Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба от „ДС Агро груп“ ЕООД, с. Д., община С., област Б.д, подадена чрез адв. Х.Г, срещу решение № 809 от 30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 856/2017 г. от Административен съд – Благоевград. С него е отхвърлена жалбата на „ДС Агро груп“ ЕООД против заповед № 03-РД/1060 от 23.05.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД № 01/04/1/0/03218 от 08.06.2015 г. с предмет на инвестицията „Изграждане на животновъдна ферма за отглеждане на млечни овце и техните приплоди в землището на с. Д., община С.“. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се и разноски.
Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не ангажира становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че поради липса на касационните основания по чл.209, т.3 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК за процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Благоевградския административен съд е било образувано по жалба на „ДС Агро груп“ ЕООД срещу заповед № 03-РД/1060 от 23.05.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане, подадено от жалбоподателя с ИД № 01/04/1/0/03218 от 08.06.2015 г. и с предмет на инвестицията „Изграждане на животновъдна ферма за отглеждане на млечни овце и техните приплоди в землището на с. Д., община С.“. Като причина за отказа е посочено, че при извършени административни проверки от страна на ДФЗ, по заявлението за подпомагане, подадено от „ДС Агро груп“ ЕООД с управител С. Догмуш, е констатирана аналогия с друг кандидат по подмярка 4.1 - „ДС А. Ил“ ЕООД с управител К. Догмуш, изразена в следните обстоятелства: 1. Двата проекта са възложени на един и същ проектант на една и съща дата; 2. Анексите към договорите за изпълнение са с една и съща дата и са със сходно съдържание; 3. Договорите за изпълнение са от една и съща дата и са със сходно съдържание; 4. Един и същ е избраният изпълнител за СМР; 5. Договорите за доставка на зоотехническо оборудване са от една и съща дата и са със сходно съдържание. Сумата на тези договори е идентична. Договорът за доставка между „ГВ Агри“ ЕООД и „ДС Агро груп“ ЕООД представлявано от С. Догмуш е подписан от К. Догмуш – управител на „ДС А. Ил“ ЕООД.Дорът между „ГВ Агри“ ЕООД и „ДС Агро груп“ ЕООД е подпечатан и с официалния печат на „ДС А. Ил“ ЕООД. В посочения договор като телефон за контакт е оставен номер, който е същият като на К. Догмуш. Адресите за доставка за закупената по този договор техника е идентичен и при двамата бенефициенти; 6. Приложението към договорите на бенефициентите с „ГВ Агри“ ЕООД е напълно идентично като условие и цена; 7. Един и същ е консултантът по двете проектни предложения – „Дивна–Н“ ЕООД.Дорите между него и бенефициентите са идентични като съдържание и дата. Една и съща е цената на услугата. Договорите са придружени от идентично запитване за оферта. Проектите съдържат един и същ протокол за решение за избор на консултант по проекта, от една и съща дата, с едно и също съдържание и оформление; 8. Протоколът от решението за избор на оферта и при двамата бенефициенти е с идентично съдържание, вид, набор на текст. Избраният изпълнител отново е един и същ. Датата на избора е една и съща, като тя съвпада с деня на подписване на договора и при двамата бенефициенти; 9. Идентично е запитването за оферта за консултантски услуги като дата и съдържание; 10. Видно от приложените скици, имотите на двамата бенефициенти се намират в един общ действащ стопански двор в с. Д.. Съгласно справка от службата по вписвания двата имота са придобити в един и същи ден, техните УПИ са последователни; 11. Визите за строеж са издадени на една и съща дата – 02.06.2015 г. Исканията за тези визи също са от един и същи ден. Продажбата на имотите е извършена на една и съща дата, при един и същ нотариус, при едни и същи продавачи и упълномощени лица. Актовете по вписване са от една и съща дата; 12. По договорите за покупко-продажба на имотите бенефициентите се представляват от едно и също упълномощено лице – Д.А; 13. Продавач по договорите за покупко-продажба на имотите на бенефициентите е едно и също лице – И. Догмуш, баща на С. Догмуш и К. Догмуш; 14. Разрешенията за строеж са последователни и от една и съща дата; 15. Обектите по двата проекта са комплекс от селскостопански сгради и съоръжения, разположени в УПИ I, II и III за К. Догмуш и УПИ IV и V за С. Догмуш; 16. Двете юридически лица са с едно и също седалище и адрес на управление, с идентичен телефон и електронна поща за кореспонденция; 17. Голяма част от техниката, предмет на инвестицията в двете проектни предложения, е идентична по вид, марка и модел; 18. Налице е сходство при издаденото становище от БАБХ и при двамата бенефициенти.
