Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

София, 15 януари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева

ЧЛЕНОВЕ: Невена Грозева

Даниел Луков

при участието на секретар Н. П. и в присъствието на прокурора от ВКП Р. С., като изслуша докладваното от съдията Д. Л. наказателно дело № 903/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. С., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлото в сила решение № 239/05.09.23г., постановено по внохд № 711/2022г. на Окръжен съд - Бургас и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 423, ал. 1 от НПК.

В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал.1 от НПК и се аргументира с неучастието на осъдения С. С. в разглеждането на наказателното производство пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание осъденият С. се явява, редовно уведомен, като поддържа така направеното искане. Защитникът му адв. Е. С. претендира уважаване на искането по чл. 423, ал. 1 от НПК, като намира, че производството по отношение на нейния доверител пред въззивната инстанция е протекло задочно и осъденият С. е бил лишен от възможността да се яви лично пред въззивната инстанция и да се защитава сам по повдигнатото му обвинение.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането по чл. 423, ал. 1 от НПК за неоснователно и претендира да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:

С присъда № 95/17.06.2022 г. по нохд № 1504/2022г. на Районен съд - Бургас, влязла в законна сила на 05.09.2023г., осъденият С. С. е бил признат за виновен и му е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28 и чл. 54 от НК.

Било е постановено това наказание да се изтърпи от осъдения при първоначален общ режим.

Осъденият С. е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските, направени в хода на производството.

Присъдата е била проверена по жалба от защитника на осъдения, като по внохд 711/2022г. по описа на ОС - Бургас, решението по което е влязло в сила на 05.09.2023г., присъдата на първата инстанция е била потвърдена. Решението на въззивната инстанция не е било проверено по касационен ред.

Искането на осъдения С. по чл. 423, ал.1 от НПК е допустимо, тъй като атакуваният от него съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419 от НПК, но същото се явява неоснователно.

Процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК е била изпълнена. Първоинстанционното производството е разгледано с личното участие на подсъдимия и неговия защитник. На 17.06.2022г. по делото е постановена присъда, която е обявена публично в присъствие на страните.

По жалба от защитника на осъдения е било образувано внохд № 711/22г. по описа на Окръжен съд - Бургас. Въззивното производство е проведено в отсъствие на подсъдимия. С въззивно решение от 05.09.2023г. първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл. 423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК, на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочното производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяването му, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият/подсъдимият се е укрил, след като му е било предявено обвинението в досъдебното производство, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той няма право да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството.

В настоящият казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдения обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423 от НПК. Районен съд - Бургас е изпълнил процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК, като първоинстанционното производство е проведено с участието на подсъдимия. В хода на въззивното производство подсъдимият е бил редовно призоваван за всички съдебни заседания и към датата на последното заседание на въззивната инстанция от 02.12.2022г. призовката е била получена от майка му със задължение да му я предаде. Допълнително назначеният му служебен защитник адв. С. е провел с него разговор по телефона, като го е уведомил също за датата и часа на съдебното заседание. В това заседание подсъдимият отново не се е явил, без да сочи уважителни причини за неявяването си, което е дало основание на окръжния съд да разгледа делото в негово отсъствие, с участие на определения му защитник. С поведението си осъденият е демонстрирал личния си отказ да упражни правото си да участва в съдебната фаза на воденото срещу него наказателно производство и по-точно във въззивното производство.

Необходимо е да се посочи, че решаващите съдебни инстанции не са нарушили и стандартите на ЕКПЧ и по-точно на чл. 6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне.

От изложеното става ясно, че не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК. Производството по делото не е протекло задочно в отсъствие на осъдения, а напротив – същият е участвал в разглеждането на наказателното производство, водено срещу него, още от досъдебната фаза. Присъствал е лично в съдебното заседание на първата инстанция. Узнал е за постановената спрямо него присъда. Обстоятелството, че по своя воля сам се е лишил от възможността да вземе участие в разглеждането на делото пред въззивната инстанция не променя извода, че производството по делото не е протекло задочно в отсъствие на осъдения С.. Осъденият е бил наясно, че спрямо него се води наказателно производство, доколкото обвинението на досъдебното производство му е повдигнато лично, процедурата по чл. 247в ал. 1 от НПК е била изпълнена, а неявяването му в съдебното заседание пред въззивната инстанция, когато е стартирала задочната процедура, не се дължи на уважителни причини.

Това налага искането за възобновяване на наказателното производство да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. С., ЕГН [ЕГН] за възобновяване на наказателното производство по внохд 711/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас и за отмяна на постановеното по него решение № 239, влязло в законна сила на 05.09.2023г., на основание чл. 423, ал. 1 от НПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: