Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:В. Г. Е. М. при секретар Н. А. и с участието на прокурора В. С. докладваното от съдиятаВ. Г. по адм. дело № 1293/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. П., против решение № 2150 от 22.04.2020 г., постановено по адм. дело № 10875/2019 г. по описа на Административен съд - София град, с което по жалба на „Био семена“ ЕООД е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. (ПРСР) за кампания 2016 г. на ДФЗ с изх. №02-220-2600/902 от 06.08.2019 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ в размер на 0 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 22/310516/64022 от 08.06.2016 г. на „Био семена“ ЕООД.

В касационната жалба за развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и оставяне в сила на оспореното в производството уведомително писмо като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, като се прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Ответната страна по касационната жалба – „Био семена“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Р. А., в писмен отговор, както и в с. з., чрез пълномощника си адв. Е. П. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК).

От „Био семена“ ЕООД е постъпила частна жалба против определение № 7702/12.10.2020 г., постановено по същото дело на АССГ в производство по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и наличие на основанията по чл. 215, т. 5, във връзка с чл. 236 АПК по отношение на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: По касационната жалба:

Касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. (ПРСР) за кампания 2016 г. на ДФЗ с изх. №02-220-2600/902 от 06.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано финансиране за направление „Биологично растениевъдство“ на „Био семена“ ЕООД и преписката е върната на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че „Био семена“ ЕООД е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол с уникален регистрационен номер (УРН) [номер] и за кампания 2016 г. е подало заявление за подпомагане до ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция с УИН: 22/310516/64022 от 08.06.2016 г., с което е заявило за подпомагане по мярка Мярка 214 „Агроекологични плащания“, код АП07 и АО10 - „Биологично растениевъдство“ общо 43,50 ха. 2016 г. е четвърта година по последно поетия от „Био семена“ ЕООД ангажимент по посочената мярка за подпомагане.

С оспореното уведомително писмо изх. №02-220-2600/902 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. е постановено, че оторизираната субсидия по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ по подадено от кандидата заявление за подпомагане с УИН: 22/310516/64022 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г., е в размер на 0 лв. Посочено е, че средствата за подпомагане са от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Р. Б. а общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, дирекциите на националните паркове и контролиращите лица във връзка с чл. 68 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. От ДФ „Земеделие“ са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните площи в табличен вид, като са посочени и допълнителни означения към всяка една от графите в таблиците към уведомителното писмо.

При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при пълна липса на мотиви. Съдът е посочил, че в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, в акта липсват фактически и правни основания за издаването му. В обсъждания случай съдът е приел, че не е ясно на какво фактическо и правно основание е направен отказът за финансово подпомагане по заявената мярка 214 Агроекологични плащания. Съдът е счел, че посочените в писмото таблици с дадените към тях обяснения не представляват изпълнение на законовото изискване за излагане на фактически и правни основания за издаване на оспорения акт, т. к. данните към таблиците по съществото си представляват законовите хипотези за отказ или частично намаляване на плащания, но не става ясно точно коя от тях е имал предвид административния орган. Съдът е достигнал до извод, че няма никаква яснота дали отказът за оторизация е в следствие на установена след проверка на място площ различна от декларираната площ (колона 5), поради установена след административна проверка площ различна от декларираната (колона 6) или пък се касае за неспазени базови и други изисквания (колона 7) и ако е така, кои конкретно са те. В заключение съдът е приел, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава оспорващия от възможността да организира защитата си и препятства съда да осъществи контрол за законосъобразност на акта с материалния закон, поради което е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката за произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 22/310516/64022 от 08.06.2016 г. на „Био семена“ ЕООД. Така мотивиран, съдът е постановил обжалвания резултат.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Правилно съдът е приел, че в оспореното уведомително писмо се констатират противоречия и отсъствие на мотиви, които обуславят крайния резултат – постановеният отказ за финансово подпомагане. Посочените данни от таблиците на стр. 2 и стр. 4 от уведомителното писмо са относими към неспазване на базови изисквания, но никъде в поясненията към съответните колони, не се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Съгласно раздел V Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2016 година. Площта на парцела не се счита за наддекларирана, а за площ, за която кандидатът не е спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансова помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. Позоваването от органа на утвърдената от министъра на земеделието и храните Методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви конкретни фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания и съответно – на правни основания за прилагане на цитираната Методика.

Базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 214 парцели са посочени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., според изричното препращане на чл. 16 от същата наредба. Съгласно правилото на чл. 16, ал. 1 от Наредбата, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. В Методиката, одобрена със заповед № РД-09-243 от 17.03.2017 г., не се съдържат базови изисквания, извън определените в чл. 16 от Наредбата. В чл. 26, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че земеделските стопани, подпомагани по реда на тази наредба, поддържат парцелите на територията на цялото земеделско стопанство, като спазват: 1. условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени съгласно чл. 42 ЗПЗП; 2. минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 5, и 3. правилата за добра земеделска практика, утвърдени съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. За площите, върху които се прилагат агроекологични дейности, освен изискванията по ал. 1 се спазват и следните изисквания за опазване на околната среда по направление Биологично растениевъдство - чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 14, ал. 1 от Закона за защита на растенията – чл. 26, ал. 2, т. 1 от Наредбата. В таблиците на стр. 2 и 4 от уведомителното писмо е отразено, че кандидатът не спазва базовите изисквания. В поясненията към колоните в уведомителното писмо не е посочено кои базови изисквания не са спазени и в какво се състои неизпълнението на същите.

По отношение на цитираната в уведомителното писмо Методика, посочена като правно основание за приемането от органа на неспазени базови изисквания, настоящият касационен състав на ВАС намира за необходима да посочи следното: Методиката е с характер на подзаконов нормативен акт (чл. 75, ал. 1 от АПК), а съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В нарушение на тези императивни законови норми органа придава обратно действие на Методиката, приемайки, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година. Няма данни нормативния акт да е обнародван в Държавен вестник, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА.

Според настоящият състав в случая е налице пълна липса на мотиви на оспорения административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Изводът на решаващия съд за немотивираност на оспореното уведомително писмо е обоснован.

Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По частната жалба:

В проведеното по делото откритото съдебно заседание на 24.03.2021 г. адв. П., надлежно упълномощена да представлява „Био семена“ ЕООД заявява, че не поддържа частната жалба и оттегля същата, с оглед на което настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение намира, че са налице основанията на чл. 215, т. 5, във връзка с чл. 236 АПК за оставяне на частната жалба без разглеждане и прекратяване на производството по делото в тази част.

С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 000 (три хиляди) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, за която сума следва да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2150 от 22.04.2020 г., постановено по адм. дело № 10875 /2019 г. на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Био семена“ ЕООД гр. София разноски по делото в размер на 3 000 лв. (три хиляди) лева, възнаграждение за един адвокат.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Био семена“ ЕООД срещу определение №7702 от 12.10.2020 г., постановено по адм. дело №10875/2019 г. на Административен съд София – град.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №1293/2021 г. по описа на Върховния административен съд, в тази му част.

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба и е прекратено производството по нея, е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата част решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Виолета Главинова

/п/ Еманоил Митев