В мотивите си административният орган, въз основа на установените в хода на извършените проверки обстоятелства, е посочил, че между управителите и еднолични собственици на двете дружества съществува родствена връзка, която налагала извод, че физическите лица съгласуват поведението си с цел да упражнят влияние върху търговските решения на съответните предприятия, което изключвало възможността тези предприятия да се считат за икономически независими едно от друго. Това позволявало умишлена координация и съгласувани действия за постигане на определена, несъответна на целите на финансиране инвестиционна цел. Този тип връзка между двамата кандидати се считала като икономическо положение на предприятия, които са образувани от група физически лица с пряк или непряк контрол върху вземане на решенията в дадените предприятия чрез възможността да се упражнява господстващо влияние върху тях. С това, както и с обстоятелството, че инвестиционните намерения на двамата кандидати се извършвали в съседни имоти в едно и също населено място – с. Д., община С., както и че към датата на кандидатстване двете дружества са осъществявали цялата си дейност на един и същ съответен пазар чрез отглеждане на една и съща култура – тикви, с което са обосновали изпълнение на изискването на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9 или Наредбата), административният орган е стигнал до извод за свързаност на двете предприятия по смисъла на чл.4, ал.8 във вр. с ал.5, т.3 ЗМСП. В оспорената заповед е записано още, че инвестиционните намерения на двамата кандидати са за изграждане на животновъдна ферма за отглеждане на млечни овце с капацитет на двата животновъдни обекта 300 бр. овце, порода „Асаф“, като включените инвестиционни разходи в двата проекта били напълно идентични като марка, модел и цена. Предвид това и представените бизнес планове, бъдещата земеделска дейност на кандидатите била отглеждане на млечни овце за производство на овче мляко, което отново налагало извод за осъществяване на дейността от двамата кандидати на един и същ съответен пазар.
Административният орган е установил, че заявлението на „ДС А. Ил“ ЕООД е одобрено за финансиране и между това дружество и ДФЗ е сключен договор с общ размер на одобрената финансова помощ 1 937 167, 39 лв., с което бил достигнат максималният размер на финансовата помощ за периода на прилагане на ПРСР 2014-2020 г. Поради това, като основание за отказа за финансиране е посочил и чл.15, ал.2 и 9 от Наредбата, които определят максималния размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 – 2020 г.
Като правни основания на процесната заповед са посочени разпоредбите на чл.39, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 3 и чл.11, ал.1 и ал.2 във връзка с чл. 15, ал.2 и ал. 9 от Наредба № 9/21.03.2015 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон и неговата цел. Съдът е цитирал решение по дело № С-434/2012 г. на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване, с което е дадено разрешение на принципния въпрос за тълкуване на понятието „изкуствено създадени условия". Позовал се е на приетото с него, че чл.4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. В настоящия случай, доказателствата по делото сочели на наличие на обективни, и субективни елементи в поведението на кандидата по смисъла на решението на Съда на ЕС. При разглеждане на обстоятелствата в конкретния случай от обективна страна се налагал извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, не може да се постигне, а предвид субективния елемент, безспорно било установено, че целта е била получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане. Доказателствата по делото и по-конкретно съдържанието на проектните предложения на двете дружества - „ДС Агро груп“ ЕООД и „ДС А. Ил“ ЕООД установявали наличие на изкуствено създадени условия по смисъла на чл.11, ал.1 и били основание за прилагане на чл.39, ал.1, т.2 от Наредбата. Според съда, налице били индиции за един общ проект, предмет на заявленията за подпомагане на двете дружества, и този проект бил разделен на два по-малки с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансовите средства, който е предоставен от Съюза и който не можел да бъде надвишаван, ако проектът е един единствен. Всички обстоятелства водели до извод за наличие на улики за умишлено съгласувани действия.
