно е приел съдът, че осъществяването на доставките по тези фактури не е доказано. От страна на жалбоподателя са представени само фактурите. Те не съдържат подписи на посочените в тях лица, представляващи дружествата – доставчици и ревизираното дружество, поради което е неоснователен доводът му, че самите фактури доказват предаване и приемане на описаните в тях стоки. Влагането на материали от вида на описаните във фактурите при предоставянето на авторемонтните услуги от „И. А“ ООД на неговите клиенти не е достатъчно, за да бъде признато правото му на приспадане на ДДС по тях.

По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА относно отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „ГРАНТЕК“ ЕООД, „“ВИ ЕМ МИ“ ЕООД, „ЕНТРИМА ЛИНКС“ ЕООД, „РАЙКОММЕРС“ ЕООД, „ЕС ЕЛ ДЖЕЙ“ ООД и „ПАНАРОЙАЛ“ ЕООД, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. В останалата част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски на страните се присъждат за двете съдебни производства в съответствие с уважената и отхвърлената част от жалбата.

Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6092 от 24.10.2018 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 9012/2017 г., В ЧАСТТА му, в която е отхвърлена жалбата на „И. А“ ООД, ЕИК 175337153, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Люлин“, бл. 906, вх. В, ет. 1, ап. 50 против РА № Р-22002216007153-091-001/18.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, относно отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „ГРАНТЕК“ ЕООД, „“ВИ ЕМ МИ“ ЕООД, „ЕНТРИМА ЛИНКС“ ЕООД, „РАЙКОММЕРС“ ЕООД, „ЕС ЕЛ ДЖЕЙ“ ООД и „ПАНАРОЙАЛ“ ЕООД, и установените във връзка с това задължения за ДДС и лихви, а в частта за разноските, за разликата над 3 812.54 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ РА № Р-22002216007153-091-001/18.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта му относно отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „ГРАНТЕК“ ЕООД, „“ВИ ЕМ МИ“ ЕООД, „ЕНТРИМА ЛИНКС“ ЕООД, „РАЙКОММЕРС“ ЕООД, „ЕС ЕЛ ДЖЕЙ“ ООД и „ПАНАРОЙАЛ“ ЕООД, и установените във връзка с това задължения на „И. А“ ООД за ДДС и лихви. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „И. А“ ООД, ЕИК 175337153, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Люлин“, бл. 906, вх. В, ет. 1, ап. 50 ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП разноски по компенсация в размер на 3 554.30 лв.

Решението не подлежи на обжалване.