Съдът не е кредитирал дадените в хода на съдебното производство показания на свидетели, за които е приел, че са заинтересовани от изхода на спора лица, които са в роднинска връзка с управителя на оспорващото дружество.
По делото е било прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), които съдът е кредитирал като съответни на приетите по делото писмени доказателства и неоспорени от страните. Вещото лице е извършило съпоставка на: предмета на инвестицията по двата проекта, включително видовете дейности, за които се кандидатства; местонахождението на двете инвестиционни намерения; изпълнението на инвестиционните намерения по проектите, включително изпълнителите; проектантите и консултантите по двете инвестиционни предложения; датата на сключване на договорите, респ. анексите; паричното самоучастие на кандидатите по двата проекта при реализиране на инвестиционните намерения.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, включително и на приетите основно и допълнително заключение по ССЕ съдът е стигнал до извод за наличие на улики за умишлено съгласувани действия от страна на управителите на двете дружества, с оглед на което е приел, че правилно на оспорващия е отказано финансиране, и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно.
От данните по делото се установява, че „ДС Агро груп“ ЕООД с управител С. Догмуш е подало заявление за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с ИД № 01/04/1/0/03218 от 08.06.2015 г., с предмет на инвестицията: „Изграждане на животновъдна ферма за отглеждане на млечни овце и техните приплоди в землището на с. Д., община С.“, с общ размер на финансовата помощ 2 796 244,62 лв. Инвестиционното намерение е за изпълнение в УПИ IV и V в квартал 39 по действащия парцеларен план на Стопански двор в м. „Кюреница“ на с. Д..
„ДС А. Ил“ ЕООД с управител К. Догмуш е подало заявление за подпомагане по същата подмярка с ИД № 01/04/1/0/03259 от 08.06.2015г. с предмет на инвестицията: „Изграждане на животновъдна ферма за отглеждане на млечни овце и техните приплоди в землището на с. Д., община С.“ на обща стойност 2 796 244,62 лв. Това заявление е одобрено за подпомагане и е сключен договор за предоставяне на финансова помощ от 11.02.2016 г. с размер на помощта 1 937 167, 39 лв. Инвестиционното намерение ще се изпълнява в УПИ I, II и III в квартал 39 по действащия парцеларен план на Стопански двор в м. Кюреница на с. Д..
Безспорно е установено също, че управителят и едноличен собственик на капитала на оспорващото дружество „ДС Агро груп“ ЕООД - С. Догмуш и управителят и едноличен собственик на капитала на „ДС А. Ил“ ЕООД – К. Догмуш, са братя. Двете дружества са подали заявления по една и съща подмярка, а от приложените по делото бизнес-планове, с които те са кандидатствали се установява пълна аналогия на инвестиционните намерения. Същите са за изграждане на овцеферма с максимален капацитет от 800 броя млечни овце, порода Асаф. Предвидени са абсолютно еднакви по вид и стойност разходи, доставка на еднакво зоотехническо оборудване и еднакъв стопански инвентар за нуждите на стопанството.
От приложените по делото визи за проектиране, издадени на основание чл.140, ал.1 ЗУТ от Дирекция „УТИП“ при О. С, се установява, че УПИ I, II, III, IV и V са съседни и се намират в общ стопански двор.
Това, заедно с останалите посочени от административния орган обстоятелства, че: двата проекта са възложени на един и същ проектант на една и съща дата; анексите към договорите за изпълнение са с една и съща дата и са със сходно съдържание; договорите за изпълнение са от една и съща дата и са със сходно съдържание; един и същ е избраният изпълнител на СМР; договорите за доставка на зоотехническо оборудване са от една и съща дата, със сходно съдържание и стойност, като за сключването им са отправени оферти до едни и същи лица; и по двете проектни предложения консултант е едно и също лице като договорите между него и бенефициентите са идентични като съдържание, стойност и дата; договорите са придружени от идентично запитване за оферта, а проектите съдържат един и същ протокол за решение за избор на консултант по проекта, от една и съща дата, с едно и също съдържание и оформление; визите за строеж са издадени на една и съща дата по искания от един и същи ден; продажбата на имотите е извършена на една и съща дата, при един и същ нотариус, при едни и същи продавачи и упълномощени лица, а разрешенията за строеж са последователни и от една и съща дата, действително дават индикация за действия от страна на управителите на двете дружества, целящи получаване на двойно финансиране за един проект. В същото време следва да се отчете, че последните изброени обстоятелства сами по себе си не могат да се приемат като пораждащи съмнение за изкуствено създаване на условия за финансиране на проектите. Тези данни, както вече беше отбелязано, могат да се тълкуват като даващи индикация за аналогия само в съвкупност с останалите. При това, правилно е прието, както от страна на административния орган, така и от административния съд, че съвпадението между предмета на инвестиционните проекти на „ДС Агро груп“ ЕООД и „ДС А. Ил“ ЕООД, пълната идентичност на проектите и цялата документация, мястото на изграждането, в контекста на установените отношения между управителите на двете дружества и еднолични собственици на капитала им – С. Догмуш и К. Догмуш, дават основание да се приеме, че е налице основанието по чл.11, ал.1 от Наредба № 9. По силата на тази разпоредба не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. В случая установените от административния орган обстоятелства и изчерпателно изброени в оспорената заповед водят до извод за наличие на улики за умишлено съгласувани целенасочени действия за заобикаляне на регламентираното в чл.15, ал.2 от Наредба № 9 условие и постигането и усвояването на субсидия, надвишаваща максимално допустимия размер, посредством привидното разделяне и кандидатстване по един проект с подаването на две отделни заявления за подпомагане, всяко от които формално отговаря на приложимите нормативни изисквания.
По отношение на посочената като правно основание за постановения отказ норма на чл.11, ал.2 от Наредбата, обосновано първоинстанционният съд е приел за недоказано, че двете предприятия са „свързани“ по смисъла на чл.4, ал.8 ЗСМП, доколкото не е налице нито една от изброените в този текст хипотези. При това съдът е стигнал до правилен извод, че липсва основание за приложение на чл.11, ал.2 от Наредба № 9, като това не се отразява на крайния извод за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като са изпълнени предпоставките, визирани в хипотезата на чл.11, ал.1 от същата наредба. При това, както правилно е приел и първоинстанционният съд, е било налице основанието по чл.39, ал.1, т.2 във вр. с чл.11, ал.1 от Наредба № 9 за постановения отказ за финансиране.
След като не е установено свързаност на лицата по смисъла на чл.4, ал.8 ЗМСП не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.15, ал.9 от Наредба № 9, по силата на която максималният размер на общите допустими разходи за периода на прилагане на ПРСР не трябва да надвишава размера, посочен в ал. 1 – 4, за кандидатите и/или ползвателите по чл. 7, ал. 1, т. 1, които са предприятия партньори и/или свързани предприятия по смисъла на ЗМСП (ЗАКОН ЗЗД МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ). В същото време обаче в случая намира приложение ал.2 на същия текст, на която органът се е позовал, за да обоснове отказа за финансиране и съгласно която максималният размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 – 2020 г. за един кандидат е левовата равностойност на 1 000 000 евро. След като е установено, че „ДС А. Ил“ ЕООД е сключило договор с ДФЗ за реализиране на инвестиция с предмет:„Изграждане на животновъдна ферма за отглеждане на млечни овце и техните приплоди в землището на с. Д., община С.“ с общ размер на одобрената финансова помощ 1 937 167,39 лв., с което е достигнат максималният размер на финансовата помощ за периода на прилагане на ПРСР 2014-2020 г., правилно на касатора е отказано финансиране по същия проект.
Съгласно чл.39, ал.1, т.2 от Наредба № 9 заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на несъответствие с целите и изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и заявените разходи, определени в тази наредба. Според чл.3 от същата наредба финансовата помощ по тази наредба се предоставя в съответствие с принципите на добро финансово управление, публичност и прозрачност. При тази регламентация правилен е възприетият от първоинстанционният съд извод за наличие, както на обективния, така и на субективния елемент в поведението на кандидата по смисъла на решението на Съда на ЕС по дело С-432/2012, като обективният се изразява в това, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната норма условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, а субективният елемент съответно - в намерението да се получи предимство, като изкуствено се създават условия за получаване на финансово подпомагане.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Ответната страна не е предявила претенция за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 809 от 30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 856/2017 г. от Административен съд – Благоевград.
О. Б. У. искането на „ДС Агро груп“ ЕООД с ЕИК 203540911, за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.